Джейн Костело
Шаферки (10)

Глава 10

Ама, че катастрофа! Най-неприятният резултат, за който бих могла да се сетя. Предпочитам да бях открила, че Екшънмен, т.е. Джак бе монах послушник, който току-що бе положил строга клетва за безбрачие. Или пък, че бе гей. Да, ако беше гей, нямаше да е зле. Бих могла да живея съвместно с гей.

Вместо това, като изключим най-очевидния проблем, а именно, че днес той бе на среща с друга жена, по-катастрофален се оказваше фактът, че тази жена бе Валентина. Защо ли? Ами много просто — ако беше приятел на Валентина, това говореше доста лошо за личните му качества. Сред всичките мъже, с които тя бе излизала, нямаше и едно изключение, и всеки един от тях трябваше да отговаря на следните критерии: Трябваше да бъде обсебен до болестно състояние от външния вид — както от неговия, така и от нейния. Трябваше да слуша внимателно всяка нейна дума; да не забравя да й прави ласкателни комплименти, като споменава много често приликата й с някоя звезда. Последното и най-важно условие бе, че трябваше да е толкова интелигентен, колкото епизод от детския сериал „Телетъбис“.

Екшънмен, Джак, или както там ти беше името, можеше и да притежаваш изключителна мъжествена красота, но за съжаление това бе единственото хубаво нещо, което можех да кажа за теб.

Погледнах към бара и с ужас осъзнах, че Джо, Гарет и Питър се бяха скупчили заедно и разговаряха. Очевидно бяха сформирали Клуб на бившите гаджета. О, каква безкрайна радост! Можех да си представя каква бе темата на разговора им. Вероятно сравняваха вуду куклите си.

— Не си виждала Грейс, нали? — попита Шарлот и спокойният й глас ме изтръгна от транса. — Фотографът я чака.

— Ще отида да я потърся — отвърнах доволна, защото така щях да се откъсна от мислите си.

Най-сетне открих Грейс в шатрата, където се приготвяше сватбената закуска.

— Защо нищо не върви по план? — терзаеше се тя. — Вече трябва да съм станала световен специалист по сватбен етикет. Прочела съм толкова много сватбени списания, но всичко се обърка.

В едната си ръка тя държеше чаша шампанско, а с другата люлееше Скарлет.

— Какво е станало? — попитах аз.

— Имаше объркване с разположението на масите — отговори тя и издуха измъкнал се кичур коса от лицето си. — Миналата седмица изпратих факс на хотела, но очевидно машината е сдъвкала края на листа с разположението на централната маса точно там, където трябваше да седят майката и бащата на Патрик. Сега няма достатъчно голяма маса, където да седнат родителите му, а ако променят централната маса, всичко ще се обърка.

— Не им ли е хрумвало, че майката и бащата на младоженеца няма къде да седнат.

— Предполагам, че са решили, че са починали — отвърна тя.

Двете избухнахме в смях.

— Добре, какво ще кажеш, ако аз и Шарлот отстъпим местата си на централната маса? — предложих аз. — Персоналът може лесно да ни настани на други маси. Така Поли ще може да остане с теб и ще има достатъчно място за родителите на Патрик.

— И нямаш нищо против? — попита тя с облекчен вид.

— Разбира се, че нямам. По-добре така, отколкото да разпалим дипломатически скандал с новите ти свекър и свекърва.

Тя ме сграбчи и целуна по бузата.

— Невероятна си, Иви. Не забравяй да ми напомниш да те поканя за шаферка на всичките си бъдещи сватби.

Едва след като приключиха снимките, успях да разгледам поправеното разположение на гостите по масите и осъзнах в какво точно съм се забъркала.

Бяха ме сложили до Джак и Валентина.