Йожен Сю
Скитникът евреин (59)

I глава
Флорин

В момента, когато Вакханалната царица и Голчо приключваха толкова тъжно с най-веселия период от живота си, Гърбавото стигна до вратата на двореца на улица „Вавилонска“. Преди да позвъни, младата шивачка избърса сълзите си. На главата й се стовари ново нещастие. От гостилницата тя отиде при лицето, което обикновено й даваше работа, но сега то отказа под предлог, че жените от затвора могат да извършат същото, като му спестяват една трета от заплащането. Това бе последният източник на работа за Гърбавото и тя се съгласи да работи на по-ниска цена, но дрехите вече бяха дадени и младата шивачка не можеше да разчита в близките петнадесет дни на нов ангажимент. Положението, в което изпадна клетницата, е ясно за всички, защото, останала без работа, тя трябваше или да проси, или да умре от глад, или да краде.

А сега ще разберем защо тя отиде в двореца на улица „Вавилонска“.

Гърбавото плахо позвъни на вратата. След малко дойде Флорин и й отвори. Сега прислужницата не беше облечена по изтънчения вкус на Адриана. Дрехите й бяха съвсем простички. Носеше дълга, тъмна рокля, под чиято широчина не се очертаваше стройната й снага. Черната й коса почти не се виждаше изпод малката, бяла, нахлупена шапчица, която я пребраждаше като калугерка. Но въпреки всичко красотата на бледото й лице не можеше да се скрие. Вече споменахме, че за престъпното минало на Флорин изцяло бяха отговорни Родин и г-н д’Егрини, на които тя служеше като шпионин при Адриана, въпреки доверието и добрината, с която я обграждаше госпожица Кардовил. Флорин не беше напълно развратена. Често изпитваше мъчителни, но безплодни угризения на съвестта заради безчестната си служба, задължена да изпълнява при своята господарка.

Щом видя и разпозна Гърбавото, тя толкова се изплаши от вида на младата шивачка, че се дръпна назад. И наистина, последният удар, който получи, като се лиши от работа, сред всички други трагични обстоятелства, я съкруши окончателно. По страните й още личаха следите от сълзи, лицето й несъзнателно изразяваше крайно отчаяние и изтощение, тя изглеждаше толкова слаба и измъчена, че Флорин бързо се спусна към нея, подхвана я и кротко й каза:

— Влезте, госпожице, влезте. Починете си малко, много сте бледа. Сигурно доста неща сте препатила и сте изморена.

Флорин отведе Гърбавото в малка стаичка с камина и застлан с губер под и я настани на едно копринено кресло близо до огъня. Жоржет и Ева бяха отпратени и засега единственият пазач на двореца бе Флорин. Когато Гърбавото седна, тя натъжено й каза:

— Госпожице, не искате ли да пийнете нещо? Чай от липов цвят например?

— Благодаря ви, госпожице — отвърна Гърбавото трогната. Тя беше толкова признателна и за най-малкия жест на благосклонност, пък и се изненада, че Флорин не страни от нея и не я презира заради мизерната й външност. — Имам нужда само от малко почивка, защото идвам отдалеч. И ако позволите…

— Почивайте си колкото искате. Откакто клетата ми господарка излезе, съм сама в двореца — Флорин въздъхна и се изчерви. — Затова изобщо не се притеснявайте, приближете се до огъня, моля ви. Седнете тук, ще ви бъде по-удобно. Боже мой, колко са мокри краката ви. Сложете ги на това столче!

Сърдечният прием на Флорин, хубавото й лице, приятните й обноски, които не приличаха на обноските на обикновена камериерка, направиха живо впечатление на Гърбавото, която макар да не беше от знатно потекло, изпитваше влечение към всичко изящно, фино и красиво. Макар младата шивачка да бе срамежлива и боязлива, добротата на Флорин я спечели и тя започна да се отнася с доверие към нея.

— Колко сте любезна, госпожице! — каза й тя разчувствувана. — Задължавате ме със загрижеността си.

— Уверявам ви, че това е най-малкото, което мога да направя за вас. Ще ми се да ви помогна и с друго. Имате толкова откровени и приятни очи.

— Ах, колко е хубаво да се постопли човек на силен огън! — рече Гърбавото чистосърдечно. Но се изплаши да не си помислят, че ще злоупотреби с гостоприемството и бързо добави: — Ще ви кажа защо дойдох тук, госпожице. Вчера ми казахте, че в този дворец са заловили един млад работник ковач, господин Агрикол Балдуин.

