Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Juif errant, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
gogo_mir (2013)
Разпознаване и корекция
ckitnik (2015)

Издание:

Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга първа

Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Елена Ананиева

Коректор: Ваня Владимирова

 

Формат 60/84/16 Печатни коли 32,5

Издателски коли 27,3

Излязла от печат юни 1991 г.

Цена 27,00 лв.

 

ЕФ „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“

ДФ „ПОЛИПРИНТ“ — Враца

Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в книгоиздателство „Игнатов и синове“.

 

 

Издание:

Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга втора

Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски, Огнян Стефанов

Художник: Симеон Кръстев

Технически редактор: Олга Александрова

Коректор: Петрана Старчева

 

Формат 60/84/16 Печатни коли 32

Излязла от печат юли 1991 г.

Цена 27,00 лв.

Издателска къща „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“, София

ДФ „Полипринт“ — Враца

 

Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в издателство „Игнатов и синове“

История

  1. — Добавяне

V глава
Съветите

След нощното посещение на Агрикол и Дагоберт в лудницата на доктор Баление, Адриана бе поставена под още по-строг режим. Войникът се нарани тежко, но благодарение на безстрашната преданост на Агрикол и смелата помощ на Сърдитко, бе успял да стигне до малката вратичка на манастирската градина и заедно с младия ковач да избяга през външната врата.

Минаваше четири часа. От вчерашния ден бяха преместили Адриана в друга стая на втория етаж на лудницата. Прозорецът й беше с решетки и кепенци, през които едва влизаше светлина. След разговора си с Гърбавото, клетата Адриана всеки ден очакваше да бъде измъкната оттук с посредничеството на приятелите си, но много се безпокоеше и за участта на Агрикол и Дагоберт. Тъй като не знаеше как завърши борбата от предишната нощ между освободителите й и служителите на лудницата и манастира, тя можеше да попита само чиниите си, но те бяха неми и глухи. Последните събития още повече засилиха омразата й към княгиня Сен-Дизие, отец д’Егрини и техните оръдия. Но по бледото й лице, по красивите й премрежни очи личеше, че наскоро е изпитала нови горчивки. Седеше пред малка масичка, подпряла чело на ръката си, с разпуснати коси и прелистваше някаква книга.

Неочаквано вратата се отвори и влезе господин Баление. Докторът, който беше мирски член на Обществото и безпрекословно се подчиняваше на заповедите му, знаеше само част от тайните на отец д’Егрини и княгиня Сен-Дизие. Той не предполагаше целта, поради която бе затворена госпожица Кардовил. Не бе уведомен и за ненадейната промяна в положението на отец д’Егрини и Родин след като стана известно завещанието на Марий Ренепон. Вечерта докторът получи заповед от отец д’Егрини (тогава подчинен на Родин), още повече да ограничи госпожица Кардовил, да я държи строго и да я принуди, по-нататък ще видим с какви средства, да се откаже от замислените гонения на преследвачите си.

Щом видя доктора, госпожица Кардовил не можа да скрие отвращението и презрението си към този човек. А господин Баление, усмихнат и любезен както винаги, се приближи към Адриана съвсем спокойно и доверчиво. Спря се на няколко крачки, за да разгледа по-добре лицето й. Онова, което видя като че ли го задоволи и той рече:

— Както виждам злощастните произшествия от завчерашната нощ нямат ужасните последствия, които очаквах… Забелязвам подобрение, цветът на лицето ви се е възвърнал, изглеждате спокойна. Очите ви са малко възпалени, но са изгубили онзи блясък. Бързо се оправяте! Но лечението ви ще се удължи, защото онази случка неочаквано ви разстрои. Ала благодарение на нашите грижи надявам се, това няма да продължи дълго.

Колкото и да бе свикнала с наглостта му, госпожица Кардовил не можа да се сдържи и му каза с горчива, презрителна усмивка:

— Какъв безсрамен дълг изпълнявате, господине! Колко сте безочлив в постоянството, с което искате да се покажете достоен за парите, които ви плащат!… Никога не сваляте маската си: от устата ви непрекъснато се сипе лукавство и лъжа. Ако тази срамна комедия ви уморява толкова, колкото отвращава и отблъсква мен, вярвайте ми, сигурно ще ви плащат повече.

