Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (98)

1.

Историята се процеждаше в мрежата капка по капка, колкото да подхранва огъня под казана на нездравия обществен интерес. Първо — пожарът в Екзозеума, намеците за саботаж и палеж, извършен от задкулисна терористична групировка, наречена „Зелените рицари“; после репортажът „Къде е Каин?“, когато източник от „Майкронет“ беше потвърдил, че сигналът от проследяващата гривна на Хари Майкълсън е изчезнал и съдът вероятно вече е конфискувал къщата му и цялото му имущество.

Разследването на „Зелените рицари“ доведе криминалната полиция до някоя си Администратор Кери Вурхийс, ръководител на отдела по биобезопасност на Студията в Сан Франциско. Администратор Вурхийс беше неоткриваема за коментар, но няколко от сътрудниците й в отдела бяха обширно интервюирани и те разказаха за някои промени в поведението на ръководителката си, съвпаднали с началото на нейното „приятелство“ с Шана Лейтън. Когато криминалната полиция обискира окландския апартамент на Администратор Вурхийс, в ядрото с данни на терминала й бяха намерени шифровани документи, свързани със „Зелените рицари“, а също така и дневник, намекващ, че отношенията й с Шана Лейтън са отишли отвъд пределите на обикновеното приятелство.

Но истинската буря се разрази, когато надежден източник в Студията разпространи записи от охранителните камери на Студията за пожара в Екзозеума, от които обществеността узна колко близо е била до това да изгуби Каин завинаги, а опитен репортер откри показателния факт, че Студията е купила къщата на Майкълсън и правата на всичките му Приключения.

Загадката на изчезването на Майкълсън започваше да придобива оттенъка на мащабен заговор, със слухове за тайни мисии и спонсорирани от Студията „батальони на смъртта“. Беше ли го убила Студията? Цяло денонощие се носеше слух, че Майкълсън е бил видян да посещава нелегална клиника за пластична хирургия в Кабул; наистина ли се укриваше, или Студията го беше изпратила на мисия срещу екотерористите? И каква връзка имаше това с епидемията от ХРВП в Отвъдие и с вече всеизвестната хомосексуална любовна афера между Палас Рил и терористката Кери Вурхийс?

Два дни по-късно в залива беше открито да плава полуразложеното тяло на Администратор Вурхийс; в ядрото с данни на палмпада й беше записана пълната й изповед. Тя беше заразила провизии, чакащи да бъдат изпратени в минната колония на Трансдея, с няколко различни щама на ХРВП. Според несвързания си разказ беше направила това, за да привлече вниманието на обществеността към опасностите за Отвъдие поради експлоатирането на ресурсите му от страна на Земята.

Тя беше направила този запис заради чувството за вина и заради агонията от това, че е била предадена, когато е научила, че нейната любима, Шана Лейтън — нейният ментор, нейният идол, — я е измамила. Шоумен Лейтън никога не е възнамерявала да спре развитието на епидемията; а се заклела, че ще отиде в Отвъдие и в облика на Палас Рил ще продължи борбата срещу онези, които вредят на природата — срещу всеки, който обработва земята, за да изхранва семейството си, или дори събира паднали клони, за да си пали огън.

Кери Вурхийс не можела да живее, знаейки, че е извършила немислимото. И е извършила това немислимо — както беше отбелязал Джед Клиърлейк с онова трагично-иронично остроумие, за което повечето мрежови репортери могат само да си мечтаят — заради любовта на Палас Рил.

Във фурора, съпровождащ търсенето на Каин, Гейл Келър много бързо стана знаменитост и се представи доста добре на множество мрежови интервюта. Неговите мазни маниери на човек, който явно крие секретна информация, чудесно се балансираха с преданата му защита на управителя Майкълсън; лоялността се смята за главна добродетел на кастата на Занаятчиите. Келър постоянно настояваше, че Майкълсън е бил предан на своята работа, на Студията и на целия свят — той е бил истински отборен играч. Вярно, че управителят беше действал прибързано, изпращайки Палас Рил в Отвъдие, без преди това да разследва причините за епидемията, но не бива да се забравя какъв е бил той преди това, нали така? Каин беше човек на действието; управителят Майкълсън беше видял шанс да разреши кризата почти незабавно и с минимални разходи за Студията. Това е било отговорно ръководно решение въпреки катастрофалните последици. Във всеки случай Майкълсън не би могъл да знае предварително до каква степен е обезумяла съпругата му и какво планира да извърши.

