Джейн Костело
Шаферки (115)

Глава 115

Първо си помислихме, че се шегуваше. Но всички, които познавахме, вече бяха в църквата с изключени мобилни телефони, а наоколо нямаше пукнато такси и изведнъж пътуването на стоп се превърна в единствената възможност.

Разделихме се на две групи, като моята група се наблъска в задната част на покритата кола на един търговец на риба, който тъкмо се връщаше от търговците на едро. Когато тръгнахме от къщата, ухаехме на парфюма на Вера Уанг, а когато стигнехме в църквата, щяхме да миришем на одеколон с аромат на риба треска.

За другата група — булката и „баща“ й, избрахме едно превозно средство, за което всички бяхме единодушни, че почти щеше да мине за сватбена кола, трябваше само фотографът и операторът да я снимат от подходящ ъгъл.

— Може би ще трябва малко да го редактирате — казвах на оператора, докато ги чакахме да пристигнат пред църквата.

— Защо? — попита той. — С какво точно ще пристигне?

— Ами, ще видите — отвърнах аз. — Просто се постарайте.

Когато колата на Валентина и Фредерико се зададе по алеята право към нас, в далечината всичко изглеждаше наред. Но когато трябваше да завие надясно, за да паркира, всичко лъсна наяве. Операторът и фотографът от „Хай Лаайф“ си поеха трескаво дъх и човек би си помислил, че току-що някой рязко ги бе изритал в слабините.

— Кажи ми, че тя не идва с катафалка! — задъхваше се фотографът. — Наистина не е възможно да се появи с проклета катафалка!

— Както ви казах — обърнах се към него, като се опитвах да остана спокойна, — ако я снимате как слиза от предната част, колата съвсем спокойно ще изглежда като сватбена.

— Ами цветята на прозореца? — попита той. — Подредени са така, че да изписват „Почивай в мир, Били“.

— Да, знам, знам — отвърнах аз, като осъзнах, че ние сигурно бяхме най-голямото предизвикателство в цялата му фотографска кариера. — Но ни казаха, че можем да ги избутаме в задната част заедно с ковчега, за да направим няколко снимки. Хайде, трябва да побързаме.

Когато Валентина се зададе откъм катафалката, тя сияеше, усмихната до уши, и очевидно не се смущаваше от факта, че току-що бе пътувала в компанията на един труп и Федерико. Сега я видях в напълно нова светлина.

— Дяволски съм впечатлена — възкликнах аз, когато застанахме на входа на църквата, готови да влезем. — Приемаш всичко това изключително леко.

Тя се усмихна и отвърна:

— Докато идвахме насам, изведнъж ми хрумна мисълта, че всеки момент ще се омъжа, тогава защо трябва да позволявам да ме тревожат подобни неща?