Йожен Сю
Скитникът евреин (60)

II глава
Настоятелката Света-Перпетуа

Манастирът „Света Богородица“ беше стара и голяма сграда, чиято обширна градина гледаше към булеварда на болницата — едно от най-пустите места в Париж, особено по онова време.

Сцените, които ще се разиграят по-нататък, станаха на 12 февруари, срещу злощастния ден, когато членовете на семейство Ренепон, последните потомци на сестрата на Скитника евреин, трябваше да се съберат на улица „Свети Франц“.

В манастира „Света Богородица“ цареше съвършен ред. Върховният съвет, който се състоеше от влиятелни духовници под председателството на отец д’Егрини и от много набожни жени, начело на които стоеше княгиня Сен-Дизие, често се събираше, за да обсъди с какви средства да разшири и укрепи тайното и могъщо влияние на това заведение, което забележимо се разрастваше. Преди да се основе заведението „Света Богородица“, владеещо благодарение на многобройните подаръци богат недвижим имот, увеличаващ се от ден на ден, се правеха много умели и до тънкост пресметнати комбинации. Калугерското общество беше само за пред хората. Но посредством множество споразумения с външни градове чрез най-разпалените членове на ултрамонтанската партия в това заведение се привличаха доста богати сираци, които в манастира получаваха здраво, християнско възпитание, което беше за предпочитане пред лекомислието, придобито в заразените от световната развала девически училища. Заведението предлагаше на богатите вдовици убежище пред опасностите и изкушенията на света. В тази мирна обител те вкусваха приятно спокойствие, работеха за спасението на душите си и се обграждаха с най-нежни и най-предани приятелства. Но това не беше всичко. Настоятелката на манастира, госпожа Света-Перпетуа се нагърбваше от името на заведението да намира за истинските християни, които желаят да опазят домовете си от всеобщата разруха на века, компаньонки за самотните или болни жени, прислужници на отделни семейства или надничарки — все хора, за чиято нравственост заведението гарантираше. На пръв поглед няма нищо по-достойно за покровителство, съчувствие и насърчаване от едно такова заведение. Но сега ще разкрием гъстата мрежа, бъкаща от всякакви интриги, които се прикриваха под милосърдната и свята външност.

Настоятелката на манастира Света-Перпетуа беше висока, около четиридесет и пет годишна жена. Носеше рокля от дебело сукно с дълга броеница на кръста. Под черното платно бяла забрадка обвиваше мършавото й бледо лице. Многобройни бръчки разсичаха жълтеникавото й чело. Острият й нос беше закривен надолу като на граблива птица. Черните й очи бяха остри и проницателни, а погледът им — буден, студен и решителен. Тя дотолкова познаваше и умееше да ръководи материалните интереси на обществото, че можеше да дава съвети на най-хитрия и на най-опитния законодател. Когато жените притежават спекулативен дух, към който се прибавя остроумие, твърдоглаво постоянство, благоразумно лицемерие и особено присъщите им точност и бързина на наблюдателността, се стига до изумителни резултати. За Света-Перпетуа, здравомислеща жена с остър ум, огромните сметки на обществото бяха като играчка. Никой не умееше по-добре от нея да купува неоценени имоти, да им поставя цена и да ги продава с печалба. Тя отблизо бе запозната с курса на полиците, с борсата и с различните банкерски начинания. Никога не се ощетяваше, когато даваше с лихва пари, които толкова добри хора всекидневно подаряваха на заведението „Света Богородица“. В манастира бе въвела съвършен ред, желязна дисциплина и крайна пестеливост. Нейна постоянна цел беше обогатяването — не личното, а на Обществото, което управляваше. А духът, заинтересован от общите интереси и насочен към колективно егоистична цел, придава на обществата същите недостатъци и пороци, които носи частното лице.

Така едно Общество обича властта и парите, както властолюбецът обича властта заради самата власт, а сребролюбецът обича парите заради самите пари… Но по отношение на недвижимите имоти Обществата винаги постъпват така, както би постъпило отделното частно лице. Недвижимият имот е тяхна мечта, тяхна постоянна мисъл, тяхна обожествена мономания. Те се стремят към него с най-искрена и най-гореща страст. За едно ново, бедно, малко Общество първият недвижим имот е нещо като сватбените дарове за младоженката, като първия кон за момъка, като първата публикация за поета, като първия кашмирен шал за девойката. Защото в този материалистичен век недвижимият имот дава на Обществото преди всичко известно значение на религиозната борса. Благодарение на милосърдието на ближния или на други случайни дарове най-напред се увеличава неговото влияние върху обикновените хора, а после то придобива и по-големи размери. Ето защо можем да си представим яростната, разпалена надпревара между различните женски и мъжки Общества за недвижими имоти и удовлетворението, което едно богато Общество изпитва, когато многобройните му къщи, земи и други богатства надвишават придобивките на по-бедните общества. Завистта и омразата, подклаждани от манастирската леност, неизбежно пораждат подобни надпревари и желания за надмощие. Но не съществува нищо по-нехристиянско в най-благородния смисъл на тази дума, нищо по-несъразмерно с истинския евангелски дух от тази люта, ненаситна жажда за придобиване и трупане на имоти с всички възможни средства. Тази жажда е много опасна и едва ли може да се оправдае пред общественото мнение с мизерните милостини, които раздава, но пак по предпочитание и по избор.

