Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отвъдие (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blade of Tyshalle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
filthy (2015)
Разпознаване и корекция
Dave (2015)
Корекция
ИК „Колибри“

Издание:

Автор: Матю Удринг Стоувър

Заглавие: Острието на Тишал

Преводач: Васил Велчев

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Дедракс“

Главен редактор: Андрей Велков

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Росен Дуков

ISBN: 978-619-150-455-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583

История

  1. — Добавяне

16.

И така:

Ето ме мен.

Седя си на бюрото и главата ми е пълна с истории.

Те са пълни с герои: Хари и Каин; Рейт и Гибелта на Каин; Ейвъри Шанкс и Киърандел, и Деймън от Джантоген Блъф…

Тан’елкот, разбира се.

И може би — с известна неохота — дори аз.

Спомням си как четох някъде, че начинът, по който структурираме нашата реалност, ние наричаме легенда: че легендите са истории, които внушават някакъв ред в хаоса на съществуването ни.

Дори не съм сигурен, че някога ще го разбера, но си мисля, че знам как да оцелея и без да го разбирам. Ще разкажа историята както мога и ще я оставя да придобие свой смисъл. А ако не мога да открия легенди, които да подредят хаоса в живота ми, ще си създам свои.

Историята ми започва:

Една приказка разказва за близнаци, родени от различни майки.

Единият е с тъмна, а другият — със светла природа. Единият е богат, а другият — беден. Единият е жесток, другият — хрисим. Единият е вечно млад, другият — преждевременно остарял.

Единият е смъртен.

Те не са сродни по кръв или по дух, но въпреки това са близнаци.

Те живеят, без да знаят, че са братя.

И двамата загиват в схватка със Слепия бог.

 

 

Някои твърдят, че Времето е чук: че всяка бавна секунда отбелязва поредния удар, който превръща канарите в малки камъчета, водопадите в каньони, скалите в брегове.

Други пък смятат Времето за острие. Те виждат танца на острия му връх, който се поклаща като отровна змия, винаги готова да нанесе смъртоносен удар.

Но има и такива, които ще кажат, че Времето е едновременно чук и острие.

Ще кажат, че чукът е чукче на скулптор, а острието е неговото длето; така всеки удар е изчистване, усъвършенстване, откриване на истината и красотата в онова, което иначе би било просто безжизнен, равнодушен камък.

Аз наричам това мъдрост.

Край