Джейн Костело
Шаферки (45)

Глава 45

Бе трудно да удавиш проблемите си в алкохол, когато човекът с теб пие само диетична кола, защото във всяка друга напитка има прекалено много калории.

— О, стига де, Шарлот — обадих се аз. — Пийни една чашка от бялото вино „Пино Гриджо“ заедно с мен. Сигурна съм, че някъде бях прочела, че, когато вдигаш чашата, за да отпиеш, изгаряш повече калории, отколкото се съдържат в самото вино.

— Това се отнася за керевиза — отвърна тя. — Не, не мога, Иви. Не и сега, стигнах твърде далеч. Твърдо решена съм.

— Съжалявам — незабавно отговорих аз. — Не ме слушай. Придържай се стриктно към правилата.

— След малко ще дойде и Валентина — добави Шарлот. — Тя е на среща, но съм сигурна, че ще ти прави компания с чаша вино. Очевидно нещата не са тръгнали по план.

След пет минути при нас пристигна Валентина и се хвърли на стола до мен.

— Имам нужда от чаша вода — въздъхна тя и драматично постави ръка на челото си.

— Сега и ти ли? — обадих се аз.

— Знаеш ли, права си — започна тя. — Мисля, че за тази вечер доста ми се насъбра, но се опасявам, че все още съм в шок. Чаша шардоне, моля — поръча тя на минаващия покрай нас сервитьор.

— Хайде, разкажи ни — любопитствах аз. — Какво стана на срещата?

— Няма да повярвате! — възкликна тя.

— Ами давай, разказвай.

— Добре. Зак е мъжът, когото срещнах вечерта, когато празнувахме моминското парти на Джорджия. Той изглеждаше идеален. Висок е метър и осемдесет и седем сантиметра, прекрасен латино тип. Има собствен бизнес, строителен предприемач е, поне така ми каза. Както и да е, миналата седмица ми се обади и ме покани на вечеря и дори не трепна, когато предложих ресторант „Ла Керидж“.

Повдигнах едната си вежда.

— Иви, да предложиш на някого място за вечеря, където ще имаш нужда от втора ипотека, е много добър начин да прецениш този човек от първия път… — отвърна тя. — Пристигнах с двадесет и пет минути закъснение.

Повдигнах и другата си вежда.

— Трябва да си отчаяна, че да се появиш по-рано от двадесет и петата минута — строго добави тя. — И познайте какво, той още не беше пристигнал.

— Може би е попаднал в задръстване? — предположих аз.

— Именно в това е проблемът — отвърна тя с ококорен и недоверчив поглед. — Ни най-малко! Той просто цъфна половин час по-късно без никакво обяснение.

— Сигурно много си се ядосала — обади се Шарлот.

— Търпение, Шарлот, търпение — каза Валентина и отпи голяма глътка от виното, което току-що й сервираха. — Това нищо не е, защото се бях постарала. Говоря ви за нови обувки на висок ток и куп козметични процедури. По пътя само си повтарях, че ако са му необходими повече от десет минути, за да пожелае да прекара остатъка от живота си с мен, ще бъда истински удивена.

Прехапах устната си, за да скрия напиращата усмивка.

— Както и да е, нека продължа с разказа си. Когато той пристигна, го чаках на бара. Зак се разположи и сервитьорът дойде да вземе поръчката му. Знаете ли какво си поръча?

Поклатих глава.

— „Бакарди брийзър“ — отвърна тя. — И за да съм по-точна зелен „Брийзър“. В ресторант „Ла Керидж“!

Двете с Шарлот се изкикотихме.

— Вместо това му направиха коктейл — продължи тя. — Но тогава седнахме да вечеряме и той погледна менюто. Забелязах, че се намръщи.

— О, боже! — възкликнах аз.

— Тогава каза: „Мразя тези чуждестранни бълвочи!“. Можете ли да си представите? Попитах го: „Какво имаш предвид под чуждестранни бълвочи?“. „Ами, нали сме си в Англия, какво е това поулет^[1]?“. Той говореше за пилешкото.

Закрих устата си с ръка. Тази история ме развесели повече, отколкото можех да си представя.

— Казах му: „Това е пиле“. „О, това ли значи? — попита той. — Тогава ще си го поръчам. А дали го сервират с гарнитура от пържени картофи?“.

Започнах да се смея, но очевидно за Валентина цялата ситуация далеч не е била забавна.

— Вижте, няма да продължавам — заяви тя. — Нека само да ви кажа, че остатъкът от вечерта той прекара в тъпчене на парчета пилешко в устата си като някой пещерняк и дори и дума не спомена за външния ми вид, а после като за капак реши, че аз ще платя. Ха! Как ли пък не!

— Божичко! — промълви Шарлот. — Да не повярваш, че някой, който е строителен предприемач, би се държал по подобен начин.

— Това е другият проблем! — мрачно вметна Валентина. — Той не е никакъв строителен предприемач. Той е посредник при продажба и наемане на недвижими имоти. По-точно стажант.

— Е, значи не преспа с него? — попитах аз.

— Разбира се, че не! — сопна се тя. — Не бих могла да си представя да спя с някого, който иска аз да плащам вечерята!

Знаете ли какво, може и да бе смешно, но вече се чувствах по-добре.