Света-Перпетуа беше седнала пред едно голямо писалище в една съвсем обикновена, но доста удобно подредена стая. В мраморното огнище гореше буен огън, а дъсченият под бе покрит с мек губер. Настоятелката, на която всеки ден предаваха писмата до сестрите или до възпитателките на манастира, вече ги бе отворила много изкусно. Без тяхно знание тя си бе присвоила това право и разбира се, винаги го упражняваше в интерес на момичетата, но и за да бъде в течение на кореспонденцията им. Тя искаше да знае и съдържанието на всички писма, които се пишеха от манастира, преди да бъдат пуснати по пощата. Следите от това благочестиво и невинно занимание лесно се заличаваха, защото настоятелката разполагаше с колекция от хубави, малки, стоманени инструменти. Едните бяха много остри и с тях тя умело изрязваше хартията около печата. След като прочиташе писмото, тя отново го връщаше в плика, затопляше един объл инструмент, с него притискаше отново восъка на печата, той се разливаше и закриваше изрязаното място. Освен това, добрата настоятелка, подбуждана от благородни чувства за справедливост и равенство, държеше в колекцията си един майсторски направен инструмент, който изпускаше пара и по-скромно запечатаните писма се овлажняваха и сами се отваряха без особено затруднение и без да се повреди хартията.

Настоятелката прочиташе писмата и си вземаше подробни или кратки бележки за най-важните неща в тях. Точно в този момент на вратата се почука два пъти.

Света-Перпетуа спусна капака върху разхвърляното писалище, стана важно и тържествено отиде да отвори вратата. Една послушница й съобщи, че госпожа Сен-Дизие чака в салона, а госпожица Флорин, заедно с едно гърбаво, дрипаво момиче, пристигнали малко след княгинята, чакат пред вратата на коридора.

— Доведи най-напред княгинята — каза Света-Перпетуа. След това примъкна едно кресло до камината.

Госпожа Сен-Дизие влезе. Беше облечена доста пищно и с вкус. Носеше червена кадифена шапка, отлична изработка. Беше наметната със син кашмирен шал, а черната й копринена рокля отдолу бе обшита със същата кожа, както и ръкавиците й.

— На какво дължа тази чест, дъще? — попита вежливо настоятелката.

— На една много важна поръчка, скъпа майко. Много бързам, защото ме чакат при Негово Високопреосвещенство и разполагам само с няколко минути. Отново става дума за онези две сирачета, за които вчера дълго разговаряхме.

— Те все още са разделени, както вие пожелахте. От това така се поболяха, че тази сутрин бях принудена да съобщя на доктор Баление в лудницата. Той каза, че имат треска и силна отпадналост. Странно, и двете сестри имат еднакви признаци на болестта. Отново разпитах клетите създания и с ужас установих, че са идолопоклоннички.

— Затова побързахме да ви ги поверим. Но ето и причината за моето посещение. Научихме, че войникът, който доведе момичетата във Франция и за когото се смяташе, че ще отсъствува няколко дни от Париж, ненадейно се е върнал и сега е тук. Той е възрастен, но много смел, предприемчив и страшно решителен човек. Ако разбере, че момичетата се намират тук, нещо почти невъзможно, в яростта си, че са откъснати от безбожното му влияние, е в състояние да извърши всичко. Затова от днес нататък удвоете надзора. Никой да не може да влиза тук нощем. И без това тази част на града е пуста.

— Бъдете спокойна, дъще. Ще пазим добре. Портиерът и градинарят са въоръжени и всяка нощ обикалят булеварда от болницата насам. Стените са високи, а там, където е възможно да бъдат прескочени, са наслагани железни шипове. Но все пак ви благодаря, че ме предупредихте да удвоим надзора.

— Особено тази нощ трябва да бъдете много бдителни, майко.

— Защо?

— Защото, ако този дяволски войник реши да извърши нещо, то ще бъде тази нощ…

— Откъде знаете, дъще?

— Имам сигурни сведения — отвърна княгинята малко смутено, което не убегна от настоятелката, но тя беше много хитра и потайна, за да го покаже и само вътрешно се усъмни, че крият доста неща от нея. — И така, тази нощ надзорът да се удвои.