— Да, но тъкмо когато моята клета господарка се канеше да му помогне…

— Аз съм му почти като сестра — продължи Гърбавото и се изчерви. — Вчера вечерта той ми писа от затвора и ме помоли да кажа на баща му колкото се може по-скоро да дойде тук и да съобщи на госпожица Кардовил, че Агрикол има да й предаде нещо важно — на нея или на онзи, когото тя ще изпрати при него. Не смее да го напише в писмо, защото се бои, че писмата на затворниците се четат от управителя на затвора.

— Как? Господин Агрикол има важно съобщение за моята господарка?

— Да, госпожице. Но господин Агрикол не знае за нещастието, което сполетя госпожица Кардовил.

— Наистина, тази лудост я обзе толкова неочаквано — отвърна Флорин и сведе очи, така че нищо да не се разбере от погледа й.

— Сигурно е така — продължи Гърбавото, — защото, когато Агрикол видя за пръв път госпожица Кардовил, беше възхитен от красотата, деликатността и добротата й.

— Както всички, които се срещаха с господарката ми — каза нажалено Флорин.

— Когато тази сутрин отидох при баща му, за да предам заръката на Агрикол, той вече беше излязъл, защото има големи неприятности. Но писмото на моя брат ми се стори толкова бързо и важно за госпожица Кардовил, която се показа твърде великодушна към него, че дойдох сама.

— За беда госпожицата, както знаете, вече не е тук.

— Но няма ли някой близък, на когото поне да предам чрез вас, че Агрикол иска да съобщи нещо важно за госпожица Кардовил?

— Странно нещо — каза Флорин и без да отговори на въпроса на Гърбавото попита: — А вие изобщо ли не знаете за какво става дума?

— Не, госпожице. Но познавам Агрикол. Той е честен и открит и човек без колебание може да вярва на думите му. Освен това, каква полза ще има да…

— Боже мой! — извика Флорин, сякаш внезапен лъч освети съзнанието й, и прекъсна Гърбавото, — сега си спомням, че когато го заловиха в скривалището, аз случайно се оказах там и господин Агрикол бързо ми пошушна: „Съобщете на великодушната си господарка, че може би добрината й към мен ще бъде възнаградена и че пребиваването ми в скривалището може да не се окаже безполезно…“ Само това успя да ми каже и го отведоха. Признавам, че сметнах всичко това за опит да благодари на госпожицата или поне да й даде доказателство, че някога ще й се отплати за добрината. Но като го сравнявам с писмото му… — каза Флорин и се замисли.

— Наистина — продължи Гърбавото, — сигурно има някаква връзка между престоя му в скривалището и важните неща, които иска да разкрие на господарката ви или на някой неин роднина.

— Там отдавна не е живял, нито пък е влизал някой — каза Флорин. — Може би господин Агрикол е намерил или е видял нещо, което интересува господарката ми.

— Ако писмото на Агрикол не ми се бе сторило спешно, нямаше да дойда. Той сам щеше да се яви, щом излезе от затвора. А това ще стане скоро, благодарение на щедростта на един негов приятел. Но понеже не знаех дали ще го освободят под гаранция още днес, дойдох да изпълня заръката му, тъй като го сметнах за свой дълг заради великодушието и добрината на вашата господарка.

Като всички, у които понякога се пробуждат добрите чувства, Флорин се утешаваше, че ще извърши едно добро, без да пострада, т.е. без да се излага на неминуемото отмъщение на хората, от които зависеше. Благодарение на Гърбавото й се падаше възможност да направи по всяка вероятност голяма услуга на господарката си. Тя познаваше омразата на госпожа Сен-Дизие към внучката й и за да предотврати опасностите при положение, че важното откритие на Агрикол стане достояние на други хора, Флорин каза заговорнически на Гърбавото:

— Слушайте, госпожице. Ще ви дам един съвет, който струва ми се, ще бъде полезен за клетата ми господарка. Но всичко това може много да ми навреди, ако не ме послушате.

— Защо, госпожице? — попита Гърбавото и изгледа смаяно прислужницата.

— Агрикол не бива да доверява тези важни неща на никой друг, освен на госпожица Кардовил. Това е само в неин интерес.

— Но ако не може да се срещне с госпожицата, защо да не ги разкрие пред близките й?

— Точно пред тях не трябва да казва абсолютно нищо. Госпожица Адриана може да се излекува. Тогава господин Агрикол ще й съобщи. Пък дори и никога да не оздравее, кажете на брат си, че ще бъде много по-добре да запази тайната, отколкото да я разкаже и да подпомогне неприятелите на господарката ми. Нещо, което, вярвайте ми, и без това ще стане.

— Разбирам ви, госпожице — каза натъжено Гърбавото. — Близките на вашата господарка не я обичат и ще започнат да я преследват, нали?

