Йожен Сю
Скитникът евреин (97)

VII глава
Писмото

Малко преди госпожица Кардовил да влезе в зимната градина, Фарингея въведе Родин в стаята на принца, който все още бе потънал в размислите, на които го наведе метисът и като че ли не забеляза появата на йезуита.

Родин се изненада от въодушевеното лице на Джалма и от почти безумния му поглед, погледна въпросително Фарингея, а той крадешком му отговори със следните знаци: сложи показалец на сърцето и на челото си и посочи разпаления огън в камината. Това означаваше, че сърцето и главата на Джалма горят. Естествено, Родин го разбра, защото по бледите му устни пробяга доволна усмивка. След това той каза на Фарингея:

— Бих искал да остана насаме с принца. Спусни завесата и се погрижи никой да не ни прекъсва.

Метисът се поклони, отиде до остъклената врата, натисна един бутон до самото стъкло и завесата се спусна едновременно с изчезването на вратата в дебелата стена. След това той отново се поклони и излезе от стаята. Почти веднага след излизането на Фарингея, госпожица Кардовил и Флорин влязоха в зимната градина, разделена от стаята на Джалма с прозрачна бяла копринена завеса, изрисувана с големи пъстри птици. Младият индиец сякаш се върна на земята от шума на вратата, която Фарингея затвори. Лицето му започна да възвръща спокойствието и красотата си. Той потръпна, докосна челото си с ръка и се огледа наоколо, сякаш се събуждаше от дълбок сън. След това пристъпи към Родин с уважение и си послужи с един израз, с който съотечествениците му обикновено се обръщаха към възрастните хора:

— Простете ми, бащице.

Според обичая, който изискваше крайно почтително отношение на младите към старите, принцът понечи да хване ръката на Родин и да я поднесе към устните си, за да я целуне, но йезуитът не прие този жест на Джалма и се дръпна назад.

— За какво искате прошката ми, скъпи принце? — попита той Джалма.

— Бях унесен, когато влязохте и не ви посрещнах веднага. Моля, простете ми, бащице…

— Разбира се, че ви прощавам, скъпи принце. Но ако искате да си поговорим, върнете се на дивана и си вземете наргилето, щом това ви харесва.

Ала вместо да послуша Родин и отново да се излегне на дивана, според обичая си, Джалма седна на едно кресло, пренебрегвайки молбите на стареца с доброто сърце, както наричаше йезуита.

— Повярвайте ми, скъпи принце, много съжалявам, че се притеснявате и безпокоите — каза Родин. — Тук сте у дома си, както в сърцето на Индия, или поне ние бихме искали да се чувствувате като у дома си.

— Тук много неща ми напомнят за отечеството ми — рече Джалма. — Вашата доброта ми напомня за баща ми и за онзи, който го замести — добави младият индиец, имайки предвид маршал Симон, за чието пристигане умишлено не му бяха съобщили досега. След кратко мълчание принцът протегна ръка към Родин и продължи предано: — Когато сте при мен, аз съм щастлив.

— Разбирам защо се радвате, скъпи принце, защото идвам да ви освободя от заточението, да отворя клетката ви… Помолих ви да се подчините на това доброволно затворничество единствено във ваш интерес.

— Утре ще мога ли да изляза?

— Още днес, скъпи принце.

Джалма помисли малко и продължи:

— Сигурно имам приятели, щом се намирам в дворец, който не е мой, нали?

— Вие наистина имате приятели и то чудесни приятели — отвърна Родин.

Щом чу тези думи лицето на Джалма сякаш стана още по-красиво, по него се изписа чувство на огромна благодарност и големите му черни очи се насълзиха. След като отново направи пауза, принцът стана и каза прочувствено на Родин:

— Нека отидем…

— Къде, скъпи принце? — погледна го учудено Родин.

— Да благодаря на приятелите си. Чаках три дни, повече не мога.

— Потърпете, скъпи принце, потърпете… Трябва дълго да ви говоря за това. Бъдете така добър да седнете.

Джалма покорно се отпусна на креслото си. Родин продължи:

— Истината е, че имате приятели, по-точно един приятел. Многото приятели са рядкост.

— А вие?

— Прав сте. Това означава, че имате двама приятели. Единият, когото познавате, съм аз, а другият, за когото не знаете нищо, иска да остане непознат за вас…

— Защо?

