Джейн Костело
Шаферки (66)

Глава 66

Моят апартамент

Неделя, 8 април

Чудех се дали телефонът ми не бе повреден?

Когато Джак каза, че ще ми се обади, реших, че няма да бъде толкова късно. Вече бе 9:30 вечерта и колкото и старателно да се опитвах да си внуша да остана спокойна, в момента бих се чувствала по-малко нервна, дори ако щях да участвам във финала на играта „Мозъкът на престъплението“.

Включих телевизора и хванах края на някакво предаване за неколцина британци, които били взети за заложници някъде в Третия свят. Тази история очевидно щеше да бъде водещата в утрешните вестници. Реших отново да превключа на „Колко чиста е вашата къща?“. Това предаване се излъчваше неспирно цяла вечер по някаква кабелна програма и аз почти пробих дупка в ламинирания паркет от крачене напред-назад.

Взех телефона си и заразглеждах номерата един след друг, докато стигнах до неговото име. Може би трябваше да му се обадя.

А може би не трябва. Не!

Или може би да.

Не. Определено не. Прекалено много щях да заприличам на героинята от „Фатално привличане“.

Оставих телефона и реших, че трябва да направя нещо, което да ме ангажира. Реших да разчистя шкафа си за храна, който ужасяващо напомняше на този на петнадесетчленно семейство от лондонския квартал Хакней, на което водещите Ким и Аги току-що бяха съобщили, че в килима им живееха около 42 билиона домашни акари.

Апартаментът ми не бе много мръсен или разхвърлян, и него просто цареше обичайното безредие. И ако от време на време с удоволствие чистех с прахосмукачката и забърсвах праха, трябваше да призная, че до днес шкафът за храна никога не бе попадал в полезрението ми.

Измъкнах едно недокоснато шише изпод мивката, което носеше името „Мощен спрей“, и си помислих, че звучи като нещо, което човек би могъл да открие в атомна електроцентрала, а не като препарат, създаден, за да премахва стари петна от доматен сос върху печката.

Когато отворих вратата на шкафа, се оказах изправена пред цял ред хранителни продукти, които е трябвало да изхвърля преди доста време. Пакет яйчен прах, който се бе скъсал през средата. Оцет от бяло вино, който вече не бе бял, а с цвят на урина. Разхлабителен чай, който бе непокътнат и с който вероятно се бях сдобила по погрешка, вместо да взема чай на пакетчета.

Това бе шкафът, забравен от времето. Нищо чудно, че Джак не искаше да ми се обади. Кой би искал да излиза с някого, който имаше такова небрежно отношение към чистотата в дома? Потисната от тази мисъл, отидох отново да погледна мобилния си телефон, да не би случайно и без да разбера, да бе преминал в режим без звук. За съжаление, екранът на телефона ми отказваше да ми угоди. Влязох в контакти и превъртях надолу, за да стигна до номера на Грейс и натиснах „набери“.

— Какво става? — попита тя, когато вдигна.

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се. Каква?

— Можеш ли просто да звъннеш на мобилния ми?

— Защо? — учуди се тя.

— Ами защото го изгубих и мисля, че сигурно е под някоя възглавничка или някъде наоколо.

— Но в момента ми звъниш от него — отвърна тя. — Изписва се твоят номер.

— Ах! — отвърнах аз и разбрах, че бях напълно разкрита. — Виж, Джак още не ми се е обадил и искам да отхвърля дори и най-малката вероятност, че нещо не е наред с телефона ми, преди да ида и да си прережа вените.

— Недей да драматизираш — отговори тя. — Сега ще ти звънна. И се успокой, за бога!

Оставих телефона и зачаках. И чаках. И продължавах да чакам, докато не измина поне една минута. Започна да изглежда обнадеждаващо. Погледнах към часовника си и реших да засичам. Ако минеха три минути и Грейс не ми позвънеше, значи наистина нещо не бе наред с телефона ми.

Имах чувството, че това бяха най-дългите три минути, но часовникът наистина тиктакаше и накрая те изминаха. Изпитах абсурдно чувство на ликуване. В крайна сметка нещо не бе наред с телефона ми! Това означаваше, че Джак не се бе отказал от мен. Той вероятно все още наистина много ме харесваше. В съзнанието ми започна да се върти мисълта, че той се бе опитвал да се свърже с мен като обезумял, за да ми каже, че бе резервирал маса в романтичен ресторант или че готви в апартамента си вечеря на свещи. Кого заблуждавах? Щях да бъда щастлива дори ако бе планирал среща в някоя канализация.

О, каква радост! О, Джак! Ти все още ме харесваш. Все още искаш да излезеш с мен. Все още искаш да се разхождаш по плажовете заедно с мен и да държиш ръката ми. Все още искаш да ми позволиш да надникна в тези дълбоки кафяви очи. Ти все още…

Телефонът иззвъня. Погледнах дисплея и видях, че се бе изписал номерът на Грейс. Вдигнах.

— Мамка му! — унило започнах аз.

— Очарователно — отвърна тя.

— Извинявай.

— Няма проблем, съжалявам, че ми отне толкова време, за да ти звънна. Бях заета, защото се карахме с Патрик.

— Що за номера ти върти този твой съпруг? — попитах аз.

— Не ме карай да започвам отново — отвърна тя.

— Всичко наред ли е? — настоях аз, като се сетих за злобните коментари на Патрик на остров Сили, когато обвини Грейс, че бе по-заинтересована от работата си, отколкото от брака си.

— Иви, трябва да затварям — отвърна тя. — Не се тревожи за Джак. Той ще ти се обади.