Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (44)

9.

Връзката се прекъсна в експлозия от бял огън, причинена от кожената пръчка на Чако.

— Какво правиш? — изръмжа самката огрило, вдигайки плетената сопа за нов удар. — Шибан кучи син, ще те пребия до смърт! Какво й направи?

Киърандел лежеше на пода в краката му, лицето й беше бяло като посипано с пепел. Пръчката изсвистя във въздуха и отново се стовари върху черепа му; кръвта оплиска изцапаната с кафяви петна стена и в стаята притъмня.

Цялото прехвърляне бе продължило за времето, необходимо на огрило да вдигне пръчката си.

Делиан се опита да защити главата си с ръце, но не успя да ги помръдне, не можеше дори да държи главата си изправена.

— Ако я нараниш, шибан…

— Чако — обади се Киърандел от пода със слаб и треперещ глас, който се оказа достатъчно силен, за да спаси живота му. — Недей. Не го удряй. Помогни ми да се изправя.

Грубите черти на огрилото се изкривиха в карикатура на недоумение, но тя свали пръчката и отиде до Киърандел, протягайки люспестата си ръка, за да помогне на господарката си да се изправи. За миг Киърандел се облегна тежко върху нея и разтри очите си.

— Донеси ключовете и му свали оковите.

— Киър, ти не си добре…

— Направи го, по дяволите! — сопна й се феята; Чако не можеше да понесе недоволството й. Тя излезе, хвърляйки убийствен поглед към Делиан.

Вратата се затвори зад гърба й.

Лишена от подкрепата на огрилото, Киърандел се олюля. Тя отново докосна лицето си, сякаш проверяваше дали няма треска, и се отпусна на колене до Делиан, забравила за разкошната си рокля.

Тя положи длани в скута му в древната клетва за вярност.

— Аз… не мога да повярвам… Делиан, аз…

— Всичко е наред, Киър — рече нежно той. — Знам, че не е лесно. На мен самия ми трябваха две седмици, за да свикна с тази мисъл, и въпреки това все още ми се иска да закрещя и да не спирам.

Тя наведе очи, прекланяйки дългия си грациозен врат пред него.

— Аз съм ваша, принце мой. Какво искате да сторя?

Делиан си пое дълбоко дъх и си позволи да почувства надежда, че те двамата все ще успеят да спасят някого.

— Първо — изрече бавно той — трябва да си хванем един актир.