Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (14)

14.

Това, което поразява най-много при гледането на записа на боя в тоалетната, е колко бърз е Хари, скоростта му и свръхестествената му увереност, сякаш е балетист, изпълняващ добре тренирана хореография.

Все още падам на пода след ритника на Болинджър, когато той се изстрелва в полезрението на екрана, носейки се в скок, и удря с бедро коляното на най-близкия Боен студент. Коляното се огъва, издава онова хрущене, което ми заприлича на чупене на врата, и студентът — Ян Колън от Мадрид, както узнах по-късно — се стоварва на пода, твърде зашеметен, за да осъзнае дори колко тежко е счупването му.

Минус един.

Болинджър ме изригва още веднъж; той още не е осъзнал какво се случва. На записа се вижда как лежа в полунесвяст, свит на кълбо върху счупените си ребра. Друг от трите приятелчета на Болинджър — Пат Конър от Дън Лийри, предградие на Дъблин — има оръжие, половинметрова метална тръба. Но въпреки че той се обръща и започва да я вдига, Хари скача между ръцете му и обвива кръста му с крака, а гърлото му — с ръце. Гърбът му е срещу камерата, така че не се вижда какво прави, но Конър го цапардосва два или три пъти отзад с тръбата. Хари дори не забелязва това.

После Конър изпуска тръбата и Хари го пуска. Конър се отдалечава, залитайки, покрил лицето си с пръсти, между които се процежда кръв. По времето, когато гледах записа, вече знаех, че Хари е забил палеца си в лявото око Конър, толкова дълбоко, че е скъсал мускулите на очницата му.

Минус двама.

Всъщност минус трима — Антъни Джеферсън, онзи, който пази вратата, е дошъл да се развлече с едно безобидно набиване; по-късно той твърдеше, че Болинджър му е казал само, че ще ме поступа малко. Каквато и да беше истината, той явно не е възнамерявал да си пъха ръката в тази явна месомелачка. На записа, когато двамата му приятели започват да пищят, повалени за по-малко от десет секунди, нервите му не издържат и той избягва в коридора, викайки охраната на помощ.

Болинджър, от друга страна…

Писъците на приятелите му, изглежда, по някакъв начин го правят щастлив, изпълват го с непонятна увереност и радост. Той се обръща към Хари като мечка, видяла плячка, огромните му рамене се навеждат тромаво напред, когато той заема бойна поза. Има нещо мечешко и в походката му — бавна, могъща и нескопосана, сякаш не е свикнал да ходи на два крака.

Хари го удря като кобра, толкова бързо, че човешкото око не успява да долови движенията му, и пищялът му се понася към коляното на Болинджър в опит да го осакати. И в този момент става ясно, че тромавостта на Болинджър е била уловка, опит да заблуди Хари. Ненапразно Болинджър има най-високи резултати в класа си.

Той повдига крака си — не високо, само няколко сантиметра, колкото ритникът да стане безобиден — и връхлита върху Хари като падаща стена.

Тежестта му събаря двамата на пода. Болинджър е отгоре и отново не може да се види какво правят двамата. В програмата на Бойните студенти влиза и жиу-жицу в легнало положение; мокро хрущене показва какво се случва със ставите на Хари в момента.

На заден план се виждам аз как се превъртам и се опитвам да стана. Спомням си, че знаех, че Хари е в беда и трябва да се размърдам. Иска ми се да си мисля, че съм се опитвал да му помогна, но може и да е само самоизмама.

Най-вероятно се опитвам да избягам.

Тъкмо успявам да се изправя, когато Хари по някакъв начин се освобождава от ръцете на Болинджър и сграбча онази половинметрова тръба, която Конър по-рано е изпуснал. Удря Болинджър по тила, после още веднъж, сякаш за да му покаже, че това първия път не е било случайност. Но Болинджър не е аматьор; вместо да се претърколи и да даде на Хари пространство за замах, той се притиска още по-плътно към противника си, опитвайки се да хване ръката му. Обаче после се вижда как той се дърпа конвулсивно, изревава и скача на крака с могъщ тласък, без да обръща внимание на тежестта на Хари, който виси от лицето му, държейки се за него със зъбите си.

Болинджър с вой го избутва и лисва кръв; Хари се удря в стената, в преградата между две от кабините, но отново скача на крака. Едната му ръка виси безволево, извадена от рамото, единият крак не издържа тежестта на тялото му, но той все още се усмихва, докато изплюва на пода част от бузата на Болинджър.

Болинджър се хвърля отново към него, но сега Хари има и място, и време да замахне с тръбата. Тя се врязва в горната част на ръката на Болинджър с мокро хрущене, пречупвайки костите му, а Хари, вместо да замахне отново, продължава да се върти, правейки пълен оборот. Ранената ръка на Болинджър се отпуска и той няма с какво да се защити, когато тръбата изсвистява — наистина изсвистява, сякаш някой е духнал в бутилка — и разцепва черепа му точно над дясното ухо.

Очите на Болинджър се затварят и той пада на колене, лицето му става напълно бяло — като на кукла, на мъртвец — и той рухва напред върху студените плочки на пода и тялото му отскача от удара.

Хари стои над него, поклащайки се, а лицето му гори като факел.

Когато охранителите пристигат, нанасям единствения си удар в този бой; застанал на колене до тялото на Болинджър, повръщам върху гърба му.