— Тъй като имах удоволствието да се срещна с вас, ще използувам случая да ви кажа няколко думи за онази женитба.

— Кажете, майко — нетърпеливо поде княгинята, — защото тази работа е много важна. Младият барон Брисвил е изключително набожен мъж, въпреки греховното, размирно време. Изпълнява ревностно църковните си задължения и може да ни направи големи услуги. Дълго го слушах в камарата. Той притежава нападателно и провокиращо красноречие и не познавам друг човек, който да използува вярата си с такава безочливост и такова безсрамие. Но той добре си е направил сметката, защото подобен смел и свободен език за светите неща събужда любопитството на хладнокръвните. Обстоятелствата са такива, че може да стане още по-буен и по-смел срещу нашите неприятели, без да рискува нищо, а това го прави още по-решителен. С една дума, той е наш и за награда трябва да му уредим тази женитба. Тя трябва да се осъществи. Освен това, както знаете, майко, той обеща да подари на заведението „Света Богородица“ сто хиляди франка, щом се докопа до богатството на госпожица Бодрикур.

— Никога не съм се съмнявала в добрите намерения на господин Брисвил по отношение на едно дело, което заслужава съчувствието на всички благочестиви хора. Но смятах, че няма да срещна толкова спънки от страна на момичето.

— Как се държи то?

— Досега мислех, че това момиче е послушно, страхливо, нищожно и изобщо глупаво. Мислех, че ще се зарадва, когато му съобщя за женитбата, а то поиска време да помисли.

— Нещастница!

— Напразно й внушавах, че щом няма родители и приятели и е поверена на мен, трябва да гледа с моите очи и да слуша с моите уши. Убеждавах я, че тази женитба е напълно подходяща за нея и че трябва да я приеме без каквито и да било размишления и възражения.

— Нищо по-разумно от това не може да й се каже.

— Тя ми отговори, че преди да се обвърже, иска да види господин Брисвил и да опознае характера му.

— Това са глупости. Нали вие сте я уверили, че той е порядъчен човек и че според вас женитбата е удачна.

— Тази сутрин казах на госпожица Бодрикур, че досега съм се опитвала да я убедя с думи, но ако продължава така, ще ме принуди за нейно добро да постъпя строго, за да надвия упорството й, да я разделя с приятелките й и да я затворя в килия с много строг режим, докато най-сетне се реши да не бяга от щастието си и да се омъжи за един уважаван човек.

— Как реагира тя на заплахите, майко?

— Надявам се, че ще постигнем своето. Тя си пишеше с една своя съученичка от родното си място, но тази кореспонденция ми се стори опасна и я прекратих. Сега е само под мое влияние. Надявам се, че ще успеем. Както виждате, дъще, доброто се постига чрез трудности и мъки.

— И аз вярвам, че господин Брисвил няма да се ограничи само с първото си обещание. Ако се ожени за госпожица Бодрикур, ще…

— Трябва да знаете, дъще — каза настоятелката, прекъсвайки княгинята, — че ако зависеше от мен, аз не бих приела. Но който помага на делото, помага на Бог и аз не мога да забраня на господин Брисвил да увеличи сумата на своето благодеяние. А освен това ни сполетя едно нещастие.

— Какво?

— Манастирът „Светото Исусово сърце“ се конкурира с нас за един недвижим имот, който ни е много изгоден. Хорската лакомия няма граници. Затова бях много категорична с настоятелката.

— Тя ми каза, но хвърли вината върху иконома — отвърна госпожа Сен-Дизие.

— А, видяхте ли се с нея, дъще? — попита настоятелката крайно изненадана.

— Видяхме се у Негово Преосвещенство — отвърна госпожа Сен-Дизие позаеквайки, но Света-Перпетуа отново се направи, че не забелязва.

— Наистина, не зная защо нашето заведение буди такава завист в този манастир, който разпространява отвратителни слухове за нас. Някои хора страшно озлобяват от сполуката на ближния си.

— Нищо, майко — каза примирително княгинята, — нека се надяваме, че с подаръка на господин Брисвил ще успеете да покриете наддаденото от манастира. Тази женитба ще ви донесе двойна облага, майко, защото едно голямо богатство ще попадне в ръцете на наш човек, който ще го употребява, както се полага. С около сто хиляди франка приход положението на нашия ревностен защитник ще стане много по-значително. Най-после ще се сдобием с достойно оръдие за нашето дело и не ще бъдем принудени да търсим защита от хора като Дюмулен.

— И в неговите писания има голямо вдъхновение и много знания. Според мен стилът му прилича на стила на св. Бернард, когато се гневи срещу безбожието на века.

