Йожен Сю
Скитникът евреин (132)

XIV глава
Клопката

За да се разберат по-добре мъченията на Родин, когото болестта бе осъдила на бездействие и за да се обясни важността на посещението на кардинал Малипиери, нека припомним накратко смелите планове на властолюбивия йезуит, който смяташе, че е съперник на Сикст V и се надяваше да стане равен нему. Тайните му намерения бяха да успее с делото на Ренепон, да стане генерал на своето Общество, сетне в случай на един предвиден отказ от престола, да си обезпечи с богат подкуп болшинството на своята колегия, за да се качи на папския престол и тогава, чрез една промяна в правилника на Исусовото общество, да го подчини на Светото седалище, вместо да го остави с независимостта си, която почти го приравнява към папската власт.

Колкото до възможността да се осъществят тези негови планове ще споменем, че многобройните предшествуващи събития, я оправдаваха. Защото доста прости монаси и свещеници внезапно се издигаха до папската власт. Тяхната нравственост, възкачването на Борджиите, на Юлий II, на много други наместници на Христа, в сравнение с които Родин бе истински светец, оправдаваше неговите стремежи.

Въпреки че целта на потайните интриги на Родин в Рим до този момент беше в пълна неизвестност, във връзка със съмненията, че той е влязъл в споразумение с голяма част от членовете на Светата колегия, подозренията растяха. Една част от този Съвет, оглавяван от кардинал Малипиери се разтревожи и затова кардиналът се възползува от пребиваването си във Франция, за да разкрие мрачните планове на йезуита. В разговора, който предадохме кардиналът толкова настояваше да поговори с преподобния отец, въпреки неговия отказ, защото се надяваше, както ще видим след малко, с хитрост да разкрие тайната за интригите на Родин в Рим. И точно в този важен и сериозен момент Родин се разболя, силите му се парализираха и дейността му замря.

След като постоя известно време на вратата без да помръдне, кардиналът отново тикна шишенцето под носа си и се приближи бавно до леглото на Родин. Йезуитът се разяри от упорството му и тъй като искаше да избегне разговора по много причини, бързо обърна глава към стената и се направи, че спи. Но кардиналът изобщо не се трогна от преструвките му и решен да се възползува от слабостта на Родин взе един стол и въпреки огромното си отвращение, седна до главата на йезуита.

— Как сте, Ваше Преподобие? — попита той любезно, а италианският му акцент придаваше още по-голямо лицемерие на неговите думи.

Родин се направи, че не чува, въздъхна шумно и не отговори. Кардиналът, въпреки че носеше ръкавици, с погнуса докосна ръката на йезуита, разтърси я леко и още по-високо повтори:

— Моля ви, Ваше Преподобие, отговорете ми.

Родин не можа да скрие яда и досадата си, но продължи да мълчи. Но и кардиналът не беше от хората, които лесно се предават. Той отново разтърси ръката на йезуита с хладнокръвно упорство, което би изкарало от кожата и най-хладнокръвния човек на света, и продължи:

— Вие не спите, Ваше Преподобие. Моля ви, чуйте ме.

Разярен от болката и от раздразнението си, Родин бързо обърна глава, втренчи хлътналите си трескави очи в кардинала, усмихна се иронично и тъжно каза:

— Значи Ваше Високопреосвещенство горещо желае да ме балсамират? И да ме изложат в църквата? Затова дойде тук да ме мъчи и да ускори смъртта ми?

— Аз ли, отче! Боже мой, какво говорите! — и кардиналът вдигна ръка към небето, сякаш искаше да призове Бога за свидетел на чистосърдечното си съчувствие към йезуита.

— Повтарям това, което чух преди малко, Ваше Високопреосвещенство. Стената е съвсем тънка — добави Родин.

— Ако от тези думи сте разбрал, че от цяло сърце ви желая примерна християнска смърт, значи не сте се излъгал, отче. Значи правилно сте чул, че ще бъда спокоен, ако ви видя на висота след добродетелния ви живот и ако бъдете на почит сред вярващите, дори и мъртъв.

