Йожен Сю
Скитникът евреин (85)

IV глава
Приятелска услуга

Въпреки тревогата и изненадата си, Родин не трепна. Той забеляза любопитния поглед на момичето, затова затвори вратата и добродушно отговори:

— Кого търсите, дъще?

— Господин Родин — каза Роз-Помпон и втренчи хубавите си сини очи в лицето на Родин.

— Не живее тук — рече той и направи крачка към стълбите. — Не познавам такъв. Потърсете го горе или долу.

— Хубава работа! Я виж ти! Може ли човек така да се шегува в наше време! — възкликна Роз-Помпон и повдигна рамене. — Да не би да си мислите, че не зная, че вие сте господин Родин.

— Аз се казвам Карломан — каза секретарят. — Мога ли да помогна с нещо? Какво обичате?

— Не можете — отвърна гордо Роз-Помпон и добави през смях: — Да не би да имате тайни любовници, та си сменяте името? Може би се страхувате, че майка ви ще залови?

— Вижте, скъпа дъще — усмихна се бащински йезуитът, — правилно казвате, аз съм господин Родин. Един добродушен старец, който обича децата. Веселите деца… Затова приемам шегата ви, но сега ме пуснете да си тръгна, защото нямам време — и отново се насочи към стълбите.

— Господин Родин — каза Роз-Помпон тържествено, — трябва да ви съобщя някои много важни неща и да ви поискам съвет за нещо, което пряко ме засяга.

— Гледай ти! Нямате ли си друга работа, та сте дошла тук.

— Че аз тук живея, господин Родин — отвърна хитро Роз-Помпон, наблягайки на името.

— Тук ли? Виж ти, не знаех, че имам толкова хубава съседка.

— Да, живея тук от шест месеца насам.

— Така ли? На кой етаж?

— На третия в отсрещната сграда, господине.

— Вие ли пяхте толкова хубаво преди малко?

— Аз, господин Родин.

— Песента ви ми достави истинско удоволствие.

— Много сте мил, господине.

— Живеете тук с родителите си, нали?

— Да, господин Родин — отвърна Роз-Помпон и свенливо сведе поглед. — Живея само с дядо Филемон и с баба Вакханалната царица.

До този момент Родин беше много разтревожен, защото не знаеше откъде Роз-Помпон е научила истинското му име. Но щом чу, че тук живее Вакханалната царица, тревогите му около появяването на Роз-Помпон се възнаградиха. Той непременно трябваше да разбере къде живее любовницата на Голчо и сестрата на Гърбавото. Онова Гърбаво, което му се стори много опасно след разговора с настоятелката на манастира и след намесата му в плановете за бягството на госпожица Кардовил. Освен това Родин се надяваше с хитрост да измъкне от момичето името на лицето, което му бе казало, че господин Карломан всъщност се казва Родин. Щом чу името на Вакханалната царица, Родин сключи ръце и се направи на крайно изненадан и заинтригувал.

— Ах, скъпа дъще, моля ви не се шегувайте. Дали не става дума за едно младо момиче с този прякор, което има гърбава сестра.

— Да, господине — отвърна Роз-Помпон, — това е прякорът й. Тя се казва Цефиза Соливо и е моя приятелка.

— Ваша приятелка ли? — замисли се Родин.

— Да, господине, много близка моя приятелка.

— Обичате ли я?

— Като сестра. Горкичката! Правя за нея каквото мога, но не съм в състояние… Но как така един уважаван човек на вашите години познава Вакханалната царица? Ха-ха, значи ето защо си измисляте фалшиви имена…

— Дъще, чувството ми за хумор се изчерпа — отвърна толкова нажалено Родин, че Роз-Помпон се разкая за шегата си.

— Но откъде познавате Цефиза? — попита тя.

— Не я познавам, но зная един добър младеж, който я обича до лудост!

— Да не е Жак Ренепон.

— Или Голчо, който сега се намира в затвора заради дългове — каза Родин и въздъхна. — Вчера го видях.

— Вчера ли го видяхте? Какво съвпадение! — извика Роз-Помпон и плесна с ръце. — Тогава елате бързо да разкажете на Цефиза за него. Тя е толкова разтревожена…

— На драго сърце бих й разказал добри новини за това чудесно момче, което обичам, въпреки всичките му лудории. Та кой ли не върши такива неща — добави Родин добронамерено.

— Наистина ли? — каза Роз-Помпон и разкърши снага, сякаш още се намираше на бала.

— Нещо повече — продължи Родин, — обичам го именно заради лудориите му. Защото, кой каквото ще да казва, скъпа дъще, но аз мисля, че той има добро сърце, добра душа и още много добри качества, иначе не би пилял парите си за чужди хора.

— Виждам, че сте благороден човек — каза Роз-Помпон, очарована от мъдростите на Родин. — Но защо не искате да дойдете при Цефиза и да й разкажете за Жак?

