Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Juif errant, 1884 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Димитър Христов, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга първа
Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски
Художник: Симеон Кръстев
Технически редактор: Елена Ананиева
Коректор: Ваня Владимирова
Формат 60/84/16 Печатни коли 32,5
Издателски коли 27,3
Излязла от печат юни 1991 г.
Цена 27,00 лв.
ЕФ „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“
ДФ „ПОЛИПРИНТ“ — Враца
Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в книгоиздателство „Игнатов и синове“.
Издание:
Йожен Сю. Скитникът евреин. Книга втора
Стилистична обработка и редактиране: Ива Николова, Валентин Даневски, Огнян Стефанов
Художник: Симеон Кръстев
Технически редактор: Олга Александрова
Коректор: Петрана Старчева
Формат 60/84/16 Печатни коли 32
Излязла от печат юли 1991 г.
Цена 27,00 лв.
Издателска къща „ПЕТЕКС — РЕТЕХ“, София
ДФ „Полипринт“ — Враца
Книгата се издава по превода, направен от Димитър Христов в издателство „Игнатов и синове“
История
- — Добавяне
LVI глава
Властолюбив
Родин се разхождаше нервно из стаята си, където преди време бе изтърпял болезнената операция, направена от д-р Баление. Бяха изминали няколко дена от споменатата вече среща между Адриана и Джалма. Йезуитът разсъждаваше вглъбен в себе си, а ръцете му бяха на обичайното място, в задните джобове на черния редингот. „Ако всичко върви според изчисленията ми, много скоро нещата ще се уредят. Кардиналът от Рим ме уверява, че на предстоящия събор мога да бъда избран с болшинство. Нужно е, обаче, да подкупя още някои хора… Разсеяли са се съмненията, които имаше допреди време кардинал Малипиери… Все пак, смущава ме кореспонденцията на отец д’Егрини с кардинала. Няма да си простя, че не можах да проследя тези писма. Нищо, още малко търпение и ще бъда възнаграден според заслугите си…“ Това бяха мислите, които се въртяха в главата на Родин. На лицето му се появи подобие на усмивка, каквато той си позволяваше само в редки случаи.
„С онзи благороден покровител на работниците, господин Харди, е приключено. Погребението му бе преди два дни и вече съм господар на богатствата му. Вярно, че различни инстанции могат да оспорват предсмъртното му завещание, но нали мъртвите не говорят? Значи ще се справя. Остават русата госпожица и нейният индийски приятел. Сега сме 27 май, а 1 юни наближава. Княгинята смяташе, че е открила добро средство да се разправим с тази опърничава госпожица, но планът й не успя, макар че и аз го бях одобрил. Не става лошо, че припомнихме случая с Агрикол Балдуин. Това може да ни помогне. Само че, точно когато азиатският тигър бе готов да разкъса всеки срещнат, красивата гълъбица изгука и той покорно легна в краката й. Жалко… Всъщност, като споменах «гълъбица» и се досетих за онази безчестна бабичка на име Света Гълъба, която онзи дебелак Жак Дюмулен така упорито ухажва. Аз, обаче, се надявам, че тя ще оскубе в наша полза отец Корбине. Защо ли се сещам за тази дърта вещица? Може би, подобно на поетите, които се сещат за римите и на мен ми идва на ум да сравня тази отвратителна дъртачка с хубавата Адриана Кардовил. А двете са така противоположни, сякаш виждам пръстен на котка или огърлица на риба…“
Точно когато реши да пропъди тази мисъл някакво просветление озари бледото лице на йезуита.
„Чудно нещо е човешкият ум, велико тайнство. Разсъждаваш наглед за прости неща, а изведнъж проблесне искрата и се роди велика мисъл. Сетих се за онази вещица по повод сравнението на госпожица Кардовил с гълъбица. В този ред на мисли ми дойде на ум, че сравнението между двете е глупаво и прилича на огърлица, поставена на риба. Ето го разковничето! Тази дума ми беше необходима. Огърлица! Съдбоносна дума! Тя може да се окаже ключът към победата.“
Като продължи да се разхожда нервно из стаята, Родин продължаваше да разсъждава, като тихичко си мърмореше:
„Колкото повече си мисля върху това попадение, толкова повече ми се струва, че в него има заряд. Знае ли човек, кога може да избухне една мина? Начинанието, което се оформя в съзнанието ми е смело и опасно, но именно в това е неговата сила. Страстите, да, страстите! Те са онази музикална стълбица, чиято мелодия, овладяна от човека му позволяват да мъсти чрез тях. Прекрасна е силата на ума! Нека след това ми говорят за чудесата на жълъда, на житеното зърно. Една-едничка дума Огърлица, само няколко букви, а те вече растат и се превръщат в огромен дъб с разперени клони. Това е така, защото всичко върша в прослава на Бога. Да, на Бога, какъвто смятам, че е, и какъвто го представям.“
Родин се изсмя зловещо, а хрипавият му глас отекна в стаята.
