Матю Удринг Стоувър
Острието на Тишал (90)

1.

Почукването прозвуча доста приятелски — две бързи, не твърде силни потропвания, сякаш някой подхвърляше бодър привет — но когато Делиан отвори вратата, само успя да зърне за кратко едър човек с добри очи и лице с цвета и топографията на пълна с препечени картофи чиния. Друго не успя да види, защото гледката му се скри зад огромния юмрук, който със застрашителна скорост се уголеми и цапардоса Делиан толкова силно по носа, че той дори не усети кога пада; след миг се озова проснат на килима с вкус на кръв в устата и танцуващи искрящи звезди пред очите.

— Здрасти — дружелюбно избоботи човекът, пристъпи до Делиан и големият му подкован ботуш го възнагради със здрав ритник малко над бъбреците, в ребрата, достатъчно силен, за да изпукат две от тях.

Делиан се преви на две, плюейки кръв. Човекът произнесе „Руго“, сякаш викаше някого по име.

През вратата пристъпи едно огре, облечено с боядисана в цветовете на охраната на „Залагащия пришълец“ ризница, с голяма сребърна мрежа в ръце, която изглеждаше противно позната. С една врътка на китката огрето метна мрежата върху Делиан; след това сграбчи ръката му с огромната си лапа и го вдигна във въздуха. Докато успее да убеди себе си, че това наистина се случва, Делиан вече беше напъхан в един чувал и метнат върху широкия мускулест гръб на огрето.