— Защо ли? — смути се малко Родин. — Защото щастието, което изпитва, давайки ви доказателства за приятелството си, може да се осигури само чрез тази тайна.

— Защо човек трябва да се крие, когато извършва добро?

— Защото понякога доброто трябва да се крие.

— Аз ползувам услугите му, защо тогава той трябва да се крие от мен!

Непрекъснатите въпроси на младия принц явно пообъркаха Родин, но въпреки това той продължи:

— Казах ви и ви повтарям, скъпи принце, че ако вашият таен приятел се яви, той може да изложи на опасност спокойствието си.

— Ако разкрие, че той е мой приятел ли?

— Да, скъпи принце.

Лицето на Джалма веднага придоби израз на достойнство и тъга. Той гордо вдигна глава и строго каза:

— Този приятел се крие или защото се срамува, че е именно мой приятел, или защото се срамува от самия себе си. Аз приемам гостоприемство само от онзи, за когото съм достоен и който е достоен за мен. В обратен случай напускам тази къща.

Казвайки това, Джалма стана толкова решително, че Родин извика изплашен:

— Изслушайте ме, моля ви, скъпи принце… Позволете ми да отбележа, че много лесно се обиждате. Въпреки че се постарахме да ви напомним за вашето хубаво отечество, тук сме в центъра на Европа, в центъра на Франция, в центъра на Париж. Този факт трябва да ви накара да промените мнението си… Моля ви, изслушайте ме.

Въпреки че не познаваше нормите на поведение в обществото, Джалма имаше достатъчно здрав разум и чувство за справедливост, за да разбира от дума, особено ако му се струваше, че в това има смисъл. Думите на Родин го поуспокоиха. С вродената си скромност, с която почти винаги са надарени силните и великодушни натури, той отговори кротко:

— Имате право, бащице, вече не се намирам в отечеството си. Тук обичаите са други, ще помисля…

При цялата си хитрост и лукавство, Родин понякога изпадаше в недоумение от дивашките постъпки и неуправляемите идеи на младия индиец. Той много се изненада, когато видя отсъствуващото изражение на принца. След малко Джалма продължи спокойно, но непоколебимо:

— Изслушах ви, бащице, и размислих.

— И какво решихте, скъпи принце?

— В нито една страна на света и под никакъв предлог един честен човек, който е приятел на друг честен човек, не бива да крие приятелството си.

— Ами ако за него е опасно да признае това приятелство? — попита Родин, крайно разтревожен от посоката, която вземаше разговорът.

Джалма изгледа йезуитът с учудване и презрение и нищо не отговори.

— Разбирам защо мълчите, скъпи принце. Искате да кажете, че смелият човек трябва да побеждава опасностите. Чудесно. Но ако в опасност изпаднете вие, в случай че това приятелство се разкрие, този честен човек няма ли да заслужи оправдание и дори похвала, че е решил да остане неизвестен?

— Не приемам нищо от приятел, който е способен да се крие от страх.

— Изслушайте ме, скъпи принце.

— Сбогом, бащице.

— Помислете…

— Сбогом и толкова… — категорично отсече Джалма и тръгна към вратата.

— Боже мой, ами ако това е жена?! — извика Родин, стигнал до крайност и се спусна подире му, защото се изплаши да не би Джалма наистина да напусне къщата и по този начин окончателно да провали плановете му.

При последните думи на Родин индиецът внезапно спря.

— Жена ли? — попита той разтреперан и изчервен. — Този приятел жена ли е?

— Ако е жена — продължи Родин, — ще разберете ли нейната предпазливост и тайната, с която е принудена да забулва доказателствата за привързаност, които иска да ви даде?

— Жена ли? — повтори Джалма с треперещ глас и сключи ръце от страхопочитание. Прекрасното му лице засия от възторг. — Жена. Парижанка ли е?

— Да, скъпи принце. Карате ме да извърша това неблагоразумие и да ви кажа, че е истинска парижанка, достойна госпожа, крайно добродетелна, чиято напреднала възраст заслужава вашето уважение.

— Много ли е стара? — извика нещастният Джалма, чиито мечтания за един миг се изпариха.

— Сигурно е с няколко години по-възрастна от мен — отвърна Родин с иронична усмивка и изчака да види дали младият принц ще се разсърди или разсмее.

Но не последва нито едното, нито другото. Вместо страстния възторг по лицето на Джалма се разля трогателно умиление. Той погледна Родин с признателност и попита:

— В такъв случай тази жена ще ми бъде майка, нали?