„О, нека стигна там, където стигна Сикс V и светът ще види, какво нещо е духовната власт! Духовната власт в ръце като моите, в ръцете на един свещеник, който до петдесетгодишнината си е останал нечист, но умерен и девствен, и който и папа да стане, пак ще умре нечист, умерен и девствен!“
В такива моменти Родин ставаше страшен. Властолюбието го завладяваше и преобразяваше. Всичко, което той умело успяваше да скрие от хората се отразяваше на бледото му лице. Кръвта му кипеше и крещеше за власт.
Изведнъж трополене на пощенска кола откъм улица „Вожирар“ привлече вниманието на свещеника. Смутен, че толкова време се бе отдал на съкровените си мисли и страсти, той извади от джоба си захабена кърпа и изтри потта от лицето си. След това погледна през прозореца, но едната колона на балкона му попречи да види, кой е пристигнал.
„Все едно — помисли си той, — важното е веднага да напиша писмо на онзи смешник Жак Дюмулен и да го извикам тук. Той и друг път ми е услужвал с онова момиче от улица «Клови». И този път може този същият Дюмулен да ми послужи, защото го държа в ръцете си.“
Родин седна пред писалището и написа набързо това писмо.
Малко след това някой почука на вратата, която, противно на правилата на Обществото, бе заключена. Родин обаче бе толкова силен и влиятелен в къщата, че не се тревожеше от това нарушение.
Свещеникът отвори и видя на прага един слуга, който му подаде някакво писмо.
Родин го взе и преди да го отвори, попита:
— Преди малко пристигна някаква кола, чия е?
— Според мен тази кола, отче, идва от Рим — отговори слугата и ниско се поклони.
— От Рим? — реагира спонтанно Родин, а гърлото му изведнъж се сви. — И кой е пристигнал с тази кола?
— Един преподобен отец от светото Общество, отче…
Макар да знаеше, че пристигането на такава кола непременно означава нещо, Родин не попита повече нищо и си влезе в стаята.
След това бързо отвори писмото и видя, че е от отец д’Егрини. Ето, какво пишеше в него:
„Бързам да съобщя на Ваше Преподобие един факт, който не е толкова важен, колкото е любопитен. Преди погребението на господин Харди поставихме тялото с ковчега в избата на нашата църква. Тази сутрин, когато нашите хора слязоха долу, за да извършат нужните приготовления, се оказа, че тялото е изчезнало. Всичките ни опити да се открие извършителят на това деяние останаха безуспешни. Единственото, което констатирахме, е дирята на неизвестна кола, идвала до църквата.
По-важното обаче, е това, че имаме редовен смъртен акт, потвърден от лекаря на Етамп. Затова ви съобщавам за тази странна случка, макар че по-важна за нас е самата смърт на господин Харди.“
Родин се замисли за известно време, като също преценяваше, че важен в случая бе смъртният акт, който им развързваше ръцете. Но това изчезване на тялото… Йезуитът реши, когато остане по-свободен да се заеме със случилото се.
След това Родин отвори вратата и подаде готовото писмо за Нини Мулен на слугата, който чинно чакаше на прага.
Точно в този момент се появи един преподобен отец и съобщи:
— Пристигнал е преподобният отец Кабочини от Рим, натоварен със специална мисия, свързана с вас.
При тези думи на Родин изведнъж му стана студено и потрепера, но запази спокойствието си и отвърна:
— Къде е Негово Преподобие отец Кабочини?
— В съседната стая, отче.
— Помолете го да дойде и се оттеглете — каза Родин.
След около минута преподобният отец Кабочини влезе в стаята при Родин.