— Аз пък ви казвам, Ваше Високопреосвещенство — отговори със слаб глас Родин — че е нечовешко да се изразяват подобни желания пред един болен, който се намира в критично състояние. Да — продължи той с по-голямо въодушевление, което не можеше да се съвмести с отпадналостта му. — Да, трябва да внимавате, защото ако ми досаждате, ако непрекъснато ме притеснявате и не ме оставите да умра спокойно, ще ме принудите наистина да поема към другия свят не по християнски. Предупреждавам ви. Ако мислите да превръщате смъртта ми в назидателна гледка, не сте си направил добре сметката. — От яростта си Родин толкова се измори, че главата му клюмна върху възглавницата и той избърса напуканите си окървавени устни.

— Хайде, хайде, успокойте се, отче — продължи бащински кардиналът. — Не мислете за тези неприятни неща. Няма съмнение, че Провидението ще осъществи чрез вас големите си планове, щом спаси живота ви от толкова голяма опасност. Надявам се, че то ще ви помогне и сега.

Родин измърмори нещо и отново се обърна към стената. Невъзмутимият кардинал продължи:

— Но Провидението показва силата си и по друг начин. Това, което ще ви кажа, е много важно. Затова слушайте внимателно.

Родин, без да се обърне, но с глас, който издаваше страданието му, каза:

— Те искат да умра… Гърдите ми горят… Главата ми ще се пръсне, а те нямат никаква милост. Аз съм обречен…

— Толкова бързо! — прошушна кардиналът със злобна усмивка и сарказъм, а след това се обърна към Родин и му рече: — Простете ми, че настоявам, отче, но направете усилие и ме чуйте. Няма да съжалявате.

Проснат върху леглото, без да продума, Родин повдигна с огромно отчаяние двете си ръце към небето и отново ги отпусна. Кардиналът сви рамене и изговори разчленено, за да го чуе Родин, следните думи:

— По волята на Провидението, докато бълнувахте, вие несъзнателно сте издал много важни неща. — След това той зачака с нескрито любопитство какъв ще бъде резултатът от тази клопка, предназначена за отслабналия ум на йезуита. Но той продължи да стои с лице към стената, направи се, че пак нищо не чува, и не проговори. — Няма съмнение, отче, че вие разсъждавате върху моите думи. И имате право, защото става дума за много важни неща. Да, повтарям, че по волята на Провидението, докато бълнувахте, вие издадохте най-тайните си мисли и разкрихте, за щастие само пред мен, неща, които много сериозно ви злепоставят. С една дума, тази нощ вие разкрихте една от тайните цели на вашите интриги в Рим с доста от членовете на Светата колегия.

След това кардиналът безшумно стана, доближи се съвсем до леглото и се наведе, за да види изражението на Родин. Но Родин го изпревари и след последните думи на кардинала се преметна в леглото, обърна се и седна:

— Издаде се! — промърмори си кардиналът на италиански. След това бързо се върна на мястото си, впи поглед в йезуита радостно.

Въпреки че Родин не долови последните думи на Малипиери, нито пък забеляза тържествуващия му израз, въпреки и слабостта си, разбра, че с това неблагоразумно движение е допуснал грешка. Той хвана челото си с ръка, сякаш главата му се бе замаяла, след това се огледа с безумен плах поглед и пъхна с разтреперана ръка в устата си носната кърпа, като я задъвка несъзнателно.

— Уви! Вашата тревога, вашият страх, потвърждават тъжното ми разкритие — поде кардиналът, зарадван от успеха на хитростта си, смятайки, че всеки момент ще разкрие важната тайна. — Затова, отче, вероятно разбирате, че за вас ще бъде много полезно да ми разкажете плановете си и да ми посочите съучастниците си в Рим. Само в такъв случай можете да разчитате на снизхождение и прошка от Светото седалище. Особено ако изповедта ви бъде ясна и обстоятелствена, за да допълни празнините на едно разкритие, станало по време на трескаво бълнуване.

Родин дойде на себе си след първоначалното вълнение, но разбра, че е закъснял и че вече е изигран и злепоставен не от думите, а от изненадата и уплахата си. И наистина, щом разбра, че го обвиняват в подмолни интриги с Рим, йезуитът за миг се изплаши, че се е издал, докато е бълнувал, но след като поразмисли малко, въпреки изтощението, отсъди много разумно. „Ако този хитър римлянин знаеше моята тайна, щеше да се пази и нямаше да ми съобщава. А това означава, че той само се съмнява и аз подсилих подозренията му с неволното си смущение, което не можах да прикрия веднага“. След това той изтри студената пот, която се лееше от студеното му чело. Вълнението засили болките му и тревожното му и без друго състояние, се влоши. Съсипан от умора, той не можа да се задържи повече в седнало положение, и легна.

