Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (73)

10.

В Студията Хари установи, че приоритетните му кодове още са в сила. Влезе в безлюдната лечебница и обилно намаза изгарянията си с обезболяващ мехлем и изпи няколко хапчета болкоуспокояващи; помисли за момент, взе цяла опаковка от същите хапчета, две туби с мехлема и шишенце антибиотици с широк спектър на действие.

Мислят си, че са ме спипали — каза си той. — Мислят, че съм в капан.

Хвърли плячката си в една инвалидна количка, изкара я в коридора и тръгна към асансьора. Когато влезе в кабината, бързо напъха лекарствата в джоба за списания под страничната облегалка, защото самата седалка щеше да му потрябва след една-две минути.

Следващата му спирка беше трезорът с нормалното за Отвъдие поле на Студията.

Бронираната врата на трезора се отвори с тихото бръмчене на хидравличните механизми. Преди да влезе, Хари седна в инвалидната количка. Когато граничният ефект изключи байпаса му и накара краката му да се гърчат, той дори не обърна внимание на това; имаше да мисли за много по-важни неща.

Той си избра здрава кожена куртка и панталон, ботуши, които не му ставаха много добре — което, в края на краищата не беше чак толкова важно; когато не можеш да ходиш, няма как да ти излязат мазоли. Намери раница, оставена от фехтовач на име Мазрик, пълна с корави сухари, пастърма и сушени плодове, и заедно с нея взе и една манерка. В кесия, подшита към вътрешността на широк колан с два големи ножа в кании, откри пет златни рояла. След като бързо пребърка останалите дрехи, намери още три рояла, седемнайсет сребърни нобъли и две шепи медни монети.

Аз съм богат, помисли си той.

Задържа за момент монетите в шепата си, спомняйки си мрачно как някога Каин се бе гордял от факта, че макар и да е убиец, никога не е бил крадец. Нещата се променят, предполагам.

Изкара инвалидната количка от трезора, затвори вратата след себе си и отиде в гримьорната, за да презареди байпаса. Тъй като Роувър все още беше в Лос Анжелис, изпита известни трудности — наложи му се да се свърже по мрежата чрез палмпада си с контролния панел на Роувър и да изтегли съответните програми — но все пак успя да се вмести в три минути. Преди да излезе от гримьорната, облече и откраднатите дрехи. Сложи лекарствата в раницата заедно с манерката и монетите, които не се събраха в кесията на колана.

Докато си намъкваше ботушите, застина за миг, спомняйки си за проследяващата гривна около глезена си. Солидно изработената гривна само леко беше потъмняла по време на пожара. Диодът й му намигаше като око, напомняйки му за всичко, което беше заложил.

Всичко, от което беше на път да се откаже.

Намигване: това е работата, за която заплати с краката си и самоуважението си, управител Майкълсън. Намигване: това е кастата, към която си проправяше път със зъби и нокти, Администратор Майкълсън. Намигване: това е всичко до последната проклета марка, което Каин е заработил за теб с кръв, пот и болка, смелост, гняв, победи и поражения. Намигване: ето я Аби, израснала от мечтите ти, съвършения символ на всичко, което си постигнал в живота си, единствения дом, който дъщеря ти някога е имала.

Хари обмисли това за секунда, после сви рамене.

Така или иначе, нищо от тези неща не ме направи щастлив.

Той измъкна ножовете от каниите. Огледа блестящите им, чисти и идеално наточени остриета, повъртя между пръстите си облицованите в кожа хладни и меки ръкохватки. Провери баланса им и реши, че могат да се хвърлят, макар и да не са идеални. Раздвижи ръце, изпъвайки раменете си, и изведнъж се развъртя — с такава скорост, че движението на остриетата не можеше да се проследи. После прибра ножовете, нагрети от топлината на дланите му, и задържайки за кратко длани върху топчетата на ефесите, си позволи почти да се усмихне. Спомените за отминалите дни бяха сладко-горчиви като случайна среща със стар приятел.

Спомни си за статуята на Тан’елкот „Цар Давид“. Видя отново отпуснатостта на мъжа на средна възраст, торбичките под уморените очи, аурата на удобно примирение. Ти — каза той на образа в съзнанието си, — изображение на Администратор Хари Майкълсън, управител на Студията в Сан Франциско, можеш да вървиш на майната си.

Уверен и силен, той прекрачи прага на гримьорната, но в коридора вече го очакваха.