— Какъв смисъл има да й разказвам онова, което знае? Жак е в затвора. На мен ми се искаше да измъкна нещастното момче от това ужасно положение…

— Ах, господине, направете го, измъкнете Жак от затвора — извика Роз-Помпон. — Тогава и аз, и Цефиза ще ви прегърнем.

— Не е кой знае какво, детето ми — усмихна се Родин, — бъдете спокойна, няма да искам награда за дребната услуга, която бих могъл да направя.

— Смятате ли, че ще можете да измъкнете Жак от затвора?

Родин поклати глава, намръщи се и тъжно рече:

— Надявам се, но сега… Как да ви кажа… Всичко се променя…

— Защо? — изненада се Роз-Помпон.

— Вие се пошегувахте доста неприятно като ме нарекохте Родин, макар това да ви забавляваше, скъпа дъще. Разбирам, че друг ви е накарал да го извършите. Друг ви е казал: „Кажете на господин Карломан, че се казва Родин, хубавичко ще се повеселим…“

— Разбира се, че идеята да ви нарека Родин не е моя. Човек не може сам да си измисли такова име — отвърна Роз-Помпон.

— А в същото време, тази личност, без да предполага, много навреди с лукавите си шеги на нещастния Жак Ренепон.

— Боже мой, само защото ви нарекох Родин вместо господин Карломан? — възкликна Роз-Помпон, много разочарована и разкаяна за шегата, която си направи под влиянието на Нини-Мулен. — Но каква връзка има това, господине? — продължи момичето. — Каква връзка има шегата с доброто, което искате да направите на Жак?

— Нямам право да ви кажа, дъще. Наистина, много ми е мъчно, че на горкия Жак не му провървя. Честна дума, много ми е мъчно, но трябва да ме пуснете да си вървя.

— Моля ви, господине, чуйте ме. Ако ви кажа името на онзи, който ме накара да ви наричам господин Родин, ще се постараете ли да измъкнете Жак от затвора?

— Не искам да научавам чужди тайни, дъще. В цялата тази история вие сте станала играчка в ръцете на много опасни хора. Бога ми, въпреки че ви съчувствувам, не искам да си създавам неприятели. Боже опази! Аз съм скромен човек.

Роз-Помпон нищо не разбираше, но се напрягаше да вникне в опасенията на Родин и след кратък размисъл каза:

— Господине, всичко това е твърде сложно за мен. Честно казано, нищо не разбирам. Само зная, че ще ми бъде много мъчно, ако с шегата си съм причинила зло на един добър човек. Затова ще ви кажа истината такава, каквато е. Може би ще има полза от моята откровеност.

— Откровеността често прави светли и най-тъмните неща — важно рече Родин.

— Както и да е — отвърна Роз-Помпон. — Тежко му и горко на Нини-Мулен. Защо ме кара да говоря глупости, които могат да навредят на клетия Жак? Ето какво стана, господине. Нини-Мулен е голям присмехулник. Преди малко ви видя на улицата, а портиерката му каза, че името ви е Карломан. Тогава той ме накара да си направя шега, да дойда при вас и да ви нарека господин Родин, защото това много ще ви обиди. Обещах да не ви казвам името му, но щом това ще навреди на Жак, да се сърди на себе си. Ще ви го кажа.

Родин не можа да прикрие изненадата си при името на Нини-Мулен. Този драскач, когото бе направил редактор на „Любов към ближния“, не беше опасен човек. Но когато си пийнеше, ставаше ужасно бъбрив и толкова откровен, че можеше да попречи на плановете му за Голчо, които смяташе да осъществи чрез Вакханалната царица. Затова йезуитът реши да вземе мерки и да отстрани тази пречка.

— Значи, дъще, някой си Демулен ви е накарал да си направите тази шега с мен, така ли?

— Не Демулен, а Дюмулен. Пише за разни духовни вестници и защитава набожните за пари, защото ако Нини-Мулен е светец то негов покровител е дяволът, както сам казва.

— Тази господин явно е голям шегобиец.

— О, той е много добър човек.

— Почакай, почакай — подхвана Родин като се правеше, че уж си спомня нещо, — това не е ли един между тридесет и пет и четиридесет годишен човек, пълен, с червендалесто лице?

— Лицето му е пурпурно като чаша с червено вино — каза Роз-Помпон. — А пък носът му е пъпчив като малина.

— Същият е. Господин Дюмулен. В такъв случай съм напълно спокоен, скъпа дъще. Шегата ви не ме тревожи повече. Да, този човек е много добър, но прекалено обича удоволствията.

— Сега ще се опитате ли да помогнете на Жак, господине? Нали глупавата шега на Нини-Мулен няма да ви попречи?

— Надявам се.

— Нали не бива да казвам на Нини-Мулен, че ви съобщих кой ме накара да ви нарека господин Родин?

— Защо не? Винаги трябва да казваме истината.

— Но, господине, Нини-Мулен много строго ми забрани да ви казвам кой е измислил тази шега.

— Имахте основателна причина да ми съобщите името му. Защо да не му го кажете? В края на краищата решете сама… Постъпете както сметнете за добре.