Невъзможно е да се опишат сладостта, благоговейността и тъгата, с които индиецът произнесе думата „майка“.

— Да, скъпи принце, тази уважаема госпожа иска да ви бъде майка. Но не мога да ви разкрия причината за нейната обич към вас. Ала вие трябва да ми повярвате, тази любов е искрена. Не ви казвам тайната й, защото у нас тайните на жените, независимо дали са стари или млади, са свещени.

— Това е справедливо. Тогава нейната тайна ще бъде тайна и за мен. Ще я обичам и уважавам, без да съм я видял. Нали така обичаме Бога, без да сме го виждали…

— А сега, скъпи принце, ми позволете да ви кажа какви са намеренията на вашата приятелка и майка… Ако тази къща ви харесва, тя винаги ще бъде на ваше разположение. Каретата, конете и прислугата от французи ще бъдат на вашите заповеди. Ще бъде възложено на човек да урежда сметките около разходите по къщата. Освен това, като царски син вие трябва да живеете по царски и по тази причина в съседната стая оставих едно ковчеже, в което има петстотин наполеона. Ще получавате тази сума всеки месец. Ако тя не е достатъчна за дребните ви удоволствия, както ние се изразяваме, ще ми съобщите и ще я увеличим… — Родин забеляза, че Джалма се развълнува и бързо добави: — Веднага трябва да ви кажа, скъпи принце, че честолюбието ви не бива да се чувствува засегнато. От една страна вие приемате всичко това от една майка, а от друга — приблизително след три месеца ще получите доста голямо наследство и ако дългът ви тегне (а той ще възлиза най-много на четири-пет хиляди наполеона), лесно ще можете да изплатите заема си. Впрочем, не се съобразявайте с нищо, удовлетворявайте всички свои капризи. Приятелят ви иска да се появите в най-отбраното парижко общество, както подобава на един царски син, чиито баща се е наричал Бащата на великодушния. И така, пак ви повтарям и ви моля да не се въздържате от криворазбрано честолюбие, ако тази сума не ви е достатъчна…

— Ще поискам повече. Майка ми е права — царският син трябва да живее по царски.

Отговорът на Джалма беше напълно обясним, защото той изобщо не се изненада от великодушните предложения и това беше естествено. Принцът би постъпил по същия начин. Всички знаят с какво великолепие и блясък се отличава гостоприемството на индийските принцове. Момъкът беше трогнат до дъното на душата си и изпитваше огромна признателност към жената, която го обичаше майчински и приемаше разкоша, с който тя искаше да го обкръжи без недоверие и угризения на съвестта. Бързината, с която Джалма се съгласи с предложенията, отново обърка плановете на Родин, защото той бе приготвил множество неоспорими доказателства, за да убеди принца.

— Впрочем, ето какво сме решили — поде йезуитът. — Тъй като сега трябва да видите света и да влезете в него през най-добрата врата, както ние казваме, един от приятелите на вашата скъпа майка, граф дьо Монброн — много опитен старец от най-отбраното общество, ще ви представи на най-аристократичните парижки семейства…

— А защо не ме представите вие, бащице?

— Уви, скъпи принце, погледнете ме… Кажете, подходящ ли съм за тази работа?… Не, не, аз живея сам и в уединение. А освен това — добави Родин след кратко мълчание, приковавайки върху младия принц проницателен, внимателен и любопитен поглед, сякаш искаше да го подложи на изпитание с последните си думи, — господин дьо Монброн е по-опитен от мен що се отнася до обноските в обществото. Той ще ви разкрие клопките, които биха могли да ви поставят. Защото вие имате приятели, но имате и неприятели, страхливи врагове, които по най-позорен начин злоупотребиха с доверието ви и се подиграваха с вас. И понеже, за беда, силата им е равна на злобата им, за вас вероятно ще бъде по-благоразумно да ги отбягвате и да страните от тях, вместо да се изпречвате на пътя им.

