Йожен Сю
Скитникът евреин (61)

III глава
Изкушението

Ето от какво се изплаши Гърбавото. Когато Флорин отиде при настоятелката, младата шивачка остана на долния етаж в една стая с подредени покрай стените столове, която приличаше на гостна. Щом се оказа сама, тя се приближи до прозореца, който гледаше към манастирската градина, препречена на това място от полусрутена стена, завършваща до дъсчена ограда. Стената се простираше между една новопостроена църквичка и градината на съседна къща.

На един от преградените с железни пръчки прозорци от долния етаж на тази къща Гърбавото ненадейно зърна някакво момиче. То гледаше към манастира и правеше с ръце насърчителни, приятелски знаци. Гърбавото не можеше да види за кого са предназначени. Тя се изненада от хубостта на момичето, от лъчезарното му лице, от големите, бляскави черни очи и от красивата му усмивка. Изглежда бяха отговорили на знаците му, защото момичето сложи лявата ръка на сърцето си, а с дясната направи знак, че то е там, където гледат очите му.

В този момент един блед слънчев лъч се прокрадна през облаците и заигра върху косите му, а блясъкът им сякаш озари прилепналото до пръчките бяло лице. Гърбавото се разтрепера при вида на златистите къдрици и внезапно проумя, че това беше госпожица Кардовил. И наистина, не се излъга. Пред очите й стоеше покровителката на Агрикол.

Сърцето на Гърбавото се сви, когато видя хубавото момиче, затворено в зловещата лудница. Тя си спомни за добротата и деликатността, с която бе посрещнала преди няколко дни Агрикол в разкошния си бляскав дворец. Мислеше, че Адриана е луда, но сега й се стори, че хубостта и разумът озаряват ангелското й лице. Внезапно госпожица Кардовил направи рязък жест, сложи пръст на устните си, отправи две целувки и се изгуби.

Гърбавото се сети за важните тайни, които Агрикол трябваше да съобщи на госпожица Кардовил, и й стана много мъчно, че няма никаква възможност да отиде при нея, защото поне в момента момичето изобщо нямаше вид на лудо.

Младата шивачка бе потънала в тези размисли и тревоги, когато Флорин се върна при нея заедно с една калугерка от манастира. Гърбавото не каза нищо за откритието си и скоро се озова пред настоятелката.

Света-Перпетуа хвърли бърз, проницателен поглед върху лицето на младата шивачка и намери, че е достатъчно боязлива, кротка и честна, за да се убеди напълно в сведенията, които й даде за нея Флорин.

— Скъпа дъще — каза Света-Перпетуа смирено, — Флорин ми каза в какво положение сте изпаднали. Наистина ли нямате никаква работа?

— Наистина, госпожо.

— Наричайте ме, майко, дъще моя. Това е по-приятно и отговаря на манастирските правила. Излишно е да ви питам с какво сте преживявали досега, нали?

— Винаги съм живяла честно от труда си,… майко — отвърна Гърбавото с чест и достойнство.

— Вярвам ви, дъще, и имам основания за това. Трябва да благодарим на Бога, че ви е предпазил от много изкушения. Но все пак бих искала да зная дали умеете да се справяте с работата си?

— Трудя се, доколкото мога, майко. Винаги са били доволни от мен. Ако искате, можете да ми възложите нещо и сама да се убедите.

— Вашите думи, са ми достатъчни, дъще. Предпочитате да работите на ден, нали?

— Госпожица Флорин ми каза, че мога да разчитам на надомна работа.

— Засега не, дъще. Ако по-нататък се появи възможност, няма да ви откажа. Но в момента ето какво мога да ви предложа. Една уважавана възрастна госпожа ме помоли да й намеря надничарка. Тя ще ви приеме, щом ви препоръчвам аз. Заведението ще се погрижи за облеклото ви и ще ви удържа по малко от заплатата за разходите по дрехите, защото вие ще уреждате сметките си с нас. Заплатата е два франка на ден. Достатъчно ли е?

— Майко! Тази заплата надхвърля очакванията ми.

— Ще работите от девет сутринта до шест вечерта, а това означава, че ще имате и време за себе си. Както виждате, условията не са тежки, нали?

— Никак, майко…

— Нека първо ви кажа къде мислим да ви настаним. Това е една много набожна вдовица — казва се госпожа Бремон. Надяваме се, че у тях ще видите много благонравни примери. В противен случай ще дойдете да ни съобщите.

— Как да ви съобщя, майко? — попита учудено Гърбавото.

— Чуйте ме добре, дъще — каза Света-Перпетуа още по-любезно, — заведението „Света Богородица“ има свята двойствена цел. От една страна, ние сме длъжни да даваме на господарите всички гаранции за нравствеността на онези, които изпращаме в домовете им. Но от друга страна, сме длъжни да дадем гаранции за нравствеността на господарите пред онези, които изпращаме при тях. Разбирате ли ме?

