Йожен Сю
Скитникът евреин (70)

XII глава
Двама братя на доброто дело

Фарингея, както вече казахме, бе роден в Индия, но бе пътувал много и беше посетил доста европейски кантори в различни части на Азия. Той говореше добре английски и френски, беше остроумен и просветен. Вместо да отговори на въпроса, той погледна проницателно Родин, който предчувствуваше, че пристигането на Фарингея има някаква пряка или косвена връзка със съдбата на Джалма и затова престорено хладнокръвно повтори:

— С кого имам честта, господине, да говоря?

— Не ме ли познавате? — пристъпи към него Фарингея.

— Струва ми се, че не съм имал честта — отговори студено Родин.

— Аз пък ви познах. Видях ви в двореца Кардовил в деня на корабокрушението.

— В двореца Кардовил? Възможно е. Наистина бях там след корабокрушението.

— Тогава ви повиках по име, вие попитахме какво искам, а аз ви отговорих: „Сега, братко, нищо, но друг път… много неща“. Сега времето дойде да ви ги поискам.

— Скъпи господине — продължи хладнокръвно Родин — преди да продължим този неясен разговор, искам да разбера с кого имам чест да разговарям. Вие влязохте тук под предлог, че ви е изпратил господин Жозюе Ван Даел, уважаван търговец в Батавия и…

— Познавате ли почерка на господин Жозюе?

— Много добре.

— Тогава погледнете… — Метисът извади от джобовете си (той бе облечен доста скромно и по европейски) дългото писмо, което бе взел от Махал, явският контрабандист, след като го бе удушил край пристанището на Батавия и поднесе пред очите на Родин този документ, като продължаваше да го стиска в ръката си.

— Писмото наистина е от господин Жозюе — каза Родин, като понечи да го вземе, но Фарингея бързо го пъхна пак в джоба. — Но позволете да ви кажа, скъпи господине, че доста странно изпълнявате поръченията си. Писмото е за мен, господин Жозюе ви го е поверил и вие трябваше…

— Това писмо не ми е дадено от господин Жозюе — Фарингея прекъсна Родин. — Предаде ми го един контрабандист от Ява. Жозюе беше настанил този човек на кораб, който заминаваше за Александрия и му бе предал това писмо да го предаде на пощата за Европа. Аз удуших контрабандиста, взех писмото, отпътувах и ето ме сега пред вас.

Удушвачът произнесе думите си гордо. Очите му не трепнаха от проницателния поглед на Родин, който остана безстрастен и каза:

— Хм! Така ли душат хора в Ява?

— Не само там, а и другаде — отвърна с мрачна усмивка Фарингея.

— Не ви вярвам, но намирам, че сте искрен. Как се казвате?

— Фарингея.

— Е добре, господин Фарингея, какво искате? Извършили сте престъпление и сте откраднали писмо, предназначено за мен, а сега се двоумите дали да ми го предадете.

— Не искам да ви го дам, защото го прочетох. То може да ми послужи.

— Прочели сте го? — каза Родин видимо смутен. — След като по такъв начин сте взели чуждото писмо, човек едва ли може да очаква от вас уважение към онова, което не е ваше. И какво научихте от писмото на господин Жозюе?

— Научих, братко, че и вие, като мен, сте син на доброто дело.

— За какво добро дело говорите? — зачуди се Родин.

— В писмото си Жозюе казва: „Послушание и сърдечност, търпение, хитрост и смелост, единство помежду ни, чието отечество е целият свят, семейство — братята от Обществото и Рим за цар“.

— Възможно е да ми е писал това, но какво заключение правите вие от тези думи?

— И нашето дело, подобно на вашето, братко, има за отечество целия свят. И то като вас има за семейство членовете си, а за царица Бохвания.

— Не познавам тази светица — каза тихо Родин.

— Тя за нас е Рим — отговори удушвачът и продължи. — Жозюе ви пише за онези участници в доброто ви дело, които са пръснати по целия свят, както нашите работят в различните земи.

— А какви са тези синове на Бохвания, господине?

