Йожен Сю
Скитникът евреин (21)

IV глава
Господин Жозюе Ван Даел

Господин Жозюе Ван Даел, холандски търговец, кореспондент на господин Родин, бе роден в Батавия, столицата на остров Ява. Родителите му го бяха изпратили да се възпитава в едно старо, прочуто духовно заведение в Пондшери, което принадлежеше на Исусовото общество. Той се записа в него като мирски член на обществото. Г-н Жозюе бе човек, чиято честност се смяташе за неопетнена. Беше изключително точен в работата си, студен, разсъдителен, потаен, твърде способен и остроумен. Винаги успяваше в търговските си начинания, защото един покровител неотклонно и навреме му съобщаваше случаите, които можеха да бъдат ползотворни за търговските му дела. Пондшерското духовно заведение се интересуваше от тези сделки и му възлагаше износа и размяната на продуктите от множеството имоти в селището. Г-н Жозюе говореше рядко, слушаше много и никога не влизаше в спор. Беше крайно учтив, даваше малко, но на място и с подбор. Изобщо Г-н Жозюе вдъхваше ако не симпатия, то поне онзи респект, който винаги се излъчва от строго безпогрешните хора, защото вместо да се повлияе от колониалните нрави, които често бяха твърде свободни и разпуснати, по всичко личеше, че той живее много прилично, а във външността му имаше нещо сурово и внушаващо почит.

По времето, когато Джалма отиваше към развалините на Чанди, с надеждата да се срещне с генерал Симон, в Батавия ставаха следните събития. Г-н Жозюе току-що се бе прибрал в стаята си, където се виждаха тетрадки и огромни счетоводни книги, разтворени на масата. Единственото прозорче гледаше към едно малко пусто дворче и беше препречено със здрави железни пръчки. Поради голямата явска жега, вместо със стъкла, прозорчето се затваряше от подвижен кепенец. Г-н Жозюе остави фенера на писалището и погледна стенния часовник.

— Девет и половина… каза той. — Махал трябва скоро да дойде.

След като изрече тези думи, той излезе, мина през предната стая, отвори втора дебела врата, обкована по холандски с големи гвоздеи, измъкна се предпазливо на двора, за да не го чуят слугите му, и дръпна резето на тайната вратичка, прикриваща една голяма решетка, висока около шест стъпки, с набити остри железни куки по нея. Остави този вход отворен и се върна в стаята си, като грижливо затвори след себе си всички останали врати.

Г-н Жозюе седна зад писалището, извади от двойното дъно на едно долапче някакво дълго писмо — по-точно доклад, започнат от известно време и писан ден след ден (излишно е да споменаваме, че писмото до г-н Родин в Париж на улица Milieu des Ursins бе писано преди освобождаването на Джалма и преди пристигането му в Батавия).

И този подробен доклад беше предназначен за г-н Родин. Г-н Жозюе продължи писанието си: „Тъй като се боях от връщането на генерал Симон, за което научих от писмата му, които отварях (вече ви казах, че успях да стана негов кореспондент) и четях, а сетне изпращах недокоснати на Джалма, принуден от времето и обстоятелствата трябваше да прибягна до крайни средства. Но за сметка на това извърших огромна услуга на човечеството. Последното окончателно ме убеди в правотата ми.

Освен това една нова опасност решително ми налагаше такова поведение. Параходът «Руитер» пристигна тук вчера и утре през деня отново ще отплува. Той ще замине за Европа през Аравийския залив, пасажерите му ще слязат на Суецкия канал, ще преминат през него и в Александрия ще се качат на друг параход, който ще ги откара във Франция.

За такова бързо и неотклонно пътуване се изискват седем-осем седмици. Сега е краят на октомври, което ще рече, че Джалма може да пристигне във Франция към началото на януари. А според вашите заповеди, които не зная от какво са продиктувани, но които изпълнявам ревностно и покорно, трябваше всячески да се попречи на това заминаване, защото, както ми казахте, с пристигането на младия индиец в Париж преди 12 февруари ще се накърни един от най-важните интереси на Обществото. Впрочем, ако успея, за което се надявам, да му попреча да отплува с «Руитер», ще бъде практически невъзможно да пристигне във Франция преди април, защото този кораб е единственият, който пътува направо — другите се бавят най-малко пет-шест месеца, за да стигнат до Европа.

Преди да ви кажа за начина, по който бях принуден да задържа Джалма и чийто изход все още не зная дали е добър или лош, ще бъде добре да ви съобщя някои неща.

