Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blade of Tyshalle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015)
Разпознаване и корекция
Dave (2015)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Острието на Тишал

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Дедракс“

Главен редактор: Андрей Велков

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Росен Дуков

ISBN: 978-619-150-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583

История

  1. — Добавяне

7.

Застанали сме един срещу друг в безкрайното „сега“.

По дължината на улицата са се наредили хора, които примижават под лъчите на обедното слънце.

Сценарият е познат и на двама ни. Ролите ни са изсечени в камъка на легендите още преди векове. Стрелците. Самураите. Зоро и губернаторът. Робин Худ и сър Гай от Гизбърн.

Не; най-точно ще бъде Леонид при Термопилите.

Ролан при Ронсевалския проход.

Защото Ма’елкот е лицето на десет милиона души, които са дошли да ме смажат, и ето ме, стоя тук начело на моя малък отряд: Рейт; Фейт; Шана и Палас Рил, и богинята; Хари и всички останали мъже, които някога съм бил. Те ме избраха за свой защитник.

Делиан и Крис са застанали зад едното ми рамо.

Татко зад другото.

Те ме направиха достоен за тази чест.

Спокоен и подготвен, Ма’елкот очаква да започна Обиколката: бавните, отмерени крачки на изправените един срещу друг противници, които се подготвят психически за смъртен бой. Той знае, че Обиколка ще има; знае, че дълбоко уважавам традициите.

Очаква някой номер; очаква да се нахвърля срещу него, преди да е направил своя ход. Предишния път го бях хванал неподготвен и втори път няма да направи тази грешка. От разстояние сто ярда мога да го улуча единствено с магия или пистолет, неговият Щит ще се справи и с двете.

По нервите на стисналата Косал ръка пробягва заряд и по вените ми се разлива чувство за мъчителна загуба. Очите на Ма’елкот се разширяват, после се присвиват и той кимва с одобрителна усмивка.

— Какво стана? — пита ме със спокоен глас, сякаш въпросът му е от чисто академично естество. — Как разкъса връзката ни? Да не си хвърлил някоя от онези твои сребърни мрежи върху Фейт? Като онази, която използва последния път?

Не му отговарям, но и не е необходимо.

Силата пламти около него.

Сега и двамата, Палас и аз, притежаваме цялата мощ на реката. Ма’елкот притежава силата на милионите си богомолци, плюс всичко, което Слепият бог изпомпва в него.

Лице в лице, един срещу друг…

Можем да разцепим планетата на две.

Армагедон. Рагнарьок. Залезът на боговете.

И той го очаква.

Винаги си е падал по тия Вагнерови глупости.

Седем години ме е изучавал. Изучавал е Палас. Разполагал е с достатъчно време, за да впрегне свръхчовешката си интелигентност в разгадаването на всички възможни комбинации от нейните сили, моите умения, нашите тактики. Знам, че ме наблюдава в ментално зрение, търсейки намек за това каква сила ще почерпя и какво възнамерявам да правя с нея. Невъзможно е да го изненадам.

Затова дори не се опитвам.

Вдигам Косал и го обръщам с плоската страна към него с поздрава на фехтовачите. Той ми отвръща с ироничен поклон.

— Винаги съм знаел, че ще стигнем дотук, Каин. Ние сме естествени врагове, ти и аз; затова те обичах толкова много.

Вместо да наклоня острието надясно — каквато е традиционната реакция при отвръщане на поздрав, — аз го вдигам над главата си, бързо, но не припряно.

В някои от японските бойни изкуства има едно правило, което се превежда като подходяща скорост. Това е един от най-трудните елементи за усвояване. Да се движиш с подходящата скорост, означава да действаш достатъчно бавно, за да не активираш защитните рефлекси на противника си и той да не усети, че го нападаш; така че да не потрепне, дори да не се почувства застрашен. Милионите години Дарвинова еволюция са ни оставили наследството да приемаме всички резки движения като възможна заплаха. От друга страна, не трябва да оставяш време на противника си да помисли: „Хей, чакай малко — ако тази ръка се приближи още малко, той може да се опита да ме нарани с нея.“ Това е деликатен баланс; подходящата скорост варира според ситуацията и психиката на противника ти.

Ако се провалиш — краткият път към земята на наистина мъртвите ти сигурен.

Затова, докато той все още се намира на стотина ярда от мен, гледа как мечът блести под слънчевата светлина и продължава да говори: „Винаги ми е вървяло на…“, аз извивам черния Поток, с който захранвам меча, по такъв начин, че да накара десния ми крак да направи една дълга крачка.

Което дава сигнал на призрака на мъртвата ми съпруга, намиращ се в меча, да използва енергията, която вливам в него, за да свие пространството по нейния начин, с който изминава по седем левги за една крачка; така отломките, върху които съм застанал, и калдъръма под краката на Ма’елкот се оказват на разстояние от една крачка и кракът, който вдигам на Пътя на благородниците, стъпва на по-малко от метър от обувките му марка „Гучи“, а мечът, който съм вдигнал над главата ми, се спуска право към ключицата му, докато аз с цялата тежест на тялото ми го притискам към Щита.

Ма’елкот завършва безизразно: …_врагове_, след което и двамата установяваме, че когато острието му е захранвано от черния Поток, Косал наистина може да реже всичко, включително Щитове.

Включително богове, облечени в костюми „Армани“.