Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (225)

12.

Богинята усещаше стремително летящите надолу стотици бомбички, които вече се бяха спуснали под най-високо кръжащите в небесата й орли. Не разполагаше с достатъчно време, за да действа прикрито, нито можеше да настрои тялото на Делиан така, както бе направила с Рейт; можеше да използва само уменията, с които разполагаше в момента.

Тя вля силата на Чамбарая в Обвивката на Делиан и я разшири така, че да обхване цялата Съдебна палата, цялата Анхана, да достигне отвъд златната матрица, която отрязваше града от Уинстъновите портали; превърна я в огромен купол, който обхвана земята на мили около града, и погълна всички бомбички.

Чувстваше всяка от тях — както и всеки щурмови катер и бронетранспортьор, който сипеше смърт в по-малки мащаби върху града. Почувства дори лимузината на далечния речен бряг, в която медицинският служител от Социалната полиция беше вкарал пластмасова тръбичка в гърлото на Фейт и сега методично изпомпваше съдържанието на стомаха й — вода и храносмилателни сокове, които се изтичаха във воняща локва на покрития с килим под на лимузината, докато друг инжектира смесица от стимуланти в системата й.

Богинята усещаше енергията, която обгръщаше всяка бомбичка, всеки турболет: проблясващата обвивка от трансмутативна енергия, която поддържаше във вътрешността си физическите закони на Земята. Изминаха няколко ценни секунди, докато тя проучваше тази енергия, позволявайки й да шепне на съзнанието й. Онова, което трябваше да направи, можеше да го направи само веднъж, и то мигновено: ако се забавеше, хаотичният граничен ефект щеше да предизвика същата онази детонация, която тя се опитваше да избегне.

След това пренастрои обвивката на Делиан по същия начин, както го беше направил той преди много дни в бялата стая в „Залагащия пришълец“, когато се беше включил към потока от енергия на грифоновия камък в ръката на Киърандел. Тя се докосна до тази енергия и я пое цялата.

Погълна всеки джаул, всеки ерг, всеки електронволт.

Това бе енергията, която Ма’елкот — самият той свръхчовешко същество, създадено така, че да пропуска през себе си енергии, които биха изпепелили всяка смъртно тяло — беше натрупвал и преобразувал в продължение на много часове; по-скоростното й обработване би унищожило дори него. Това невъобразимо количество енергия богинята погълна за части от секундата. Трябваше да я прехвърли в определено място.

А за да стигне дотам, енергията трябваше да премине през Делиан.