Наскоро в Индия се основа едно общество, чиито членове се наричат помежду си братя на доброто дело или Фансегари, което ще рече Удушвачи. Тези убийци не проливат кръв, а душат жертвите си, не за да ги обират, а за да изпълнят човекоубийствения призив и законите на едно пъклено божество, което те наричат Бохвания. Най-добра представа за тази ужасна секта ще придобиете от предговора към доклада на полковник Слееман, който с неизтощима енергия преследва това мрачно общество. Докладът беше обнародван преди два месеца. Ето един откъс от него. Полковникът казва: «От 1822 до 1824 година, когато ми бе възложено съдебното и административното управление на Персингапурската околия, не ставаше нито едно убийство и нито една кражба, без да се разчуе веднага. Но ако тогава някой ми беше казал, че една наследствена, професионална разбойническа банда живее в село Кюндели, почти на четиристотин метра от моето съдилище, че прекрасните гори на село Мандесоор, на един ден път от седалището ми, са едно от най-ужасните места в цяла Индия, където се извършват убийства, че многобройни банди от братя на доброто дело пристигат от Индустан и Декан и всяка година се срещат под сенките на дърветата като на тържествени празници, за да упражняват ужасното си призвание по всички пътища, които се кръстосват на това място, щях да помисля, че той е луд. А това била самата истина. Стотици пътници всяка година са заравяни под Мандесоорските гори. Цяло племе от убийци е живяло под носа ми, докато бях върховен глава на Областта, и е ширнало вандалството си чак до градовете Поонах и Хидерабад. Никога няма да забравя как един от главатарите на тези Удушвачи, който ги предаде, за да ме увери, че казва истината, изрови под собствената ми палатка тринадесет трупа и заяви, че може да изкопае безброй мъртъвци в околността.»^[1]

От тези думи на полковник Слееман ще придобиете представа за ужасното общество, което има свои закони, свои длъжности, свои обичаи в разрез с всички божии и човешки закони. Те са предани един на друг до смърт и сляпо се подчиняват на главатарите си, които се смятат за непосредствени представители на мрачното им божество. Техни неприятели са всички, които не принадлежат към сектата им. Множат се с фантастична ярост.

Тези разпространители на убийствената вяра проповядват в сянка отвратителните си учения и покриват Индия с гъста мрежа от свои последователи. Трима от техните главатари и един от привържениците им успели да се измъкнат от упоритото преследване на английския управител и се добрали до южния край на Индия и чак до Малакския проток, съвсем близо до нашия остров. Един контрабандист и в известна степен морски разбойник, записан в тяхното общество на име Махал, ги настанил в ладийката си и ги докарал тук. Те смятат, че засега са в безопасност, защото по съвета на контрабандиста се крият в една гъста гора, където има много срутени храмове, чиито безбройни подземни проходи им служат за скривалища. Сред тези доста хитри главатари особено се откроява един на име Фарингея, надарен с изключителна решителност и превъзходни качества, които го правят наистина страшен. Той е метис, т.е. син на бял и индийка, живял е дълго в градове, където има английски кантори и говори много добре английски и френски. Другите двама са един негър и един индиец, а последователят им е малаец.

Контрабандистът Махал реши, че може да получи голяма награда, ако предаде главатарите и техния привърженик и се посъветва с мен, защото знаеше, както всички други, че съм близък приятел на един важен човек, който има влияние пред нашия управител. И така, преди два дни той ми предложи при известни условия да ми предаде негъра, метиса, индиеца и малаеца. Условията са една доста голяма сума пари и да му бъде осигурено настаняването на кораб, който отплува за Европа или за Америка, за да избегне неминуемото отмъщение на Удушвачите. На драго сърце приех възможността да предам на правосъдието убийците и обещах на Махал да му бъда посредник пред управителя, а освен това го помолих за една дребна услуга, която засягаше Джалма… Ще ви разкажа по-подробно, ако планът ми се осъществи, което скоро ще разбера, защото очаквам Махал да дойде при мен всеки момент.

Преди да завърша доклада си, който утре ще поеме за Европа с «Руитер», където запазих място за контрабандиста Махал, ако всичко се нареди добре, ще прибавя и нещо за една много важна работа. В последното си писмо, в което ви съобщих за смъртта на бащата на Джалма и за арестуването на сина от англичаните, ви помолих за сведения относно състоянието на г-н барон Трипо, банкер и фабрикант в Париж, чието предприятие има клон в Калкута. Тези сведения вече не са необходими, ако онова, което ми казаха, се окаже, за съжаление, истина. А вие постъпете съобразно обстоятелствата.

