Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъдие (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blade of Tyshalle, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Велчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Удринг Стоувър
Заглавие: Острието на Тишал
Преводач: Васил Велчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“
Главен редактор: Андрей Велков
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Росен Дуков
ISBN: 978-619-150-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583
История
- — Добавяне
Четиринайсет
Докато бродеше по света, уродливият рицар се озова в една тъмна и непроходима гора. И там всички пътеки водеха към смъртта.
Уродливият рицар не губеше надежда; обръщаше се към различни водачи за помощ и напътствия. Първият му водач беше Младежката мечта. По-късно се обърна към Приятелството, после към Дълга и накрая към Здравия разум, но всички те го объркваха все повече и повече.
Накрая уродливият рицар се отказа и просто седна на пътеката.
И досега щеше да си седи там, ако лицето му не беше докоснато от вятъра, който носеше със себе си аромата на степни простори, безкрайни небеса, ясно слънце, снегове и високи планини.
Това бе вятърът, вдигнат от крилете на тъмния ангел.
1.
Няколко дни преди Фестивала на Възнесението едно ново съобщение взриви като ядрена бомба мрежата. Актьорите в Анхана бяха станали свидетели на пристигането на делегация на Манастирите, антураж от десетки служители, слуги и тежко въоръжени монаси със стоманените очи на бойни ветерани. Делегацията беше посрещната на пристанището на Индустриалния парк от почетна стража, подходяща за васални крале, и от целия военен оркестър; посрещачите организираха огромен парад, процесия, която обгради една-единствена талига, теглена от четири гърбави вола.
Оркестърът беше засвирил тържествената песен „Божие правосъдие“, химн на Църквата на Любимите деца на Ма’елкот. Парадът пое на север по Пътя на измамниците, най-широкия булевард на Индустриалния парк, мина през Къта на занаятчиите, после сви на юг по Пътя на благородниците, покрай временните барикади, които запечатваха димящите руини на Града на пришълците, по възстановения Мост на рицарите към Стария град и се върна отново на Пътя на благородниците, навлизайки в Стария град, преди отново да свие на изток по Пътя на боговете, най-голямата главна пътна артерия.
През цялото време той бе посрещан от ликуващи, подигравателни, дюдюкащи тълпи, привличани от гръмката музика и триумфалните викове на глашатаите, предшестващи парада, които гръмогласно оповестяваха залавянето на Врага Божи.
Върху талигата беше изградена висока платформа; на платформата стоеше окован среден на ръст, доста обикновен на вид мъж с тъмна коса и рунтава черна брада. До полунощ почти всички на Земята бяха научили новината.
Каин беше жив.