— Мили Боже! — промърмори кардиналът, стреснат от изражението на йезуита. — Какво ще стане ако умре преди да ми каже нещо и се измъкне от хитро скроената му клопка. — След това той се надвеси над Родин и му каза: — Какво ви е, отче?

— Чувствувам голяма слабост, не мога да ви опиша как страдам.

— Да се надяваме, че кризата ви ще има благоприятен изход, но понеже може да се случи и обратното, за да спасите душата си, трябва веднага и най-подробно да се изповядате. Пък ако ще тази изповед да довърши силите ви. Вечният живот е много по-ценен от краткия земен живот.

— За каква изповед ми говорите, Ваше Високопреосвещенство — подигравателно попита Родин.

— Как за каква? — изненада се кардиналът. — Изповедта за вашите опасни интриги с Рим.

— Какви интриги? — попита Родин.

— Интригите, за които бълнувахте — отговори кардиналът нетърпеливо разгневен. — Вашите признания бяха съвсем ясни. Защо сега отказвате да ги допълните?

— Уверявате ме, че моите признания са били ясни? — произнесе много бавно Родин, защото чувствуваше непреодолима слабост, но твърдата му воля и силния му дух не го напускаха.

— Повтарям — каза кардиналът, — че признанията ви бяха много ясни, с изключение на някои пропуски.

— Тогава защо искате да ги чуете отново?

— Защо ли? — ядоса се кардиналът. — За да заслужите прошка. Защото на разкаялия се грешник, който е изповядал своите грехове, се дава прошка. А на твърдоглавия грешник се дава проклятие.

— Господи, какво мъчение! Този човек бавно ме убива… — бавно прошепна Родин. След малко продължи. — Нали съм казал всичко? Нямам какво повече да добавя. Вие знаете всичко.

— Разбира се, че знам всичко — строго каза кардиналът — Но как го научих? От признанията, които направихте несъзнателно. И може би смятате, че това се брои за изповед? Не, не! Вярвайте ми, моментът е критичен. Смъртта ви заплашва. Затова трябва да треперите, да не произнесете някоя светотатствена лъжа — извика съвсем разярен кардиналът и раздруса ръката на Родин. — Нямате ли страх от Страшния съд ако се осмелите съзнателно да излъжете!

— Нямам намерение да лъжа — мъчително произнесе Родин. — Но ме оставете на мира.

— Най-сетне Бог ви вдъхва разум — въздъхна доволно кардиналът и като реши, че е постигнал целта си, добави: — Послушайте Божия глас. Той ще ви отведе към правия път. Значи вие не се отказвате от думата си?

— Щом съм бълнувал, значи не мога да се откажа. Господи, колко ме боли! Не мога да се отрека от глупостите, които съм говорил, докато съм бълнувал.

— Но ако тези мними глупости съответствуват на действителността! — развика се разярен кардиналът, че надеждите му отново са се провалили. — Ако бълнуването неволно разкрива делата ви…

— Кардинал Малипиери, лукавството ви е по-низостно от моята агония — каза Родин с угаснал глас. — Доказателството за това, че не съм издал никаква тайна, ако изобщо имам такава, е вашето желание да ме принудите да ви я кажа… — И въпреки болките и нарастващата слабост, йезуитът намери сили да се поизправи в леглото, погледна сановника право в очите и подигравателно се усмихна. След това пак се отпусна на възглавницата, хвана гърдите си, изпусна дълга въздишка.

— Проклятие! Този пъклен йезуит ме разкри! — каза си кардиналът и удари с крак по пода. — Усети, че първоначалната му тревога го издаде и сега се пази. Нищо няма да измъкна от него. Ще се възползувам поне от слабостта му, ще му досаждам и със заплахи и закани… — Кардиналът не можа да довърши.

Вратата неочаквано се отвори и в стаята влезе отец д’Егрини, който радостно извика:

— Чудесна новина!