Йожен Сю
Скитникът евреин (181)

LXIII глава
Една поръчка

В същото време, когато Родин стоеше замислен пред портрета на Сикст V, пълничкият отец Кабочини се срещна с Фарингея и с добродушна усмивка му подаде част от кръст.

— Негово Високопреосвещенство кардинал Малипиери ми поръча да ви предам това нещо днес, на 31-ви май.

Метисът, който никога не се вълнуваше, изведнъж трепна болезнено. Лицето му помръкна и като изгледа навъсено нисичкия свещеник, отговори:

— Не трябва ли да ми кажете още няколко думи?

— Разбира се: „Много има от чашата до устните“.

— Добре — каза метисът.

Свещеникът с любопитство изгледа Фарингея, който съедини двете парчета от кръста, защото самият той не бе посветен докрай в тайната мисия.

— Какво ще правите сега с този кръст?

— Нищо… — отвърна метисът, все така замислен.

След малко той се обърна към отчето:

— В колко часа Негово Преподобие отец Родин ще бъде на улица „Свети Франц“?

— Много рано.

— Дали ще отиде в църквата да се помоли, преди да излезе?

— Такъв е обичаят на преподобните отци.

— Близо ли спите до него?

— Като негов секретар, съм настанен в стаята до неговата.

— Той е толкова загрижен за собствените си интереси, че може и да пропусне сутрешната молитва. Затова не е лошо да му напомните за това задължение.

— Бъдете спокоен. Виждам, че сте загрижен за неговото спасение.

— Твърде много… Все още съм само спомагателен член — продължи Фарингея, — но никой не е така предан, тялом и духом на Обществото. Бохвания е нищо пред него…

— Какво е това Бохвания, приятелю?

— Бохвания прави трупове, които изгниват, а Обществото оставя трупове, които вървят… Бохвания е пред Светото Общество, каквото е детето пред своя баща. Слава на Обществото! Слава! Баща ми да беше негов неприятел и него щях да убия! — завърши метисът възторжено.

След малко той погледна отец Кабочини и заговори отново:

— Говоря ви така, за да предадете моите думи на кардинал Малипиери. Помолете го да ги предаде на…

— На кого?

— Той знае. А сега лека нощ — завърши грубо метисът.

— Лека нощ, приятелю. Благодаря ви за вашите чувства към Обществото. То се нуждае от силни защитници, защото, уви, в него понякога се промъкват предатели…

— Към тях не трябва да се проявява никаква милост! — отсече Фарингея.

— Никаква милост! — повтори нисичкият свещеник.

— И не забравяйте да подсетите отец Родин за сутрешната молитва…

— Няма да забравя — каза отец Кабочини.

След това двамата се разделиха.

Когато се прибра в къщата, Кабочини научи, че е пристигнал пратеник от Рим, който донесъл някакви писма за Родин.