— Хора решителни, смели, търпеливи, хитри, упорити, които жертват отечество, баща, майка, брат и сестра, за да възтържествува доброто дело и които считат за неприятели онези, които не са с тях.

— Струва ми се, че има нещо добро в постоянния и изключително религиозен дух на това дело — каза Родин скромно и притворно. — Само че трябва да знаем намеренията и целта.

— И ние като вас, братко, създаваме трупове.

— Трупове! — извика Родин.

— В писмото си — продължи Фарингея — Жозюе ви пише: „Най-голямата слава на нашето Общество е в това, че превръща човека в труп“^[1]. И ние правим същото. Смъртта на хората е приятна за Бохвания.

— Но, господине — възкликна Родин — Жозюе говори за душата, за волята, за разума, които дисциплината унищожава!

— Наистина, вие унищожавате душата, а ние убиваме тялото. Подайте ръка, братко! И вие като нас сте ловци на хора.

— Повтарям ви, господине, че става дума за волята и за разума — натърти Родин.

— А какво са телата без душа и разум, ако не трупове? Съгласете се, братко, че мъртвите, които ние удушваме, не са по-бездушни от онези, които унищожава вашата дисциплина. Подайте ръка, Рим и Бохвания са сестри.

Колкото и Родин да се държеше спокойно, той наблюдаваше с ужас Фарингея, у когото бе писмото на Жозюе, в което сигурно ставаше дума за Джалма. Родин наистина мислеше, че е направил възможното младият индиец да не попадне на следващия ден в Париж, но като не знаеше връзките, които може да са имали помежду си принцът и Фарингея, той считаше метиса за много опасен човек. Но колкото и да бе неспокоен, това не му пролича. Той продължи:

— Няма съмнение, че приликата между Рим и Бохвания е доста приятна, но не разбирам какво искате да кажете с това?

— Искам да ви кажа, братко, какъв съм и какво мога да правя. И да ви убедя, че е по-добре да бъда ваш приятел, отколкото враг.

 

— Вие, господине — подигравателно каза Родин — сте от някоя индийска секта, която убива хора и искате с алегории да ме накарате да мисля за съдбата на човека, от когото сте откраднали писмото. Но аз ще отбележа смирено, че тук никой не може никого да удуши и че ако ви скимне да превърнете някого в труп от любов към вашето божество Бохвания, то ще ви отсекат главата от любов към друго божество, което се нарича правосъдие!

— А какво ще ми направят, ако реша да отровя някого?

— Нямам излишно време, господин Фарингея, да ви преподавам углавно право. Но ще ви кажа да не се поддавате на изкушението да удушите или отровите някого. И накрая, ще ми дадете ли писмото на господин Жозюе или не?

— Писмото, което се отнася до принц Джалма ли? — попита метисът.

— Не зная съдържанието на писмото — остана спокоен Родин — и не мога да ви отговоря. Настоявам да ми го дадете или да напуснете.

— След малко, братко, ще ме молите да остана. Преди малко ви споменах за отравяне, защото бяхте изпратили в двореца Кардовил един лекар, който да отрови принц Джалма. От писмата на Жозюе добре знам, че имате интерес утре принцът да не бъде тук. Сега разбирате ли ме?

— Нямам какво да ви отговоря.

Двукратно почукване на вратата прекъсна разговора.

— Занесох писмото — докладва слугата, като влезе и се поклони. — Ето и отговора.

Родин кимна извинително на Фарингея, прочете писмото, написа няколко думи под отговора, който получи, подаде го на слугата и му нареди да бъде изпратено на същия човек.