— Уви! — каза тъжно докторът. — Продължавате да си мислите, че не сте имала нужда от моите грижи и че аз играя комедия, когато ви говоря за окаяното състояние, в което се намирахте. Затова бях принуден да ви доведа тук без ваше знание. Но като се изключи този незначителен признак на бунтовно умопомрачение, здравето ви значително се е подобрило. Вървите към пълно излекуване. По-нататък превъзходното ви сърце ще ме оправдае за постъпката ми и един ден ще имате съвсем справедливо мнение за мен.

— Вярвам ви, господине. Да, вярвам, че наближава денят на справедливостта — каза Адриана, наблягайки на последната дума.

— Пак тези непрекъснати подозрения — каза докторът със съжаление. — Хайде, бъдете по-умна. Стига вече с тези детинщини.

— Да не би да искате да се откажа от правосъдието, от удовлетворението за себе си и от наказанието за вас и за съобщниците ви?! Никога, господине! Никога няма да се откажа!

— Добре — рече докторът и повдигна рамене, — ала мислете за това, щом излезете навън. Вие сте най-очарователния ми враг. Но тогава, слава богу, ще трябва да мислите за много други неща.

— Вие великодушно забравяте злото, което причинявате. Но аз, господине, имам добра памет.

— Да поговорим сериозно. Наистина ли смятате да се обърнете към правосъдието? — загрижено попита Баление.

— Да, господине, и както знаете, щом искам нещо, аз винаги го правя.

— Моля ви, заклевам ви, не се поддавайте на тези мисли — разпали се докторът. — Направете ми тази услуга, тя е във ваш интерес…

— Господине, струва ми се, че вземате вашите интереси за мои…

— Ще видим дали ще имате дързостта да тласнете в отчаяние две благородни и великодушни сърца — рече докторът, сякаш беше напълно уверен, че ще успее да разбуди госпожица Кардовил.

— Само две ли? Направо кажете три: вие господине, леля ми и абат д’Егрини. Това са великодушните сърца, към които ме карате да проявя милост…

— Не, госпожице, не става дума нито за леля ви, нито за абат д’Егрини.

— А за кого става дума? — изненада се госпожица Кардовил.

— За двама нещастници, изпратени без съмнение от онези, които наричате ваши приятели и които се вмъкнаха завчера през нощта в близкия манастир, а оттам влязоха в нашата градина. Гърмежите на пушките, които чухте, бяха насочени към тях.

— Предполагах… И никой не иска да ми каже дали са ранени! — каза Адриана и отново изпита болка.

— Единият е ранен, но не много тежко, защото успя да избяга от ръцете на преследвачите си.

— Слава богу! — зарадва се госпожица Кардовил и набожно сключи ръце.

— Хубаво е, че се радвате. Но защо тогава искате да изпратите правосъдието по дирите им? Странен начин за благодарност към тяхната преданост.

— Какво говорите, господине? — недоумяваше Адриана.

— Ако са ги арестували — продължи Баление, без да й обръща внимание, — тъй като са влезли нощем в чужда къща, ще ги осъдят на доживотен затвор…

— Боже мой, заради мен!

— Не само ще бъдат осъдени заради вас, но и нещо по-лошо, ще бъдат осъдени от вас.

— Как така от мен?

— Естествено, ако изпълните отмъстителните си планове срещу леля ви и отец д’Егрини (не споменавам себе си, защото аз съм чист) и ако действително се обърнете към правосъдието затова, че са ви затворили в тази къща.

— Не ви разбирам, господине — разтревожи се още повече Адриана.

— Вие сте истинско дете — убедително каза йезуитът. — Да не мислите, че щом правосъдието се заеме с едно дело, ще може да спре хода му където ви се иска и когато ви се иска? Излизайки оттук, вие ще подадете жалба срещу леля си и срещу мен, нали така? И какво ще стане тогава? Правосъдието ще проучва, ще разследва, ще извика свидетели и ще изясни нещата до тънкост. И какво ще излезе от това? Настоятелката на манастира няма интерес да разкрива нощния набег, за да не се вдига шум. Аз също не искам да го разгласявам, но той неизбежно ще излезе наяве. И понеже става дума за много тежко престъпление, което подлежи на позорно наказание, правосъдието ще започне да издирва по свой път онези нещастници. И ако ги арестуват, дори да са уверени в правотата на постъпката им, кой ще бъде причина за това? Пак вие и вашата жалба срещу нас.

