Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (229)

16.

Тялото на Ма’елкот седеше на брега на реката, обхванало коленете си с ръце, като някакъв грамаден камък сред тревата, подложен на вековна ерозия. Един социален полицай се приближи предпазливо, чувствайки се неловко на тази чужда земя.

— Стимулантите са влени. Скоро ще се събуди — рече той. — Но не за дълго.

— Знам — отвърна Слепият бог с гласа на Ма’елкот.

— Много е слаба — каза полицаят. — Напрежението, на което е подложено сърцето й… не мисля, че ще преживее деня.

Тялото продължи да се взира в реката.

— Връщай се в лимузината.

Полицаят се оттегли. Слепият бог накара тялото на Ма’елкот да го последва. Той застана до колата, без да отмества поглед от далечната Анхана. Онази част от Слепия бог, която беше Ма’елкот, можеше да почувства случващото се там през сетивата на богомолците; единствено на Любимите деца беше позволено да служат в Имперската армия.

— Запечатай вратата — каза той.

Останал без енергия, на полицая му се наложи ръчно да свали отварящата се нагоре врата и да я заключи.

Онази част от Слепия бог, която беше Ма’елкот, докосна силата на Неговата божествена Същност: безтелесния образ, пред който се кланяха богомолците Му. Той вля тази сила в телесната си форма, за да придобие мощ и телекинетически се захвана за каменната плоча под ливадата.

— Изчакай ме в колата — каза той. След това вдигна лимузината и я хвърли в реката.

Лимузината, водонепропусклива и изработена от съвременна титаниева сплав, изскочи като тапа на повърхността и въртейки се бавно, заплава надолу по течението. Можеше да я избута в реката с едно леко усилие на волята, но някои неща, както правилно бе отбелязал веднъж Каин, трябва да се свършат със собствените ти ръце.

Със силата на ума си той се пресегна към калта на речния бряг и загреба стотина килограма от нея. Ножът в съзнанието му я оформи във фигура: мъж със среден ръст и телосложение на боксьор, малко слаб за ръста си, макар че през последните години сигурно вече се беше поотпуснал; леко удебеляване на талията, намек за двойна брадичка — но със студени пронизващи очи и два пъти чупен нос, пресечен с белег.

Събирайки волята си, той изрече:

— Каин.

И докато говореше, си помисли: Някои неща просто плачат да бъдат свършени със собствените ти ръце.