— Уви, майко, само да знаехте що за св. Бернард е този Дюмулен. Но не искам да осквернявам ушите ви. Само мога да ви кажа, че такива защитници омърсяват и най-светите неща. Бог да ви пази, майко! Довиждане. И охранявайте добре тази нощ. Завръщането на войника е опасно и тревожно.

— Бъдете спокойна, дъще. Ах, щях да забравя. Госпожица Флорин ме помоли да ви поискам една услуга. Тя иска да постъпи на работа при вас. Познавате верността й, която показа, докато наблюдаваше внучката ви. Струва ми се, че подобна награда окончателно ще я привърже към вас и аз ще ви бъда изключително благодарна.

— Смятайте, че всичко е решено, ще я взема, майко. Сега вярвам, че ще ми бъде много по-полезна, отколкото мислех преди.

— Много съм ви благодарна за добрината, дъще. Надявам се, че скоро ще се видим. Вдругиден от два часа ще имаме дълго съвещание с Негово Високопреосвещенство и с Негово Преосвещенство. Не забравяйте да дойдете.

— Няма да забравя, майко, ще бъда точна. Но охранявайте добре тази нощ, за да не стане непоправимото — и след като целуна почтително ръката на настоятелката, княгинята излезе през голямата врата на стаята срещу един салон, от който се излизаше на централното стълбище.

След малко при настоятелката влезе Флорин и се доближи до нея с боязливо смирение:

— Не срещнахте ли госпожа Сен-Дизие? — попита я Света-Перпетуа.

— Не, майко, чаках в стаята, чиито прозорци гледат към градината.

— Княгинята се съгласи да ви вземе на работа от днес.

Изненадана и натъжена, Флорин възкликна:

— Мен ли? Но нали…

— Помолих я за вас. Ще приемете! — отвърна повелително настоятелката.

— Но, майко, нали ви бях помолила да не…

— Казах, ще приемете! — отсече решително настоятелката и Флорин сведе очи.

— Приемам.

— Заповядвам ви това в името на господин Родин!

— Досещам се — отвърна тъжно Флорин, — но при какви условия ме приема княгинята?

— При същите условия, както живяхте у внучката й.

Флорин настръхна и каза:

— И за княгинята ли ще трябва да пиша редовни тайни доклади?

— Ще наблюдавате, ще запомняте и за всичко ще съобщавате…

— Добре, майко.

— Особено ще внимавате, когато при княгинята идва настоятелката на манастира „Светото Исусово сърце“. Ще подслушвате и ще си записвате. Трябва да предпазим госпожа Сен-Дизие от лоши влияния.

— Добре, майко.

— Също така ще се опитате да научите защо доведоха тук две малки сирачета, за които вярната прислужница на княгинята, госпожа Гривоа, заръча да бъдат държани строго.

— Добре, майко.

— Постарайте се да запомните всичко, което ви се стори важно. Утре ще ви дам подробни наставления за една друга работа.

— Много добре, майко.

— Ако се държите добре и ако изпълните точно заръките ми, ще напуснете княгинята и ще станете компаньонка на една младоженка. Тази служба ще бъде много добра и ще се задържите дълго, но пак при същите условия. Трябва да казвате, че отивате при госпожа Сен-Дизие по своя воля.

— Добре, майко. Ще го запомня.

— Кое е това гърбаво момиче с вас?

— Тя е съвсем бедна, няма нищо, но е много будна и с добро възпитание. Шивачка е. Останала е без работа и е стигнала до крайност. Когато тази сутрин отидох да я взема, разпитах за нея — отзивите са превъзходни.

— Тя е грозна и гърбава, нали?

— Миловидна е, но има гърбица.

Настоятелката остана доволна, че момичето, което й водят, е кротко и грозно на вид, и след като поразмисли малко, добави:

— И е будна?

— Много будна.

— И няма никакви средства?

— Никакви.

— Набожна ли е?

— Не се причестява.

— Няма значение — рече настоятелката на себе си, — стига да е будна — после каза високо: — Умее ли да работи добре?

— Мисля, че умее, майко.

Настоятелката отиде до един шкаф, извади някакъв дневник, порови из него с демонстративно внимание, после го остави на мястото му и рече:

— Кажете на момичето да дойде и ме почакайте в пералнята. Грозна… будна… работничка… — промърмори настоятелката замислено, — никакво съмнение няма да събуди. Ще видим.

След малко Флорин влезе с Гърбавото, отведе я при настоятелката и тихичко излезе. Младата шивачка беше развълнувана, разтреперана и страшно смутена, защото не предполагаше, че ще види онова, което видя, докато Флорин не беше при нея. Тя наистина се изплаши, щом остана насаме с настоятелката на манастира „Света Богородица“.