Неговото предприятие в Калкута дължи на мен и на нашия приятел в Пондишери доста големи суми, а казват, че работите на г-н Трипо били доста объркани, защото поискал да открие една фабрика и със зверска конкуренция да съсипе огромното и отдавна основано предприятие на богатия фабрикант г-н Франсоа Харди. Уверяват ме, че с това си начинание г-н Трипо съсипал и изгубил много капитал, няма съмнение, че той нанесе и голяма щета на г-н Франсоа Харди, но навреди и на себе си. Впрочем, за нас ще бъде ужасно, ако се разори, защото дължи на мен и на нашите доста пари. Така че е желателно с различните изпитани средства, с които разполагате, окончателно да се дискредитира и съсипе предприятието на г-н Харди, което и без това е вече разклатено от безмилостната конкуренция на г-н Трипо. Ако това стане, той за кратко време ще успее да си възвърне изгубеното. Унищожаването на противника му ще го постави в добро положение и нашите пари ще се възстановят. Жалко е, без съмнение, че трябва да стигнем до такава крайност, за да си възвърнем парите, но защо пък в наше време да не си послужим със същото оръжие, което непрекъснато използуват против нас? Щом сме стигнали дотук благодарение несправедливостта и злобата на хората, трябва да го направим, спомняйки си, че се грижим за запазването на земните си богатства с искреното намерение да прославим Бога, тъй като, ако те преминат в ръцете на нашите врагове, се превръщат в опасни средства за погибел и съблазън. При това аз само изказвам скромното си желание. Дори и да можех да взема инициативата за тези пари в свои ръце, пак нямаше да го сторя на своя глава. Моята воля не ми принадлежи… Тя, както и всичко, което имам, е на ония, пред които съм се клел сляпо да се подчинявам.“

Някакъв внезапен лек шум привлече вниманието на г-н Жозюе. Той бързо стана и се доближи до прозореца. По кепенеца се почука три пъти.

— Вие ли сте, Махал? — тихичко попита г-н Жозюе.

— Аз съм — отвърна външният глас пак така тихо.

— Ами малаецът?

— Той успя…

— Наистина ли! — извика г-н Жозюе с искрено злорадство. — Сигурен ли сте?

— Напълно сигурен, защото той е по-сръчен и безстрашен от самия дявол.

— А Джалма?

— Откъсите от последното писмо на Симон, които му преведох, го убедиха, че ме праща генералът, когото трябва да намери в развалините на Чанди.

— А сега?…

— Джалма е сред развалините, където го чакат черният, метисът и индиецът. Там те ще се срещнат с малаеца, който татуира принца, докато спеше.

— Разгледахте ли подземния вход?

— Вчера ходих. Един от камъните на пиедестала под статуята се върти. Стълбата е широка. Това стига…

— А вашите приятели не ви ли подозират?

— Ни най-малко… Видяхме се сутринта, а тази вечер малаецът ми разказа всичко, преди да отиде на срещата в развалините на Чанди. Беше се скрил в храстите и не смееше да тръгне през деня.

— Махал, ако казвате истината и ако успеете, навярно ще ви простят и ще получите голямата награда… Мястото ви на „Руитер“ е запазено, утре ще тръгнете! По този начин ще се отървете от възмездието на Удушвачите, които биха ви преследвали дотук, за да отмъстят за смъртта на главатарите си. Провидението ви е избрало да предадете тези големи престъпници на правосъдието… Бог ще ви благослови… Вървете и ме чакайте пред вратата на г-н управителя. Аз ще ви заведа при него. Работата е толкова важна, че изобщо не бих се подвоумил да го събудя посред нощ. Побързайте… Идвам след вас.

Навън се чуха бързите крачки на Махал, който се отдалечаваше. В къщата отново се възцари дълбока тишина.

Г-н Жозюе се върна зад писалището и добави към започнатия доклад следните думи: „Каквото и да стане, сега Джалма не ще може да напусне Батавия. Бъдете спокоен, той няма да бъде в Париж на 13 февруари идущата година. Както предполагах, цяла нощ ще бъда на крак. Сега ще отскоча до управителя, а утре ще прибавя няколко думи към този дълъг доклад, който параходът «Руитер» ще отнесе в Европа.“

Г-н Жозюе затвори чекмеджето си и за огромно учудване на своите слуги, смаяни, че излиза посред нощ, бързо се отправи към къщата на управителя на острова.

Сега ще отведем читателя в развалините на Чанди.