Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (16)

16.

В началото на вечерта, скоро след вечерята, Чандра дойде да ме посети в лечебницата и доведе Хари със себе си.

Аз бях с респиратор и венозни системи и леко замаян от обезболяващите, които все още циркулираха в кръвта ми. Бях прекарал няколко часа на операционната маса, за да зашият белия ми дроб, пробит от едно от счупените ми ребра, и далака ми, скъсан от ритника на Болинджър. После Социалната полиция ме беше разпитвала с часове. Бях изтощен, дезориентиран и изпитвах все по-силна болка, но когато видях изражението на Чандра, ми се прииска да затанцувам.

Той изглеждаше объркан и изплашен, и остарял. Разбит. Повече от разбит — ранен. Приличаше на прострелян елен, който отслабва все повече и повече, без да осъзнава причината.

Хари се возеше до него в моторизирана инвалидна количка. Единият му крак беше в шина заради скъсаните коленни сухожилия и стърчеше напред, лявата му ръка беше гипсирана. Но дори и да изпитваше някаква болка, върху лицето му беше изписан единствено свиреп триумф.

— Хансен — от преумора гласът на Чандра прозвуча пискливо, — проведох телеконференция с баща ти и — при тези думи лицето му се изкриви — с Бизнесмен Вило. — Погледите ни се срещнаха и по лицето му премина някакъв спазъм, след който остана само празнота. — От утре академичните кредити на Майкълсън ще бъдат прехвърлени в Колежа по Бойни изкуства и ще бъде зачислен там. Ти… — Той се запъна, но после намери сили да продължи. — Ти ще се явиш пред Дипломната комисия през юли, както е по разписание. В замяна на това баща ти се съгласи да не повдига обвинение за насилствен междукастов контакт срещу клетия Болинджър, а Бизнесмен Вило се съгласи да ме остави — да остави Консерваторията — на мира.

Клетият Болинджър? — помислих си аз, но имах да казвам други неща; бях се подготвил за този момент и нямах намерение да бъда милостив в победата си.

— Мисля, че това е много щедро от негова страна — отговорих аз. Пластмасовата ми маска респиратор придаваше на гласа ми оттенък на властност. — Много щедро от страна и на двамата. Мисля, че в това заведение има традиционна слабост във властта, Администратор — и поради това се е създала атмосфера, допускаща насилие, нещо повече, толерираща го, окуражаваща го. За малко да изгубя живота си, защото сте абдикирали от основното си задължение — да поддържате реда в тази институция.

Това прозвуча добре, а аз се почувствах дори още по-добре — звучах като баща ми, и започнах да разбирам какво е наслаждението от изливането на праведния гняв върху долните касти.

Но Чандра далеч не беше съкрушен. Мекото му изражение се втвърди.

— Когато Вило ме заплаши да подаде заявление за оставката ми до Борда на директорите, едва не му се изсмях. Нека да разследват. Нека да изясняват истината. Аз знам Хансен. Разбираш ли, знам, че двамата с Майкълсън сте организирали всичко. Знам.

Хари дори не мигна. Първият ми инстинкт беше да се разфуча, но последвах примера на Хари и запазих безизразна физиономия.

Чандра премести поглед от мен към Хари, после обратно към мен и суровото му изражение се стопи, разкривайки под себе си умора и отчаяние.

— Само не знам защо. Не разбирам как това… ние… се оказахме тук, в лечебницата. Не разбирам защо трябва да търсим донор за око на Пат Конър, защо Ян Колън в момента е подложен на операция за реконструкция на коляното. Болинджър е в кома в Атина; най-добрият неврохирург в Европа току-що е приключил с изваждането на парчетата от черепа в дясното полукълбо на мозъка му. Казват, че вероятно ще оцелее, но ще има по-ясна картина на уврежданията му едва след няколко дни или седмици.

Усетих как в гърдите ми бавно се събира тежест.

Очите на Чандра преливаха от болка.

— Получихте това, което искахте. И двамата. Аз… аз не мога да понеса… — Дишането му се накъса, после пак се стабилизира. — Стига толкова кръвопролития. Един студент е осакатен, втори има счупване, трети е с пробит череп и с трайно мозъчно увреждане. Това е твоя работа, Хансен. И твоя, Майкълсън. И за какво? Заради прехвърлянето в Колежа по Бойни изкуства? — Той разпери безпомощно ръце. — Но защо? Не намерихте ли друг начин?

Исках да отговоря, но думите не ми идваха на езика. Респираторът сякаш беше изкарал въздуха от дробовете ми, както преди това вече беше изсмукал влагата от устата ми. Хвърлих поглед към Хари, но лицето му беше безизразно като шаманска маска.

Чандра поклати глава, а в очите му проблеснаха сълзи.

— Не можахте ли просто да попитате?