Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (165)

5.

Подтиквана от виковете, Палас Рейт крачеше с неуверени стъпки напред.

Тя — защото Палас Рейт си оставаше жена в много повече отношения от обикновената анатомия на тялото — се хвана за миг за клоните на една върба, която само преди минути бе израснала насред реката и вече бавно се давеше. Палас отдалечи жужащото острие от откраднатото тяло и със свободната си ръка обгърна клона, за да запази равновесие в бързото течение на реката. Несигурната й мелодия в Песента на Чамбарая залиташе болезнено в контрапунктния строеж на мелодията и ритъма; прескачаше от единични фалшиви ноти във всеобщ дисонанс, преминавайки на места в безпорядъчен шум, който оскверняваше музиката, повреждаше я и я изкривяваше.

Тя допря длан към ухото си и натисна силно, сякаш така щеше да прогони писъците от главата си.

Нейната пролет беше ускорила и развитието на вируса.

Тъй като всеки обитател на града имаше свой мотив в песента на Чамбарая, Палас Рейт усещаше всяко проникване на студена стомана в плът, всяко строшаване на кост под удара на чук, всеки затаен дъх зад барикадирана врата, всеки неравномерен удар на уплашено сърце. Болеше я за всеки от тях, а тя не можеше да помогне на никого. Всички писъци бяха човешки.

В симфонията на агонията на Великия Чамбайген те бяха просто шепот.

Някой може да възприема индивидуалното съзнание като специфичен радиосигнал в широкия честотен спектър на Вселената; изхождайки от тази метафора, всяка нервна система може да се счита за приемник, настроен още при раждането, и в процеса на живота да улавя само този сигнал. След като овладя тялото на Рейт, Палас успя да блокира нервната му система така, че тя да не улавя повече този сигнал; беше я пренастроила към собствената си честота, за да може да улавя само нея.

Като разстроено радио, в което едната станция се смесваше с другата, то приемаше сигнала й зле, през статичен шум и смущения. Това в един момент я караше да проклина пищящия силен звук, докато в следващия се озоваваше в продължителни паузи, запълнени с „бял“ свистящ шум. Фоновите писъци бяха превърнали Песента на Чамбарая от величествен Бах в постмодернистично болезнено стържене.

Тя се откъсна от върбата и се устреми към близкия дъб, след което се шмугна в гъстата тръстика край брега. Падна на колене, притискайки стъблата на тръстиката към задъханите си гърди, и в гърлото й се надигна жлъчка.

Мамо… мамо, защо не ми помагаш?

Нещо се случваше с Фейт, нещо, което Палас Рейт не бе способна да разбере. Сегашното й тяло ограничаваше сетивата й и тя едва успяваше да чуе гласа на дъщеря си.

Докосването до реката чрез Рейт приличаше на живо предаване по старинно гласово радио: информацията се обменяше по изключително ограничен начин. За да реконструира тялото му за широкия диапазон на широколентовата връзка, в която данните се предаваха с почти неограничена скорост, тя трябваше да премахне всичко, което определяше същността му, да замени всяка част със своя и да съчетае всички парчета в ново, жизнеспособно същество. По-просто щеше да е да си построи изцяло нов приемник.

По-просто — да си построи сама.

Все още коленичила във водата, тя зарови треперещата си ръка в калта. Направлявайки минералните вещества в прозрачната структура на костите, тя започна да им придава смътно женствена форма. Продължи да извлича амино– и мастни киселини от неестествено избуялия около нея живот. Водата на реката щеше да й послужи вместо кръв, жлъчка и лимфа.

Косал съдържаше в себе си идеалния отпечатък на съзнанието й в мига на нейната смърт. Умът и плътта се отразяват взаимно; отпечатъкът, съхранен в острието, можеше да се използва и като шаблон за ново тяло.

Устройството на човешкото тяло изглежда твърде просто в сравнение с цяла екосистема.

Тя изграждаше тялото отвътре навън, започвайки с мозъка и гръбначния стълб; с колкото повече правилно настроена нервна тъкан разполагаше, толкова повече енергия успяваше да изтегли, за да ускори създаването на личността си. Започна да изпитва ефекта на дублиране на възприятията: размазан паралакс, както при човек с перде на едното око.

Изострените възприятия на полуготовия й мозък и нерви, които лежаха в своята кална люлка, й помогнаха да почувства проникването на Слепия бог.