Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (227)

14.

Социалният полицай, който летеше зад щурвала на водещия турболет, разполагаше само с един миг, за да разбере, че компютърно контролирания полет вече не реагира на командите му; след това всяка молекулярна логическа верига в машината претърпя спонтанен квантов разпад и турболетът се преметна като лист хартия, разбивайки се в стената на Стария град, точно под Първата кула. Стената издържа. Колата — не.

Застаналият на брега на Великия Чамбайген Ма’елкот избухна гневно, когато работещите турбини на лимузината угаснаха.

Екипажът на „Дева“ AAB-24 разполагаше с няколко минути, за да наблюдава как земята ги приближава.

Щурмовите катери падаха един по един от небето над Анхана и се разбиваха в сградите, улиците и реката. Бронетранспортьорите просто спряха на място, след като електрониката им угасна; екраните им потъмняха и куличките им застинаха на място.

И всички оцелели войници в Стария град, сопита и анханци, всички първородни и дървесни духове, каменари и огрило, тролове и огрета — всяко живо същество — спряха и зяпнаха с благоговение.

Покривът на Съдебната палата разцъфна като роза, чиито листа се разтварят пред слънцето.

От вътрешността й изригна вертикална колона от чиста бяла светлина с размерите на двореца „Колхари“. Тя се издигна към небето с гръмотевичен рев, като не спираше да се разширява, а въздухът около нея се нажежи до бяло. Стена от пламъци скри убийствения блясък от колоната, спасявайки зрителите от изгаряния и слепота.

Съдебната палата се стопи като снежен замък в пещ.

Няколко секунди по-късно няколкостотин ракети с обеднен уран, покриващи площ от над сто квадратни километра, започнаха да падат, запазвайки правилния си строй; удряха се в земята и отскачаха настрани.