— Това е много правилно и много умно, майко.

— Така е, дъще. Защото както една прислужница с лошо поведение може да смути едно почтено семейство, така и един господар или господарка с лоши нрави могат да повлияят зле върху онези, които им служат или работят в дома им като надничари. Нашето заведение е основано, за да дава взаимни гаранции и на добродетелните господари, и на добродетелните слуги…

— О, госпожо! — каза възторжено Гърбавото. — Онзи, който е измислил това, заслужава всеобщата благословия.

— И затова всички ги благославят, дъще. Заведението спазва обещанията си. И така, една добра шивачка с поведение за пример като вас се настанява у много почтени хора, според нас. Но ако тя забележи, било у господарите си, било у хората, които ги посещават, нещо нередно в нравите, някаква нечестива склонност, която накърнява свенливостта й или обижда религиозните й убеждения, тогава тя веднага идва при нас и подробно ни разказва какво безпътство е видяла. Нали това е много справедливо?

— Да, майко… — отвърна Гърбавото, но всичко това й се стори твърде странно.

— Тогава — продължи настоятелката, — ако сметнем, че нещата са сериозни, задължаваме покровителствуваната да наблюдава още по-внимателно, за да се убеди напълно, че е права. После отново ни съобщава какво е видяла и ако страховете ни се потвърдят, ние веднага изтегляме момичето от тази не съвсем почтена къща. Но често повечето от покровителствуваните, колкото невинни и добродетелни да са, не притежават достатъчно познания, за да отсъдят какво може да поквари душите им. Затова предпочитаме и смятаме, че е за тяхно добро на всеки осем дни да ни доверяват, както дъщерята доверява на майка си лично или писмено всичко, което се е случило през седмицата в домовете, където са настанени. Тогава решаваме дали да ги оставим там, или да ги приберем обратно. Досега вече около стотина момичета са настанени с тези условия при много семейства като компаньонки на госпожите, или като прислужници в магазините или пък като надничарки. И всеки ден имаме причина да се радваме, че сме постъпили така. Разбирате ме, чедо мое, нали?

— Да… да, майко — каза Гърбавото още по-изненадана. Тя беше много проницателна и умна и затова отсъди, че подобно взаимно бдение върху нравствеността на слугите и господарите прилича на специално устроен шпионаж над домашното огнище. Покровителствуваните от заведението го извършваха почти несъзнателно, защото той наистина беше доста умело прикрит и те наистина изпълняваха заповедите, без да се досещат за целта им.

— Обясних ви толкова подробно това, дъще — продължи настоятелката, като възприе мълчанието на Гърбавото за съгласие, за да не се смятате длъжна да останете против волята си в една къща, където противно на вашите надежди се сблъсквате и с не съвсем добродетелни примери. Домът на госпожа Бремон, където ви назначавам, е истински Божи дом. Казват само, въпреки че не ми се вярва, че дъщерята на госпожа Бремон — госпожа Ноази, която от известно време живее с майка си, няма много добро поведение, не изпълнява точно християнските си задължения и в отсъствието на мъжа си, който сега е в Америка, за беда много често приема някой си господин Харди, богат фабрикант.

Щом чу името на господаря на Агрикол, Гърбавото не можа да прикрие учудването си и се изчерви.

Разбира се, настоятелката сметна изненадата и руменината й за израз на крайната й срамежливост и добави:

— Трябва да знаете всичко, дъще, за да бъдете много внимателна. Длъжна бях да ви съобщя дори слуховете, които, надявам се, са лъжливи, защото дъщерята на госпожа Бремон винаги е имала пред очите си само добри примери и едва ли може да ги е забравила… Но тъй като вие ще бъдете там от сутрин до вечер, най-добре ще можете да кажете дали те са лъжа или истина. Ако за нещастие установите, че е истина, тогава, чедо мое, ще дойдете при мен и ще ми разкажете всички обстоятелства, които ви дават право да мислите така. А ако аз приема мнението ви, веднага ще ви прибера от този дом, защото светостта на майката не може да компенсира лошия пример от поведението на дъщерята… Вие сте под покровителството на нашето заведение и аз отговарям за спасението ви. Освен това, ако се наложи да напуснете госпожа Бремон и останете известно време без работа, в случай, че заведението е доволно от труда и от поведението ви, то ще ви изплаща по един франк на ден, докато ви настани на друго място. И така, вдругиден отивате у Бремон.

