Йожен Сю
Скитникът евреин (173)

LV глава
Изпитът

— Мили мой, често сте ме питали, колко ще продължи изпитния период на нашите отношения. Вече ми се струва, че този край е наближил.

Джалма не отговори, но по лицето му премина радостно вълнение. Адриана го погали и продължи:

— Доскоро бяхме разделени и оплетени в лъжи и интриги. Въпреки това ние се обичахме и следвахме повика на нашата любов. След преживените премеждия, смея да кажа, че тя стана още по-силна! Затова смея да твърдя, че и двамата се убедихме в дълбочината на нашите отношения. Аз трябваше да опозная вас, а вие мен. Бог е свидетел, че това е сторено! Не ни достига само истинското посвещение, посвещението пред целия свят — женитбата, която ще ни свърже за цял живот…

Джалма бе смаян от думите на Адриана.

— Но има нещо, което няма да скрия от вас. Ние се обичаме, нали? — тя го погледна сериозно. — Обичаме се и за нас няма никакво съмнение, че сърцата ни са свързани навеки. В такъв случай, питам, нужна ли е връзка, която само пред обществото да демонстрира нашата близост? Не е ли достатъчно, че сме открили сърцата си пред Бог и нашата любов му принадлежи. Какво значение има тогава дали сме изпълнили някакъв подписан договор, щом сме се врекли завинаги? Ние просто принадлежим един на друг. Отговорете, Джалма, вярно ли е това, което казвам?

Князът не отговори, но даде знак с ръка на Адриана да продължи.

— А след това — заговори отново тя, още по-нежно, — трябва да ви кажа откровено, че нямам намерение да спазвам някакъв закон, който дава права единствено на мъжа, сякаш жената няма сърце и душа. Такъв закон не мога да приема, защото вярвам, че всички ние сме равни пред Бога! Затова вярвам, че е достатъчно Създателят да знае, колко много ви обичам! Ако и вие приемете думите ми като достатъчно доказателство за чувствата ми, тогава ще бъда наистина щастлива… искам да ни свързва щастието на любовта, но в същото време да останем свободни…

Джалма, който до този момент мълчаливо бе слушал се изправи и заговори някак тържествено и сериозно:

— Скъпа моя, и аз като вас се възмущавам от клетвонарушението, от лъжата и подлостта. Съгласен съм, че достойнството на личността се гради на основата на свободата. Но вие сама казахте, че желаете да получите Божието одобрение за тези свои мисли и надежди. Кой, обаче, ще ни даде това одобрение? Кой ще ни посочи Божия знак? Пред кого ще се закълнем?

— Надявам се, че само след няколко дена ще мога да ви кажа това. Всяка нощ съм мислила по какъв начин да свържем нашите чувства, но без да робуваме на писаните земни закони. Скоро ще мога да ви кажа, скъпи, кои са ръцете, които ще ни благословят. Искрено вярвам, че съюзът ни ще бъде свещен и вечен, без да сме принудени да се подчиняваме на формализма. Някои казват, че влюбените са луди — засмя се девойката, — но аз твърдя, че истинските влюбени са умни.

— Когато ви слушам да говорите за нашето щастие — каза Джалма видимо развълнуван от думите на Адриана — имам усещането, че майка говори на своето дете. Не ме разбирайте неправилно, защото имам предвид дълбочината на чувствата, които изразявате. Вие се опитвате да предизвикате моето възражение, за да проверите дали ми се струват странни вашите мисли. Ще ви разочаровам, но аз напълно ги споделям. Разбирам отношението ви към несъвършения закон във вашата страна и си позволявам да кажа, че в моята дива, според някои, родина, жената има равни права с мъжа. Вярно, че това става в момента, когато тя стане майка, но истината е, че ги има. И още нещо, в моята страна свещениците казват, че има хора, които стоят по-ниско от божествата, но те стоят по-високо от други хора. Преди не вярвах на това твърдение, но сега се убедих, че те имат право…

Адриана изслуша думите на Джалма с нарастващо вълнение. Когато той спря да говори тя не издържа и възкликна:

— Сега вече съм убедена — вие сте прекрасен човек! Затова ви обичам, затова съм готова да бъдем заедно през целия си живот! Вярвам в мига, когато ръцете ни ще се съединят, така, както повеляват сърцата ни. Едва ли някой в този момент може да си представи, колко съм щастлива! Свещеният огън на любовта ни гори и никой не може да угаси пламъка му!

— Значи сме свободни, ние двамата, да изберем деня на пълното щастие? Бих дал години от своя живот, за да приближа този миг!

— Да, свободни сме и трябва да бъдем достойни за свободата си.

Адриана, която до този момент бе успяла да запази спокойствие и хладнокръвие, усети, че силите я напускат и е готова да се поддаде на силата на чувствата си. Това я смути и подтикна към действия, които да я предпазят от нарушаване на целомъдрието.

— Магдалина, Магдалина — извика тя и тръгна решително към вратата…