Само при мисълта, че трябва да отбягва неприятелите си, Джалма се разтрепера. Разширените му зеници засвяткаха със страховит пламък. Никога омразата, презрението и жаждата за мъст не бяха се изписвали по-решително върху друго човешко лице. Аленочервените му устни се присвиха и разкриха стиснатите му бели ситни зъби. Сега красивото му до преди малко лице изразяваше такава животинска ярост, че Родин скочи от мястото си и извика:

— Какво ви става, принце? Плашите ме…

Джалма не отговори. Той стоеше приповдигнат и стискаше с две ръце облегалките на креслото, сякаш се удържаше да не избухне в ужасния си гняв. В този момент кехлибарения мундщук на наргилето се търкулна под крака му и изопнатият като струна индиец го размаза върху пода.

— За Бога, какво ви става, принце — извика Родин.

— Така ще размажа и страхливите си врагове! — изсъска Джалма със застрашителен, искрящ поглед.

Окончателно разярен той скочи от креслото си и с обезумели очи започна да се разхожда насам-натам из салона, сякаш търсеше някакво оръжие. От време на време той сподавяше в шепи напиращия крясък, а челюстта му конвулсивно потръпваше. Гневът му напомняше за дивата ярост на кръвожаден звяр. Сега красотата на младия индиец се разкри в целия си блясък. Ако божествената му пламенност и безстрашие, възбудени от отвращението му към предателството и малодушието, се приложеха по време на война или на онзи индийски лов, който бе по-опасен и от самата битка, Джалма щеше да стане такъв, какъвто всъщност си беше: герой. Родин със зловеща радост наблюдаваше избухналите страсти на младия индиец, който в момента бе в състояние да извърши ужасни пакости. Яростта на Джалма много скоро се укроти, защото той поразмисли и реши, че няма никакъв смисъл от нея. Тогава се засрами от детинщината си и падна по очи на земята. Лицето му все още беше бледо и мрачно. После с ледено спокойствие, което беше още по-страшно от увляклото го преди малко буйство, той каза на Родин:

— Бащице, още днес ще ми уредите среща с враговете ми.

— Какво сте намислил, скъпи княже? Какво искате?

— Да убия тези страхливци.

— Да ги убиете ли?! Не е лесно.

— Фарингея ще ми помогне.

— Повтарям ви, разберете, че не се намирате по бреговете на река Ганг, където човек убива врага си, както тигъра по време на лов.

— Честният човек се бие с честен враг, а предателят убива като краставо куче — убедително и спокойно каза Джалма.

— Ах, принце, нима вие, чиито баща се е наричал Бащата на великодушния, ще изпитате удоволствие да нападнете тези толкова малодушни и злобни същества?

— Човек е длъжен да унищожава онова, което е опасно.

— Т.е., отмъщението?

— Не си отмъщавам на змията — каза индиецът гордо, — но я смазвам.

— Но тук, скъпи принце, човек не се отървава така от неприятелите си. Ако има от какво да се оплаче…

— Оплакват се жените и децата — прекъсна го Джалма. — Мъжете се бият.

— Край Ганг — да, но не и тук, скъпи принце. У нас обществеността се заема с вашето дело, разглежда го, обсъжда го и ако се налага, наказва…

— За собствената си обида аз съм съдия и аз съм палач…

— За Бога, чуйте ме. Вие се спасихте от отвратителните клопки на вашите неприятели, нали? Добре. Допуснете, че това е станало благодарение на предаността на една уважавана жена, която ви обича като майка. И ако сега тя поиска от вас да се смилите над онези, от които ви спаси, вие какво ще направите?

Индиецът наведе глава и постоя така, без да отговори. Родин се възползува от неговото двоумение и продължи:

— И аз бих могъл да ви кажа: принце, познавам враговете ви. Но тъй като се боя да не извършите някакво непростимо безумство, завинаги ще скрия имената им от вас. Но, кълна се, че ако уважаемата личност, която ви обича като син, сметне, че ще бъде правилно и полезно да ви ги кажа, ще го направя. Но докато тя не ми позволи, ще мълча.

Джалма изгледа Родин мрачно и страховито. В същия момент влезе Фарингея и каза на йезуита:

— Дошъл е един човек, който е ходил в дома ви. Носи писмо за вас. Казали му, че сте тук и той ви търси. Да приема ли писмото? Твърди, че е от абат д’Егрини…

— Разбира се — отговори Родин, — ако принцът позволи.

Джалма кимна с глава и Фарингея излезе.

— Извинете, скъпи принце. Тази сутрин очаквах едно много важно писмо. И тъй като много исках да се видя с вас, поръчах да го изпратят тук, ако пристигне.

След малко Фарингея се върна с писмото, предаде го на Родин и пак излезе.