„Кой мъж в края на краищата — отбелязваше Келър във всяко от интервютата, свивайки рамене — би могъл да знае наистина какво си мисли жена му?“

Когато мистерията с изчезването на Майкълсън най-накрая се разреши, трагичните новини бяха съобщени на обществеността лично от президента на Студията, Бизнесмен Уестфийлд Търнър, по време на пресконференция на фона на римската фасада на Центъра на Незаетите в Женева.

— В края на миналата седмица управителят на Студията в Сан Франциско, Администратор Хари Майкълсън — безстрашно и без изобщо да го е грижа за личната му сигурност, — се съгласи да се присъедини към тайна операция на Студията и компанията „Отвъдие“, насочена против най-голямата заплаха, срещу която народите на Отвъдие някога са се изправяли: малодушна и злонамерена екотерористка, заразила този девствен и невинен свят, убила стотици, вероятно хиляди и изложила милиони на риск — безмилостната Палас Рил. Операцията се извърши успешно и опасността е отстранена. Палас Рил и нейната банда от свирепи терористи никога повече няма да могат да застрашават сигурността на милионите невинни в Отвъдие. Но за тази победа беше платена ужасна цена. — На това място Бизнесмен Търнър направи пауза, поемайки си бавно, дълбоко дъх; явно разтърсен от случилото се, той се подготвяше да изрече следващите думи. — Мой печален дълг е да ви съобщя, че Администратор Майкълсън — заедно с Администратор Винсън Гарете и Професионалистите Грегор Проховци и Никълъс Дворак — загинаха в хода на операцията.

След това Бизнесмен Търнър изброи заслугите на Майкълсън, издигането му от гетото за временно настаняване в Сан Франциско до поста на управител на перлата в короната на Студията, службата му за Студията и за целия свят като Каин.

В момента протичаше операция по отриване на тялото му, изгубено в скалите под Седлото на Хрил. Съгласно завещанието на управителя Майкълсън, трупът му нямаше да се връща на Земята, а щеше бъде транспортиран в любимия му град, Анхана, за да бъде погребан там. Клонът на Студията в Сан Франциско — вече затворен за вътрешно разследване след терористичната атака срещу Екзозеума — щеше да остане затворен още месец в знак на почит към паметта му и всички останали клонове на Студията по света щях да преустановят работа за тридневен официален траур.

— Работата, започната от Хари, не е приключила; предстоят ни още много усилия, за да предпазим Отвъдие от бича на ХРВП. Дори в момента, докато казвам тези думи, Администраторът на отдела по биозащита на „Приключения без край“ организира най-голямата кампания по ваксиниране в човешката история. Като президент на Студията ви давам думата си, че Студията няма да отстъпи до самия край. Заклевам се, че заедно ще приключим делото, започнато от Хари.

Бизнесмен Търнър приглади снежнобелите си коси и отново си пое дъх, за да успокои гласа си; едва удържаше сълзите си и навлажнените му очи блестяха в светлината на прожекторите.

— Като заключение искам да помоля Незаетите от целия свят да подкрепят петицията на Студията пред Конгреса на Незаетите. От името на Студията предлагам управител Администратор Хари Капур Майкълсън да бъде награден посмъртно с най-висшата гражданска награда на Земята: Медала на свободата. И най-накрая, от името на всички народи на Отвъдие и всички Хора на Земята: сбогом, Каин! Благодаря. Ще ни липсваш.

Неспособен да се сдържа повече, Бизнесмен Търнър махна с ръка на желаещите да зададат въпроси и напусна трибуната, бършейки сълзите си; когато помощниците му го отвеждаха, той вече ридаеше открито.

Очевидно мрежата беше подготвена за такова обяснение, защото веднага след него последва поредица от записани интервюта с множество приятели и сътрудници на Майкълсън. Може би най-добре от всички — в обичайния си грубоват маниер — изрази всеобщото настроение Незаетият Марк Вило.

— На Хари винаги можеше да се разчита, когато нещо трябва да бъде направено. Разбира се, че той я обичаше; всички помнят последното му Приключение. Но тя отиде твърде далеч. Хари винаги е казвал: „Мъжът трябва да е способен да застреля собственото си куче.“ И когато се стигна дотам, той направи точно това.