— Мога ли да продължа? — попита Фарингея, след като слугата напусна стаята. Родин се съгласи. — Преди няколко дни, когато принцът, макар и ранен, се готвеше по мой съвет да тръгне за Париж, пристигна една карета с дарове за Джалма, изпратени от непознат приятел. Освен пратеника на този приятел, в каретата беше и един доктор, когото сте изпратили да лекува Джалма и да го придружи до Париж. Джалма тръгна вчера. Докторът каза, че раната на принца ще се възпали, ако той не лежи през целия път и така се отърва от пратеника, който се върна сам. Докторът се опита да премахне и мен, но Джалма не се съгласи и тръгнахме заедно — докторът, принцът и аз. Снощи преполовихме пътя и докторът каза да пренощуваме в гостилницата и че ще стигнем в Париж за тази вечер, тъй като принцът бе казал, че на 12 февруари вечерта трябва да е в Париж. От писмото на Жозюе аз знаех колко важно е за вас Джалма да не е тук на 13 февруари. Усъмних се и попитах доктора дали ви познава, който ми отговори със заекване и това засили съмнението ми. В гостилницата, докато докторът бе при Джалма, аз влязох в стаята му и разгледах една кутия, пълна с шишенца, които той бе донесъл със себе си. В едното имаше опиум… И се сетих…

— Какво се сетихте, господине?

— Преди да тръгнем, когато казваше, че из пътя раната на Джалма може да се влоши, докторът каза: „Добре е да вземете утре по път едно успокоително питие, което ще приготвя. Ще го приготвя вечерта, за да е готово за утре в колата“. Сиреч днес принцът щеше да изпие питието надвечер и бързо щеше да заспи дълбок сън. Докторът щеше да се обезпокои и да нареди да спрем да прекараме нощта в някоя гостилница и така принцът щеше да се успи. Такъв беше планът ви. Поисках да се възползувам и успях.

— Всичко, което говорите, господине, — каза Родин, който гризеше ноктите си — ми звучи на еврейски.

— Сигурно, защото не говоря добре езика ви. Но ми отговорете, знаете ли какво означава аррай моу?

— Не.

— Жалко. Това е прекрасно растение от остров Ява, където виреят много отровни растения.

— Какво ме интересува! — отвърна рязко Родин, който едва успяваше да прикрие притеснението си.

— Интересува ви и то много. Ние, синовете на Бохвания, никога не проливаме кръв — продължи Фарингея. — Преди да метнем примката около врата на нашите жертви, ги чакаме да заспят. Когато не са заспали, приспиваме ги, колкото е необходимо — много сме изкусни в работата си. Нито змията е по-хитра, нито лъвът по-смел от нас. Аррай-моу е много ситен прах. Ако малко смръкне заспалия, или ако му се сложи в лулата, докато е буден, жертвата може да се приспи и никой да не я събуди. Ако се страхуваш да не я приспиш завинаги, даваш й да смръкне няколко пъти, докато спи и сънят й трае толкова, колкото може да изтърпи човек без храна и вода. Някъде около тридесет-четиридесет часа. Вижте колко груб е опиумът в сравнение с това божествено биле… Бях донесъл малко от него, но не бях забравил и противоотровата.

— Така ли? И противоотрова ли има? — пророни Родин.

— Разбира се! Както има и хора, които са противоположност на онова, което сме ние, братко на доброто дело… Жителите на Ява наричат сока от този корен тубоа. Той разпръсва упойването от аррай-моу, както слънцето облаците. Снощи, уверен в плановете на вашия пратеник, го изчаках да заспи и му дадох да вдъхне такава доза, че и сега сигурно продължава да спи…

— Нещастнико! — извика Родин уплашено, защото това бе голям удар върху плановете му. — Може да отровите доктора!

— Както и той щеше да отрови Джалма. Ние тръгнахме сутринта, а вашия доктор оставихме заспал в гостилницата. В каретата Джалма пушеше като истински индиец. Аз размесих в тютюна му малко от праха и това го упои. Новата доза, която смръкна от лулата си, го приспа и сега се намира в гостилницата, в която се настанихме. Сега, братко, от мен зависи дали да оставя Джалма да спи до утре вечер или веднага да се събуди. Ако изпълните желанието ми, той утре няма да е на улица „Свети Франц“ №3. — Като изрече това, Фарингея извади от джоба си медальона на Джалма, показа го на Родин и каза: — Както виждате, говоря истината. Докато спеше, взех медальона — единственото, което показва къде трябва да бъде утре. И така, завършвам с онова, което започнах: дойдох да ви искам нещо голямо.

