Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (159)

9.

Мисля си за Крис и приказките му за имената. Сега като че ли разбирам малко по-добре какво имаше предвид. Веднъж татко ми каза, че съм нещо повече от Каин, и беше прав. Но той не разбираше, че съм нещо повече и от Хари Майкълсън. Хари беше добър човек. Той обичаше съпругата си, обичаше дъщеря си, обичаше баща си и своя свят. Но не успя да се справи. И вината не беше негова. Просто нямаше талант за това.

Нямаше никакъв шанс.

Защото аз не му го дадох.

Ръбът на оковата около дясната ми китка не е най-добрият инструмент и на всичкото отгоре трябва да работя в тъмнина. От друга страна, разполагам с цялото време на света. Стената на Шахтата е от същия порест варовик, по-мек от желязото, което ме приковава към него. Работя бавно и се справям добре, макар да действам само по усет.

От време на време затворникът ми носи размекнат сухар, който тук минава за вечеря, и на мъждивата светлина от фенера му виждам как делото ми напредва.

Обикновен надпис:

ХАРИ МАЙКЪЛСЪН

И под него две дати.

Първата: това е денят, когато Вило ме отведе да видя татко.

И втората: по мои изчисления трябва да е днес.

Той заслужава епитаф, но аз няма да го изсичам в камъка.

Аз съм неговият епитаф.