Метаданни
Данни
- Серия
- Отвъдие (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blade of Tyshalle, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Велчев, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Матю Удринг Стоувър
Заглавие: Острието на Тишал
Преводач: Васил Велчев
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Дедракс“
Главен редактор: Андрей Велков
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Росен Дуков
ISBN: 978-619-150-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3583
История
- — Добавяне
Петнайсет
Има един цикъл от предания, който започва в древни времена, когато човешките богове решили, че в отредения им кратък живот всичките им смъртни деца трябва да познаят мъката, загубата и поражението.
Но се случило така, че един от смъртните изживял почти целия си определен срок, без да познае поражение; за него единственото поражение било отстъплението. И скоро кралят на човешките богове решил да научи упорития смъртен на смисъла на поражението. И накрая — и този край очаква всички, които се осмелят да се противят на боговете — смъртният отстъпил и умрял.
Но преданието за този мъртъв човек, което си разказват мъдреците, не завършва със смърт.
Този мъртъв човек не лежал спокойно в гроба си; земната прегръдка не успяла да го задържи. Трупът му се въртял и се гърчел, и стенел, спомняйки си за живота.
Един ден някакъв странник търсел пътека, която да го изведе от тъмната гъста гора. Странникът вървял по следите на вятъра, който духал отвъд този свят, и той го довел до неспокойния гроб. Странникът погледнал към гроба и се обърнал към трупа, който лежал в него, с думите: „Дълбай по-надълбоко и намери по-тъмен гроб.“
Защото странникът бил уродливият рицар, а той вече знаел, че за да се издигне, човек трябва да стигне до дъното.
1.
Лявата ръка на Патриарха трепереше леко, докато чертаеше с върха на средния си пръст суха черта върху покритото му с пот чело. След това треперещата ръка се спусна по бузата му и се притисна край устата му, проверявайки за треска; миг по-късно започна да масажира възпалените жлези в гърлото му.
— Да не би Ваше Сиятелство да не се чувства добре? — попита някак разтревожено офицерът от Божиите очи. — Да повикам ли лечителя?
— Съвсем не — промърмори Тоа Сител. Дори да се чувстваше зле — а той се чувстваше прекрасно, превъзходно, — той никога нямаше да го покаже пред офицера.
На този човек не можеше да се вярва.
— Продължете с доклада — нареди разсеяно той. Слушаше с половин ухо разказа на офицера за срещата между Херцог Тоа В’Лич и Каин в килията в донжона. В главата му се натрупваше някакво предчувствие: мрачно ехо на бързо настъпващото бедствие.
— И Херцогът яростно защити честа на Патриарха — тъкмо казваше Божието око.
— Естествено — промърмори Тоа Сител. — Винаги го прави. Така смята, че ще успее да ме измами.
— Ваше Сиятелство?
— Нищо, капитане. Продължете.
— Така че килията беше опразнена и Каин беше свален в Ямата. Да разположим ли допълнителни стражи?
— Ммм? Защо?
— Ами, аз… — Капитанът от Очите се размърда притеснено. — Доколкото разбирам, Ваше Сиятелство се тревожи за сигурността на Каин.
— Аз ли? О, не, не. Това беше Херцогът — отвърна Тоа Сител. — Това беше неговото извинение.
— Ваше Сиятелство, Ямата е пълна с мъже и нехора, които го мразят. Смъртта неминуемо ще застигне…
— Несъмнено — промърмори Патриархът. — Но силно се съмнявам, че ще застигне Каин.