От известно време Родин, който имаше навик да гризе ноктите си, когато го мъчи скрита ярост, вършеше това, докато звънецът в стаята иззвъня три пъти по специален начин. Родин се престори, че не го чува и изведнъж в малките му змийски очи светна радост. Той взе едно перо от писалището, дълго време мачка брадата си, преструвайки се, че мисли върху онова, което му каза Фарингея. Най-накрая хвърли обратно перото и се обърна към метиса с дълбоко презрение:

— Какво си мислите, господине! Да не би да искате хората да се подиграват с вашите истории? Идвате в един дом и започвате да се хвалите, че сте откраднали писма, един сте удушил, а друг упоил с отровни билки. Това е сън, господине! Изслушах ви до края, за да видя докъде ще стигнете. Само чудовищен престъпник може да се хвали с такива дела. Но аз вярвам, че те са само във вашето въображение.

Родин изрече тези думи разпалено. После се изправи и бавно приближи до камината. В началото Фарингея го гледаше мълчаливо, но след миг започна мрачно и злокобно.

— Внимавай, братко… Не ме карай да доказвам, че говоря истината.

— Оставете, господине! Трябва да идвате от онзи свят, за да мислите, че така лесно можете да излъжете един французин с измишльотини. Може би наистина сте смел като лъв, но да сте хитър като змия, едва ли. Имаме писмо от господин Жозюе, което можело да ми навреди. Принц Джалма бил приспан, това служело на моите планове и само вие сте могли да го свестите. Най-накрая казвате, че можете да попречите на интересите ми и не се замисляте, че на мен ми трябва да спечеля само двадесет и четири часа. Пристигате от Индия в Париж, чужденец сте и никой не ви познава. Мислите, че съм престъпник като вас, защото ме наричате брат и не допускате, че сте в ръцете ми, че улицата е пуста, че тази къща е отдалечена, че веднага мога да повикам хора, които да ви завържат, нищо, че сте удушвач. И то само ако подръпна този звънец — добави Родин и хвана шнура в ръката си, но продължи с хитра усмивка, като видя уплахата и изненадата на Фарингея. — Не се страхувайте! Ако исках да постъпя така, щях ли да ви го кажа? Ако ви завържат и ви държат затворен двадесет и четири часа, с какво ще ми навредите? Няма ли да ми бъде лесно да взема тогава писмото на Жозюе и медальона на Джалма. А той, както е упоен до утре вечер, няма да ме безпокои? Заплахите ви са несъстоятелни, защото се основават върху лъжа. Защото Джалма не е тук и не във вашите ръце. Излизайте оттук и друг път, когато искате да лъжете, потърсете друг човек.

Фарингея не помръдна — всичко, което чу, му се стори вероятно и възможно: Родин можеше да го залови, да вземе писмото и медальона, да го затвори и да не събуди Джалма. И все пак му казваше да си върви. Метисът се замисли какви са причините за такова поведение и реши, че Родин, при всичките доказателства, които му даде, още не вярваше. Родин играеше тази игра смело и хитро и макар да се показваше ядосан, със свито сърце поглеждаше крадешком към удушвача. Фарингея, убеден, че е разкрил причината за поведението на Родин, продължи:

— Ще изляза, но да ви кажа още една дума. Мислите, че ви лъжа.

— Уверен съм, че ми разказвахте басни. Изгубих много време да ви изслушам, оставете останалите. Късно е вече, бъдете добър да ме оставите сам.

— Както разбирам, вие сте човек, от когото не трябва нищо да се крие — каза Фарингея. — Сега мога да разчитам само на милостта и презрението на Джалма. Като познавам характера му, как да му кажа „Дайте ми много пари, защото можех да ви предам, но не го направих“. Двадесет пъти съм могъл да го убия, но още не е настъпил неговият час. А за да го дочакам, както да дочакам и други зловещи часове, ми трябват пари, много пари… Само вие можете да ми ги дадете, да ми платите за Джалма, защото само вие имате полза от това. Не искате да ме слушате, защото мислите, че лъжа? Ето, тук записах името на гостилницата. Изпратете някого да провери дали е истина това, което казвам. Но наградата за моето предателство ще бъде много голяма. Казах ви, ще искам много пари — той показа на Родин записания адрес. Родин, който следеше всяко негово движение, се престори на дълбоко замислен, и нищо не отвърна. — Ето, вземете адреса и проверете дали ви лъжа.

