Йожен Сю
Скитникът евреин (146)

XXVIII глава
Очакването

Също, както и Джалма, Адриана реши за днешната среща да се облече в същите дрехи, както тогава в зимната градина.

Тя се вълнуваше и погледът й трескаво обхождаше семейните портрети в големия салон на двореца. Именно тук тя бе решила да приеме принц Джалма. Обстановката бе изящна: целият салон бе мебелиран в стил Людвик XIV, а таванът, дело на Лебрен, представляваше тържеството на Аполон — великолепен стенопис, допълван от стилни позлатени рамки. Всеки образуващ се ъгъл завършваше с картина и по този начин бяха представени четирите годишни времена.

Адриана, която в последно време бе изпитала коварството на своите врагове, все още не можеше да повярва, че е ударил часът на щастието. Нетърпеливо поглеждаше часовника и й се струваше, че времето е спряло…

Когато най-после удари уреченият час, тя веднага се опита да се успокои с наивното обяснение, че часовникът на „Бяла“ улица може да изостава малко от този на улица „Анжуи.“

Но когато изминаха повече от двадесет минути, сърцето й не издържа и отиде до вратата, като се напрягаше да чуе така очаквания звук.

Когато часът стана два и половина, Адриана повече не можеше да издържи на напрежението, затова прибягна до една малка хитрост.

Позвъни със звънеца и когато в очертанията на вратата застана слуга с побелели коси, облечен в черно, тя се обърна към него:

— Андре, помоли Ева да ти даде шишенцето, което е над камината, в моята стая.

Слугата почтително се поклони и точно, когато излизаше гласът на госпожица Кардовил го спря:

— Между другото, Андре, дали този часовник тук е верен?

Възрастният слуга се спря, извади джобния си часовник, погледна го и отвърна почтително:

— Да, госпожице. Аз съм сверил моя с този на Тюйлери и както показват двата, сега минава и половина…

— Много добре, благодаря — каза тихо Адриана.

В този момент Андре се поклони още веднъж и заговори:

— Забравих да ви кажа, госпожице, че преди около час идва маршал Симон. Не го пуснахме при вас, защото ни заповядахте освен княза…

— Много добре — каза Адриана.

Андре кимна и напусна салона, където отново се възцари напрегната тишина.

Безпокойството, което изпитваше госпожица Кардовил нито за миг не допусна в съзнанието й да се появи някакво съмнение. Тя бе сигурна в чувствата на Джалма и не можеше да допусне, че се е излъгала. В един момент, обаче, отчаянието й взе връх и тя, взирайки се в един от портретите на стената, изхлипа:

— О, мамичко!

Точно в този момент отвън долетя глухият тропот на кола. Звъннаха весело стъклата на прозорците. Сърцето й трепна радостно, сякаш усещаше, че това е негова карета. Последва шумно отваряне на вътрешни врати, след което се разтвориха и двете крила на салона, пропускайки княз Джалма. Заедно с него влезе и Андре, който мълчаливо остави малък поднос, на който се виждаше стъклено шишенце…

Накрая князът и госпожица Кардовил останаха сами.