Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (138)

6.

Тоа Сител започна да подозира, че целият свят се тресеше в треска като неговата.

Гледани от прозореца на спалнята му, която се намираше на деветия етаж в западното крило на двореца „Колхари“, войниците по стените на Стария град приличаха на кукли. Те се движеха с неестествена, изкуствена походка, сякаш бяха някакви некадърно оформени като хора същества.

На другия бряг на реката, където все още димяха руините на Града на пришълците, противоелфската мрежа, която беше разпъната върху командните постове, определено образуваше някакви тайнствени знаци: Тоа Сител не можеше да ги разчете, но намиращите се там войници очевидно изпращаха някакъв сигнал. Нещо, което можеше да бъде разчетено от някой грифон или прелитащ над тях дракон, или някакъв невидим въздушен дух.

Може би същият, който се беше промъкнал в тялото му през носа, докато спеше, и го беше заразил с тази ужасна треска. Какъв късмет, че се беше събудил, преди духът да го погълне целия! Макар и да знаеше, че той все още се върти наоколо, на границата на периферното му зрение, и се шмугва в сенките на завесите, преди да успее да разгледа добре фигурата му.

Можеше да го победи с лекота: духът имаше сила само над спящите.

Затова Тоа Сител не спеше.

Зад него един от Божиите очи продължаваше да мърмори безкрайния си доклад. Точно както бе предвидил Патриархът, Каин бе успял да се справи с всички заплахи — и Тоа Сител най-после бе успял да се сдобие с нужното доказателство.

Долу в ниското, сред разпънатите по някогашните улици на Града на пришълците войнишки палатки, сновяха фигурки. Една от тях бе на самия Тоа В’Лич. Онази, с аления жакет. Или може би бе мъжът с тъмната пелерина? Или може би по-слабият, по-дребен мъж до него; докато Патриархът ги наблюдаваше, дребната фигура привика останалите при себе си. Те се събраха на групичка и зашепнаха, мислейки си, че като говорят тихо, ще успеят да скрият предателството си от него.

Той можеше да чуе всичко.

Поданиците му в целия град — в цялата Империя — заговорничеха срещу него. И всички си мислеха, че той не знае. Всички смятаха, че са в безопасност.

— Арестувайте го.

— Ваше Сиятелство?

— Тоа В’Лич. Херцогът на обществения ред. Издайте заповед. Той е освободен от длъжност и е поставен под домашен арест.

— Ваше Сиятелство? — повтори безизразно офицерът. — По какви обвинения?

— Няма значение. Заговор с Враговете на човечеството.

— Но… но, Ваше Сиятелство, той продължава Пещерната война срещу нечовеците с голям успех…

— Това е част от плана му — отчаяно въздъхна Тоа Сител. Как бе успял този човек да достигне толкова висок чин в Божиите очи, щом бе толкова тъп, че да не разбира чистата истина? — Той не заговорничи с елфите, джуджетата и огрило. Той заговорничи с Каин.

— С ваше позволение, ъъъ, Ваше Сиятелство, малко ми е трудно да го приема — рече офицерът. — Херцогът прати Каин в Ямата.

Тоа Сител приглади назад оредяващата си коса с потните си ръце.

— Не разбираш ли, че Каин е искал да се озове точно там?

— Не, Светейшество, не разбирам.

Тоа Сител махна раздразнено с ръка. Нямаше нерви да обяснява очевидното.

— Сигурен съм, че Херцогът ви е верен, Светейшество — осмели се да изрече офицерът.

Тоа Сител се извърна от прозореца. Очите му пареха, но бяха толкова сухи, че от мигането го болеше. Затова той повече не мигаше.

Офицерът определено се чувстваше неловко.

— Нима? — попита Тоа Сител. — Сигурен?

— Аз… вярвам…

— Нима?

Офицерът преглътна и не отговори.

— Арестувайте Херцога — рече Тоа Сител и този път офицерът не възрази.

— И какво ще бъде официалното обвинение, Ваше Сиятелство? — попита колебливо той.

Тоа Сител сви рамене.

— Каинизъм най-вероятно.

Долу в ниското самата река започна да се гърчи и да ври, сякаш също изгаряше в треска.

Офицерът се обърна, за да напусне стаята. Тоа Сител протегна ръка.

— Не, почакай. Още не. Не знаем какво планира Тоа В’Лич. Следете го. Разкрийте съучастниците му. Наблюдавайте ги и бъдете готови. Когато направи своя ход, действайте.

Офицерът кимна с очевидно облекчение.

— Да, Ваше Сиятелство.

— Но Каин… — рече Патриархът. — Каин. Този предател вече ни е известен. Стига сме глезили Врага Божи.

Той оголи пожълтелите си зъби. Очите му се наляха с кръв.

— Хвърлете го в Шахтата.