— Наистина, господине! — Родин хвърли бърз поглед към адреса и го прочете, след което блъсна ръката му. — Нахалството ви ме изненадва. Повтарям ви, че не искам да имам нищо общо с вас. За последен път ви казвам да напуснете. Не знам какъв е този принц Джалма. Казвате, че можете да ми навредите. Не се притеснявайте, навредете ми, но, за Бога, излезте оттук.

Като каза това, Родин иззвъня силно. Фарингея отстъпи. Появи се възрастен слуга с добродушно и кротко лице.

— Лапер, светете на господина — Родин посочи Фарингея. Удушвачът, уплашен от това спокойствие, се смути. — Какво чакате още, господине, искам да остана сам.

— Добре — отговори Фарингея, докато излизаше бавно заднишком. — Отхвърляте услугите ми, но внимавайте, защото утре ще бъде много късно.

Родин се поклони. Удушвачът излезе. Вратата се затвори зад него. Миг след това д’Егрини се показа на прага на близката стая. Беше пребледнял и смутен.

— Какво направихте! — каза той на Родин. — Чух всичко. За нещастие, сигурен съм, че той говореше истината. Индиецът е в неговите ръце, сега ще отиде при него…

— Не вярвам — отвърна смирено Родин, поклони се и пак придоби мрачен и покорен израз.

— Кой ще го спре да отиде при принца?

— Чуйте ме. Когато злодеят влезе тук, аз го познах и преди да започнем разговор, написах на Морок няколко реда, който беше на долния етаж, заедно с Голиат. Чакаха удобен момент да се появят пред Ваше Преподобие. По-късно, по време на разговора, когато ми донесоха отговора на Морок, който чакаше заповедите ми, му дадох нови наставления според променилите се обстоятелства.

— Каква полза от това, когато той напусна къщата!

— Ваше Преподобие, той излезе, но след като ми показа адреса, където е индиецът. Дори и да не бе го направил, щеше да попадне в ръцете на Морок и Голиат, които го чакаха на улицата, на две крачки от вратата. Но тогава пък нямаше да знаем къде е Джалма.

— Отново насилие! — каза недоволно д’Егрини.

— И на мен ми е мъчно, много мъчно… — отвърна Родин — но беше необходимо да се движим по приетата схема. Този човек трябва да бъде задържан за двадесет и четири часа.

— А после? Ако се оплаче?

— Разбойник като него няма да посмее да се оплаче. Освен това, той излезе свободно оттук. Когато го хванат, Морок и Голиат ще му завържат очите. Къщата има врата към улица „Vieille des-Ursius“. По това време по нея не минава никой. Ще го свалят в една изба на новата сграда и утре през нощта, в същия час, ще го пуснат отново със завързани очи. Колкото до индиеца, знам къде да го търсим, но трябва да изпратим при него някой верен човек. А ако дойде на себе си, има едно просто и безопасно средство да го задържим утре през целия ден далеч от улица „Свети Франц“.

Слугата с кроткото лице, който беше въвел и отвел Фарингея, почука тихо на вратата и влезе вътре. Той носеше в ръката си торба от еленова кожа, която подаде на Родин и му каза:

— Това донесе господин Морок, който влезе през улица „Vieille“.

Слугата излезе. Родин отвори торбата, показа на отец д’Егрини медальона и писмото на Жозюе и каза:

— Морок излезе способен и пъргав.

— Избегнахме още една опасност — въздъхна маркизът — но не е добре, че прибягваме до подобни средства.

— Сам си е виновен, че ни накара да ги използваме. Сега веднага трябва да изпратя някого при индиеца в гостилницата.

— Утре сутринта в седем часа ще заведете Гавриил на улица „Свети Франц“. Там ще разговарям с него. Най-сетне — добави д’Егрини — след много борби, страхове и трудности, само няколко часа ни делят от деня, който чакаме толкова дълго.