— Но, господине, това ще бъде ужасно. Невъзможно е.

— Напълно е възможно — отвърна Баление. — И докато аз и настоятелката на манастира, въпреки правото си да се оплачем, се опитваме да потулим тази работа, вие, за която онези нещастници рискуваха да си навлекат доживотен затвор, искате да ги предадете на правосъдието.

Макар госпожица Кардовил да не се поддаваше напълно на клопките на йезуита, тя се досещаше, че положението на Дагоберт и сина му напълно зависи от нейната постъпка и от желанието й да поиска законно удовлетворение от правосъдието.

И наистина, Родин, чиито наставления докторът следваше несъзнателно, беше достатъчно хитър, за да го накара да предупреди госпожицата: „Ако се опитате да повдигнете следствие срещу нас, ще предадем Дагоберт и сина му на правосъдието.“ Същата цел можеше да се постигне, ако Адриана се заплаши, че участта на двамата й защитници зависи от самата нея. Без да познава законите, госпожица Кардовил имаше достатъчно здрав разум, за да прецени, че Дагоберт и Агрикол наистина могат да се изложат на опасност заради среднощния си взлом и да изпаднат в беда. Но като си помисли какво е препатила в тази къща и колко несправедливи горчилки е преглътнала, Адриана почувствува, че ще направи непосилна жертва, ако се откаже от огромното удоволствие да разбули и извади наяве гнусните машинации.

Доктор Баление тайно я наблюдаваше, смятайки, че тя вече се е оплела в мрежите му и бе напълно уверен, че ще разбере причината за мълчанието и двоумението й.

— Но, господине — поде тя със смущение, — да предположим, че съм склонна по някаква причина да се откажа от оплакването си срещу вас и да забравя злото, което ми причинихте. Тогава кога ще изляза оттук?

— Не мога да ви кажа, защото не зная кога ще се излекувате напълно — кротко рече докторът. — Сега имате подобрение, но…

— Отново същата безсрамна и глупава комедия! — прекъсна с негодувание доктора госпожица Кардбвил. — Питам ви, дори ако трябва ще ви помоля да ми кажете докога ще ме държите затворена в тази отвратителна къща. Надявам се, че някой ден все пак ще изляза.

— Разбира се, и аз се надявам — отвърна лукаво йезуитът. — Но не зная кога. При това съм длъжен искрено да ви съобщя, че са взети всички предпазни мерки, за да не се повтарят повече подобни опити за отвличане. Намирате се под зорко наблюдение, за да нямате никакви връзки с външни хора. Всичко това е във ваша полза. Нищо не бива да смущава покоя ви.

— Което ще рече, господине — настръхна Адриана, — че в сравнение с онова, което ме очаква, изминалите дни могат да се нарекат свободни, нали?

— Преди всичко трябва да се грижим за вашето здраве — отговори съчувствено докторът.

Госпожица Кардовил почувствува безсилието на протеста и отчаянието си, въздъхна тежко и захлупи лице. В този момент отвън се разнесе шум от бързи крачки. Вратата се отвори и влезе една от пазачките на лудницата.

— Господине — каза тя уплашено на доктора, — долу има двама души, които искат веднага да се видят с вас и с госпожицата.

Адриана повдигна глава, очите й бяха мокри от сълзи.

— Кои са тези господа? — изненада се докторът.

— Единият от тях ми каза, че е чиновник, дошъл във връзка със съдебно дело, отнасящо се до госпожица Кардовил.

— Съдебен чиновник? — извика йезуитът, не успя да скрие почудата и тревогата си и се изчерви.

— Слава богу! — възкликна Адриана и в очите й светна надежда. — Приятелите ми са съобщили навреме. Часът на правосъдието настана!