— А мога ли да кажа на Цефиза за добрите ви намерения относно Жак?

— Откровеността си е откровеност, дъще. Никога не е страшно да се каже истината…

— Горката Цефиза много ще се зарадва! — съживи се Роз-Помпон. — Тъкмо навреме ще й дойде…

— Но не бива да мислите, че всичко е уредено. Не мога със сигурност да ви обещая, че ще освободя доброто момче от затвора. Казах, че ще се опитам. Но тъй като смятам, че вашата приятелка е в много тежко положение след арестуването на Жак, мога категорично да ви обещая една малка помощ, която тя ще получи още днес, та да преодолее трудностите на първо време. И ако е разумна… Ако е разумна, ще видим по-нататък…

— Ах, господине, да знаете колко е навременна тази помощ за горката Цефиза. Сякаш вие сте нейния ангел-хранител. Честна дума, казвайте се, ако щете Родин, ако щете Карломан, но мога да се закълна, че вие сте чудесен…

— Хайде-хайде, прекалявате, дъще — прекъсна я Родин. — Кажете един добър старец и толкова. Но не ви ли се струва, че светът е толкова малък и нещата са странно свързани помежду си като вериги. Когато на вратата ми се почука, честно ви казвам, много се ядосах. Но кой би допуснал, че една моя съседка под предлог да си направи неприятна шега, ще ми посочи пътя за едно благодеяние? Идете да успокоите приятелката си. До довечера ще получи помощта. Кажете й да вярва и да се надява. Слава Богу, още има добри хора на този свят.

— Ах, господине, вие сте истинско доказателство за това.

— Какво да се прави. Обяснението е просто: възрастните са доволни, когато виждат, че младите са щастливи.

Родин изрече тези думи толкова добронамерено, че Роз-Помпон се просълзи и каза трогната:

— Слушайте, господине, и Цефиза, и аз сме сираци. Наистина, съществуват и много по-добри хора от нас. Но смея да ви уверя, че ние имаме добри сърца. Ако някога се разболеете, повикайте ни. Дори сестрите ви, колкото и да са благородни, няма да се погрижат по-добре от нас. Това е всичко, което можем да ви предложим. А аз ще накарам Филемон да скочи в огъня заради вас. Давам ви честната си дума. Сигурна съм, че и Цефиза ще убеди Жак да рискува живота си за вас.

— Както виждате, дъще, бях прав, когато ви казах, че лудите глави имат добри сърца. Довиждане.

След тези думи Родин вдигна кошницата и чадъра си и се накани да слезе по стълбите.

— Позволете ми аз да нося кошницата, ще ви пречи, докато слизате — рече Роз-Помпон и я измъкна от ръцете му, въпреки съпротивата, а после добави. — Облегнете се на рамото ми. Стълбището е толкова тъмно, че може да се препънете.

— На драго сърце, дъще, не съм съвсем здрав — и като се облегна на Роз-Помпон, Родин слезе по стълбите и премина двора.

— Виждате ли горе, на третия етаж тлъстия човек, който се е подпрял на перваза? — каза неочаквано Роз-Помпон. — Това е Нини-Мулен. Познавате ли го? Това същият човек ли е?

— Той е — отвърна Родин, повдигна глава и много любезно се поклони на Жак Дюмулен, който се стресна и веднага се махна от прозореца. — Клетият човечец, сигурно се страхува от мен след шегата си — рече усмихнато той. — Ала няма защо… — и йезуитът прехапа зловещо устните си, без момичето да го забележи. — Вече нямам нужда от вашата помощ, скъпа. Качете се при приятелката си и й съобщете добрите новини.

— Да, господине, веднага отивам. Горя от нетърпение да й кажа колко добър човек сте — и Роз-Помпон се спусна към стълбите.

— А кошницата? Къде я понесохте? — провикна се Родин.

— Ах, наистина. Извинете, господине. Ето я. Горката Цефиза, колко благодарна ще ви бъде! Довиждане, господине — и хубавото личице на Роз-Помпон се изгуби по криволичещото стълбище.

Родин излезе от тунела.

— Ето ви кошницата, скъпа госпожа — каза той, като се спря на входа на дюкяна. — Много ви благодаря за услугата…

— Няма за какво, уважаеми господине, тук всичко е на ваше разположение. Вкусна ли беше ряпата?

— Много сочна и много вкусна.

— Радвам се. Ще дойдете ли скоро?

— Надявам се… Но моля ви, кажете ми, има ли наблизо пощенски клон?

— Като завиете по улицата, третата къща от лявата страна. При архиваря.

— Много ви благодаря.

— Сигурно искате да изпратите любовно писмо — каза баба Арсен, явно развеселена от разговора с Роз-Помпон и Нини-Мулен.

— Ах-ах-ах! Какво говорите, скъпа госпожо — засмя се Родин. След това внезапно се намръщи, поклони се ниско на търговката и каза:

— Моите почитания, ваш покорен слуга — и излезе на улицата.

А сега ще отведем читателя в лудницата на доктор Баление, където беше затворена госпожица Кардовил.