Гърбавото изпадна в много затруднено положение. От една страна, тя смяташе, че първоначалните й подозрения са справедливи и въпреки смирения си нрав негодуваше, че използуват сиромашията й и се опитват да я подкупят като шпионин с голяма заплата. От друга страна, не й се щеше да повярва, че такава възрастна жена като настоятелката може да падне толкова низко и да й предлага условия, позорни и за онзи, който ги приема, и за онзи, който ги поставя и се кореше за съмненията си. Освен това си мислеше, че преди да я назначи, настоятелката иска да провери дали честността й стои по-високо от една привлекателна заплата. Естествено, Гърбавото вярваше в доброто, затова прие последната мисъл и си каза, че дори да не е така, по този начин, без да обижда настоятелката, ще може по-лесно да отхвърли нечестните й подозрения. С едно движение, в което нямаше нищо високомерно, но което показваше, че съзнава човешкото си достойнство, младата шивачка изправи смирено сведената си глава, вгледа се в лицето на настоятелката, за да подчертае искреността на думите си, и трогнато й каза:

— Ах, госпожо (този път забрави да я нарече майко), не мога да ви се сърдя, че ме подлагате на такива изпитания. Виждате, че съм крайно бедна, пък и с нищо не съм заслужила доверието ви. Но повярвайте ми, в каквато и немотия да тъна, никога не бих се унижила да извърша толкова недостойно нещо, което вие, разбира се, сте принудена да ми предложите, за да се уверите, че ще получите моя отказ и че съм достойна за вашето съчувствие. Не, госпожо, не. Никога и за нищо на света няма да стана шпионин.

Гърбавото изрече толкова въодушевено последните думи, че лицето й се покри с руменина. Настоятелката беше достатъчно хитра и опитна, за да разбере искреността й. Тя се зарадва, че момичето не разбра правилно предложението й, усмихна се любезно, протегна му ръце и рече:

— Това е чудесно, дете мое. Целунете ме. Не защото думите ви са много справедливи. Но бъдете сигурна, че не ви подлагам на изпит, защото синовното доверие, което изискваме от нашите покровителствувани в полза на самите тях, не е шпионаж. Някои млади момичета, към които принадлежите и вие, както виждам, имат толкова здрав морал и толкова проницателен ум, че могат да се справят и без нашите съвети и сами да преценят какво би навредило на спасението им. Затова оставям на вас сама да решите кои тайни можете да ми доверите, ако сметнете това за редно.

— Ах, госпожо, каква доброта! — каза клетото момиче, без да предполага за всички хитрини и кроежи на калугерския ум и придобивайки увереността, че ще печели честно хляба си.

— Това не е доброта, а справедливост — продължи Света-Перпетуа, ставайки все по-любезна. — Човек трябва да изпитва голямо доверие и голяма любов към такива свети момичета като вас, които от сиромашия са станали истински светици, защото винаги са спазвали Божия закон. Но все пак нека ви попитам — по колко пъти на месеца се причестявате?

— Госпожо — отвърна Гърбавото, — не съм правила това от първото си причастие преди осем години. Едва изкарвам хляба си, като работя всеки ден до мръкнало, та не ми остава време…

— Боже мой, наистина ли не се причестявате! — извика настоятелката, плесна с ръце и направи всичко възможно, за да изрази скръбта и почудата си.

— Да, госпожо, казах ви — нямам време — отговори Гърбавото и погледна засрамено настоятелката.

След кратко мълчание Света-Перпетуа каза нажалено:

— Много съжалявам, скъпа дъще, но нали ви казах: както ние настаняваме покровителствуваните от нас момичета в благочестиви домове, така и от нас искат набожни момичета, които да се причестяват. Това е най-важното условие на заведението, което означава, че за огромно съжаление не ще мога да ви настаня там, където се надявах. Но ако по-нататък се откажете от безразличието си към светите тайнства, ще видим…

— Госпожо, — каза Гърбавото със свито от мъка сърце, защото трябваше да се откаже от единствената си надежда, — моля да ме извините, че напразно ви изгубих толкова време…

— Аз още повече съжалявам, дъще, че не мога да ви услужа, защото много ми се ще един ден да видя, че едно толкова достойно за съчувствие момиче е заслужило с набожността си постоянната поддръжка на благочестивите хора. Сбогом, дъще. Бог да бъде милостив, докато напълно се завърнете при него — като каза това, настоятелката стана и изпрати Гърбавото до вратата. Когато се готвеше да излезе, тя й рече: — Минете по коридора, слезте по стълбите, почукайте на втората врата отляво. Там е пералнята, където ще намерите Флорин. Тя ще ви отведе. Сбогом, скъпа дъще…

Щом Гърбавото напусна стаята на настоятелката, едва сдържаните досега сълзи потекоха като порой. От срам да не се яви така пред Флорин или пред някои калугерки, тя спря пред един прозорец и избърса мокрите си очи. Гледаше машинално към близката къща, където й се стори, че видя Адриана Кардовил. В този момент видя, че госпожица Кардовил излиза от една врата и бързо тръгва към дъсчената ограда, която делеше двете градини…

Едновременно с това Гърбавото подскочи, защото видя и една от двете сестри, чието изчезване бе хвърлило Дагоберт в отчаяние. Роз Симон, бледа, изнемощяла, уплашена и тревожна се доближи до оградата, която я делеше от госпожица Кардовил, сякаш се боеше да не я забележат…