— Кажете на господата да влязат — каза докторът след кратък размисъл. След това с още по-развълнуван вид се приближи навъсено и почти заплашително до Адриана и в разрез с предишната си лицемерна любезност тихичко й изсъска: — Пазете се, госпожице! Рано е да тържествувате!

— Вече не ме е страх от вас! — отвърна госпожица Кардовил с развеселен вид. — Сигурно господин Монброн се е върнал в Париж, съобщили са му и той е довел съдебния чиновник, за да ме освободи! — и тя добави с горчива усмивка: — Съжалявам ви, господине, и вас и вашите съобщници.

— Госпожице — извика Баление, тъй като не можеше повече да потискат растящата си тревога, — повтарям ви, пазете се! Помислете за онова, което ви казах преди малко. Вашата жалба ще стане причина да се разкрият събитията през онази нощ. Внимавайте, в ръцете ви е съдбата и честта на войника и сина му. Помислете за това, иначе ги очаква доживотен затвор.

— Стига господине, не съм чак толкова глупава, че да ви повярвам. Вие просто ме заплашвате. Проявете поне малко доблест и кажете направо, че ако аз се оплача на съдебния чиновник, вие веднага ще разкажете за войника и сина му.

— Повтарям ви, че ако се оплачете, с тези хора е свършено — отвърна двусмислено йезуитът.

Госпожица Кардовил като че ли се разколеба от постоянните му заплахи:

— Е добре, господине, да не смятате, че ако чиновникът започне да ме разпитва, аз ще го излъжа?

— Ще кажете… истината — рече забързано докторът с надеждата, че ще постигне целта си. — Ще обясните, че преди няколко дни сте била в много тежко психическо състояние и е било във ваш интерес да ви доведат тук без ваше знание, но днес вече се чувствате значително по-добре и признавате ползата от взетата мярка. Аз ще потвърдя думите ви, защото преди всичко те са истина.

— Никога! — извика госпожица Кардовил. — Никога няма да стана съучастник в тази позорна лъжа, никога няма да стигна дотам, че с измама да оправдавам гнусните ви постъпки, от които толкова си изпатих.

— Ето и съдебният чиновник — каза Баление като чу стъпки зад вратата. — Внимавайте…

И наистина, вратата се отвори и на прага застана Родин, заедно с един човек, облечен в черни дрехи с представително и строго лице.

Докторът беше смаян.

Според плановете си и по твърде благоразумни и добре пресметнати причини Родин не предизвести отец д’Егрини и доктора за ненадейното посещение, което смяташе да направи в лудницата заедно с един съдебен чиновник. Точно обратното, вечерта той заповяда на господи Баление да засили контрола над госпожица Кардовил.

Затова представителният вид на съдебния служител крайно го разтревожи, но изненадата му беше двойна, когато видя и смирения, безличен секретар на отец д’Егрини.

Още от вратата облеченият както винаги в мръсни дрехи Родин посочи с уважение и състрадание госпожица Кардовил на съдебния чиновник. Докато, прехласнат от изключителната й красота, той я разглеждаше с почуда и състрадание, йезуитът скромно отстъпи няколко крачки назад.

Потресеният доктор Баление с надеждата, че ще бъде разбран, правеше знаци на Родин, искайки да узнае причината за идването на чиновника. Но какво беше неговото недоумение, когато Родин се направи, че не го познава и нищо не разбира от многозначителните му погледи, а само го изгледа с лицемерно учудване. Докторът се изнерви, започна да ръкомаха. Тогава Родин се приближи до него, изопна кривия си врат и каза:

— Какво обичате, господин докторе?

Тези думи окончателно сразиха Баление и нарушиха възцарилата се от известно време тишина. Чиновникът се обърна, а Родин добави с невъзмутимо спокойствие:

— Откакто сме влезли тук, господин докторът ми прави най-различни знаци. Струва ми се, че иска да ми каже нещо изключително важно. Аз нямам никакви тайни, затова го моля да говори на глас.

Родин каза всичко това затрогващо, с леден поглед, но на доктор Баление му трябваше доста време да се окопити от изненадата си и да отговори. Чиновникът също се изненада от продължителното мълчание на Баление и го изгледа много строго.

Не по-малко смаяна беше и госпожица Кардовил, която се надяваше, че ще види своя приятел Монброн.