Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (232)

2.

Четири прави черни линии, пресечени от поредица по-къси линии — като мъртви стоножки с пречупени крачета, — сочеха към пръстен от светлина, заобиколен от мрак. Не се срещаха в центъра му, но беше очевидно, че ако бъдат удължени още малко, ще го направят — а в центъра беше дясното око на Ма’елкот.

Орбек плъзна жълтия, крив нокът на десния си показалец пред спусъка.

Оръжието не беше направено за огрило; пръстите му бяха твърде дебели, за да натиснат както трябва спусъка, а за да използва оптическия мерник, монтиран над цевта, му се наложи да изкриви врата си по изключително неудобен начин; десният му бивник застърга приклада. Но огрило са родени воини, а това оръжие не е кой знае колко по-различно от арбалета. Орбек щеше да направи необходимите приспособления.

Слънчевите лъчи, проникващи през взривения покрив, топлеха краката му; той лежеше проснат върху отломките, които някога бяха представлявали жреческите покои на горния етаж на храма на Уримаш, нисш бог на късмета. Снарядът, който беше унищожил покрива, бе откъснал и доста голямо парче от фасадата на третия етаж, но бе оставил няколко стени непокътнати, осигурявайки му достатъчно сянка, в която да прикрие главата си и цевта на оръжието.

Отне му доста време да се довлече дотук с тежко ранения си крак — шибаният камък долетя отникъде, докато Орбек се опитваше да се скрие зад един ъгъл, когато започна стрелбата, и разби бедрото му като шибан боздуган. През по-голямата част от битката той се опитваше да изпълзи по улицата. Останалите — почти всички от Народите, затворниците, вероятно и шибаните монаси — се разбягаха по мостовете и в пещерите; бързаха да се ометат оттук, докато все още имаше някакъв шанс.

Орбек не обичаше да бяга.

Освен това с този калпав крак едва успяваше да ходи.

После намери оръжието, стиснато в ръката на един мъртъв човек; изтръгна го от него и реши, че най-добрият начин да бъде истински Черен нож, бе да намери някое тихо местенце, откъдето да може да застреля няколко души, преди да го убият.

Тези проблясъци в небето — шибаният Ма’елкот е вдигнал шибания си Щит. Орбек нямаше представа как може да разбере колко изстрела са му останали, но пресметна, че дори да не може да пренатовари Щита, пак ще успее да повали шибания кучи син.

А това все е нещо.

Нокътят му се притисна към спусъка, но мерникът внезапно потъмня и нечий тих човешки глас рече:

— Недей.

Орбек застина — само левият му клепач леко се повдигна; с това око бе видял ръката с мургава кожа, покриваща другия край на мерника.

— Проклет да съм — изпъшка той.

Свали ръката си и се вгледа в ледените очи.

Няколко секунди беззвучно отваряше уста, преди да се върне гласът му.

— Как се озова тук? Не, майната му — как изобщо успя да ме намериш?

— Нося послание от Каин — рече Рейт.