Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (31)

6.

Тоа Сител внимателно наблюдаваше как подготвят артанското огледало за работа. Бяха му докладвали за това устройство, но той никога не го беше виждал и не знаеше как работи.

Артанското огледало представляваше кутия с размерите на пътна чанта, която Главният говорител Досейн от Джантоген Блъф разположи върху писалището на Деймън. След това Главният говорител свърза някаква тънка гъвкава жица с друга подобна, която влизаше незабележимо през прозореца. Едната от стените на кутията представляваше най-обикновено огледало, което като че ли беше просто посребрено стъкло, а отстрани имаше дръжка във формата на халка, която, изглежда, бе направена от злато. След като двете жици бяха свързани по начин, който Тоа Сител не можа да схване — Досейн като че ли просто съедини краищата им един с друг, както се присаждаше калем към плодно дърво, — Главният говорител се оттегли. Единият от помощниците му — наричан брат говорител — хвана дръжката и за кратко затвори очи.

Няколко мига преминаха в мълчание, след което братът говорител отвори очите си и каза:

— Приемам.

Деймън седна в креслото си с лице към артанското огледало; братът говорител хвана ръката му.

— Поздрави от Анхана — каза Деймън. — Посланик Деймън търси Посланик Рейт.

Тоа Сител се наведе напред, вперил поглед в устройството; отстрани изглеждаше, че Деймън гледа в отражението си и говори на себе си.

Отново настъпи мълчание, след което Деймън каза:

— Не много добре, Магистър Рейт. Това не е лично обаждане. При мен е Негово Сиятелство Патриархът на Анхана, който желае да разговаря с вас.

След кратка пауза Деймън каза с рязък глас:

— Но той знае. Не е зле да си припомните, Рейт, че някога Патриархът ръководеше Кралските очи. Предпочетох да не го обиждам с неискрени преструвки и предлагам да последвате примера ми… Много добре. Да, спомням си и бъдете сигурен, че това се отнася и за Патриарха. Изчакайте за миг.

Той пусна ръката на брата говорител и се обърна към Тоа Сител.

— Магистър Рейт ми напомни да не забравям колко е зает с посланическите си задължения — рече Деймън с ироничен тон. После стана и предложи мястото си на Тоа Сител.

Патриархът седна и погледна в огледалото. Към увисналите бузи се бяха прибавили дълбоки бръчки, а почти черните сенки от изтощение под очите го накараха да потрепне и да си обещае, че щом Фестивалът приключи успешно, най-после ще си вземе отдавна чаканата почивка, която от седем години си обещаваше.

После съсредоточи вниманието си върху работата.

— Как се използва?

Братът говорител протегна ръката си.

— Ваше Сиятелство трябва просто да хване ръката ми и да говори така, сякаш брат Рейт се намира в стаята.

Тоа Сител се намръщи и хвана ръката на брата говорител. Веждите му се сбърчиха още повече, когато лицето му в огледалото се размаза в сивкава мъгла, която после се съедини в нов образ: слабо лице на мъж със заострена брадичка и загоряла кожа, остър като нож нос между сближени очи с пронизващ орлов поглед. Венче от провиснали кестеняви коси ограждаше тонзурата му и той бе облечен в кървавочервените одежди на посланик на Манастирите. А тези очи… те бяха наистина смущаващи: бледосиви, почти безцветни, те изпъкваха върху мургавата кожа, мътни и безизразни, като хлътнали в черепа му парчета лед.

Едва ли беше по-възрастен от трийсетина години, може би около двайсет и пет, двайсет и шест годишен.

Тоа Сител с изумление го разпозна; макар да не се сещаше точно кога, той бе виждал този напрегнат млад мъж, може би преди години — за миг, без някаква особена причина, той отново се замисли за обърканата мрежа от съдби, които непрекъснато се сблъскваха една с друга.

Ах, проклятие — помисли си Тоа Сител. — Не трябваше да пия толкова.

— Ваше Сиятелство? — В гласа се долавяше леко раздразнена нотка. Рейт му говореше през уреда от стотици мили разстояние. Стаята, в която се намираше младият мъж, не можеше да се види; Посланикът сякаш плуваше в гъста сивкава мъгла. — Как мога да ви бъда полезен?

Тоа Сител изпуфтя през носа си. Не виждаше причина да си губи времето в размяна на учтивости или да говори със заобикалки.

— Вие, като гражданин на Манастирите, не сте поданик на Империята, затова не мога да ви заповядвам. Но Съветът на братята е наредил на всеки монах да ни оказва пълно съдействие и помощ в случай на необходимост. Което означава, че трябва да приемете искането ми като дошло от тях.

Рейт присви бледите си очи.

— Моля, продължете, Ваше Сиятелство.

— Предайте думите ми на вашия вицекрал Гарете. От днес изповядването, тайно или явно, на идеите на каинизма се обявява за държавна измяна в Империята и за оскърбление на Бога — започна Тоа Сител.

При тези думи в очите на Рейт се разгоря необясним пламък, сякаш зимното слънце се появи иззад гъстите облаци.

— Това е велик ден, Ваше Сиятелство, но… да предам на вицекраля? Не разбирам.

— Естествено, че разбирате, Рейт — рече сприхаво Тоа Сител. — Всеизвестно е, че не сте глупак. Освен това е известно, че сте получили настоящия си пост само защото сте водещият авторитет на Манастирите по въпроса за актирите.

Погледът на Рейт се съсредоточи върху него като слънчев лъч през увеличително стъкло; Тоа Сител нямаше да се изненада, ако откриеше на бузите си пришки.

— Не е възможно да…

— Спестете ми тези глупости. — Преди да продължи, Тоа Сител положи усилия да се върне към привичната си суховата реч. — Съобщението ми до Гарете е просто: от днес нататък всяка подкрепа за действията на тези каинисти ще бъде възприемана като акт на война.

— Ваше Сиятелство прави ужасна грешка — каза младият Посланик.

— Този въпрос не подлежи на обсъждане, Посланик. Кажете на Винсън Гарете, че той е известен на Безкрайния двор; нищо не може да се скрие от смъртната ръка на Ма’елкот. Кажете му, че на нас ни е известно, че той и неговите тъй наречени артанци всъщност са актири. Кажете му, че ни е известно, че актирите подкрепят разпространението на каинизма. Кажете му също, че ако той и неговите господари актири продължат кампанията си на каинистки терор срещу Империята, техният мъничък плацдарм в нашия свят ще бъде напълно унищожен.

Рейт изсумтя с открито пренебрежение.

— Ще обявим кръстоносен поход — заяви Тоа Сител. — Разбрахте ли?

Рейт като че ли преглътна, извивайки главата си така, сякаш го болеше гърлото, и кимна.

— Да, Ваше Сиятелство. Разбирам.

— Погрижете се да го разбере и Гарете. Ние знаем, че актирите притежават силни магьосници — но знаем също, че и те умират лесно, както всички останали хора. Не е необходимо артанците и Империята да бъдат врагове; кажете му и това. Трябва да избере между двата пътя: приятелство или смърт.

— Ваше Сиятелство, моля ви… — Младежкото лице на Рейт се изкриви, сякаш той дъвчеше натрошено стъкло. Миг по-късно обаче се овладя и продължи с плах глас: — Макар да не съм гражданин на Империята, Ваше Сиятелство, аз съм от паството ви. От раждането си съм член на Църквата, Любимо дете. Преминах през утробата на Ма’елкот, напътстван лично от Него, и предаността ми към него досега не се е разколебала. В името на тази преданост ви моля да преосмислите онова, което искате от мен. Познавам вицекраля твърде добре — подобна смела заплаха ще разпали войната, която всички толкова силно желаем да избегнем.

Тоа Сител небрежно изхъмка.

— Щом Гарете желае толкова силно да продължава със своите каинистки игри, ние може да прибегнем до решението, което самият Каин би избрал, с надеждата, че наследникът на Гарете ще прояви по-здрав разум.

— Ваше Сиятелство, не можете да го направите. — Младият Посланик говореше с абсолютна увереност. — Нямате представа срещу какви сили се изправяте — никога няма да сте в безопасност. Няма място, където да се скриете от отмъщението на артаните.

Думите му отекнаха в съзнанието на Тоа Сител и ехото ги изкриви: „Никога няма да си в безопасност, Каин от Гартан Холд. Няма място, където да се скриеш от отмъщението на Манастирите.“

— Ха! — излая той, щракна с пръсти и посочи образа на Рейт в огледалото. — Вече те познах — спомних си!

Веждите на Рейт се сближиха.

— Моля?

— Ти беше тук, в същата тази стая! — заяви Тоа Сител с триумфиращ глас. — Онази нощ, когато Каин го уби тук, на този килим. Ти беше един от пазачите…

— Така е — потвърди мрачно Рейт. — Но не мога да разбера каква връзка има това с отношенията ви с артанския вицекрал.

— Но разбира се, че има… — Тоа Сител се намръщи; разбира се, че имаше връзка. Нали? И беше сигурен, че тя е от изключително значение, че по никакъв начин не трябва да я изпуска, но защо — това не можеше да си спомни по никакъв начин. Той посегна към чашата си с бренди, но устави, че е празна; чувстваше се доста замаян и реши, че вече е пил достатъчно. — Аз, ъъъ, работата е там, че… Просто си мислех — продължи неуверено той — за начина, по който пътищата ни се пресичат без определена причина…

Думите му накараха Рейт да се напрегне, сякаш бе получил удар, и над дясното му око запулсира вена, но Тоа Сител беше твърде замаян, за да й обърне внимание. Той разтърка очите си със свободната си ръка и каза:

— Предайте съобщението ми на Гарете. Веднага. Още тази вечер.

Преди Рейт да успее отново да възрази, Тоа Сител пусна ръката на брата говорител и образът на младежа изчезна. Патриархът примигна пред огледалото, някак изненадан, че вижда в него собственото си отражение на застаряващ изтощен пияница. Време е да се прибирам вкъщи, помисли си той и се изправи несигурно на крака.

Деймън го гледаше от мястото си до писалището с пребледняло лице, ужасѐн от онова, което беше чул, макар то да бе само част от разговора. Тоа Сител сви рамене и поклати глава, за да покаже, че няма за какво да се тревожи — нямаше сили да изкаже мислите си на глас.

— Простете ми за бала, Деймън — каза той с надебелял глас. — Надявам се в останалата си част всичко да е нормално. Аз, ъъъ, сега си отивам вкъщи.

Той залитна, насочвайки се към вратата. Това вече ще задвижи нещата, му мина през ума.