— Сега не мога да ви кажа нищо повече. Що се отнася до мен, моля ви, закълнете ми се, че ще поискате обещание от Агрикол да не казва на никого за вашето идване тук и за съвета, който ви дадох. От вашето благоразумие зависи щастието…, не щастието — каза скръбно Флорин, сякаш отдавна се бе отказала от надеждата да живее щастливо, — а спокойствието на моя живот.

— Не се тревожете — каза Гърбавото изненадана и разчувствана от тъжното изражение на Флорин. — Няма да се окажа неблагодарна. Освен Агрикол, никой няма да разбере, че съм се срещала с вас.

— Благодаря ви, госпожице — каза сърдечно Флорин.

— Вие ли ми благодарите? — отвърна Гърбавото, учудена от сълзите, които плуваха в очите на Флорин.

— Да, на вас дължа краткото щастие да извърша една добрина на милата ми господарка, без да се излагам на опасност и да увеличавам скръбта, която вече ме измъчва…

— Вие сте нещастна!

— Учудвате се, но повярвайте ми, че каквато и да е вашата участ, на драго сърце бих я заменила с моята — почти неволно възкликна Флорин.

— Уви, госпожице — каза Гърбавото, — вие явно имате много добро сърце и аз никога не бих ви пожелала да ви застигне моята съдба. Особено онова, което ми се случи днес…

— Какво искате да кажете?

— Да знаете, госпожице, колко е ужасно да имате едно-единствено средство за прехрана и да го загубите ненадейно.

— Боже мой, до там ли сте стигнала? — възкликна Флорин и погледна съчувствено Гърбавото.

Младата шивачка наведе глава и нищо не отговори. Голямото й честолюбие я накара да се разкая, че бе издала тайната си, която приличаше на оплакване и за която заговори без да иска, като се замисли за ужасното си положение.

— Ако е така — поде Флорин, — от все сърце ви съжалявам, но не зная дали моето нещастие не е по-голямо от вашето — тя се позамисли и изведнъж извика: — Добре, че се сетих. Ако нямате работа и средства за прехрана, мисля, че ще мога да ви намеря нещо.

— Наистина ли, госпожице? — замря Гърбавото. — Никога не бих се осмелила да ви поискам такава услуга, която ще ме спаси от гладна смърт. Но като виждам великодушието ви, струва ми се, че мога да ви кажа истината. Тази сутрин изгубих една много скромна работа, от която печелех по четири франка седмично.

— Четири франка седмично!? — извика Флорин, сякаш не вярваше на ушите си.

— Разбира се, това е много малко — продължи Гърбавото, — но ми стигаше. За нещастие, лицето, за което работех, намерило хора, които ще му вършат същата работа за по-малко пари.

— Четири франка седмично! — повтори Флорин ужасно разстроена от подобна оскъдица и от покорството на това момиче пред съдбата. — Щом е така, ще ви изпратя при едни хора, които ще ви намерят работа със заплащане два франка на ден.

— Възможно ли е да се печелят по два франка на ден?

— Естествено. Само че ще трябва да работите у тях по цял ден, освен ако не предпочитате да ви наемат като прислужница.

— Моето положение не ми дава право да слушам честолюбието си — каза Гърбавото плахо, но с достойнство. — Но предпочитам да работя за по-малко пари, само че у дома си.

— За беда, ще трябва да работите у тях — каза Флорин.

— Тогава няма на какво да разчитам — отвърна смутено Гърбавото. — Не че се отказвам да работя на ден, защото преди всичко трябва да се живее. Но от прислужниците се иска да бъдат облечени ако не богато, то поне прилично. И без да се срамувам от сиромашията си, защото тя е честна, ви казвам, че не мога да бъда облечена по-добре, отколкото съм облечена сега.

— Нека това не ви тревожи — каза оживено Флорин, — ще ви дадат прилично облекло.

Гърбавото я изгледа още по-учудено, защото предположенията й надминаваха всякакви надежди на една надничарка и изобщо не бяха за вярване.

— Но — поде тя свенливо, — защо ще са толкова щедри към мен, госпожице? С какво мога да заслужа тази висока заплата?

Флорин настръхна. Искреното й сърце, вродената й доброта и желанието й да помогне на Гърбавото, чиято смиреност и покорство живо я заинтересуваха, я бяха накарали да направи това неразумно предложение. Но тя знаеше на каква цена Гърбавото щеше да получи всички облаги, за които й говореше, и едва сега се попита дали младата шивачка ще приеме подобно условие. За беда Флорин беше отишла доста далеч, ала не се решаваше и осмеляваше да каже всичко на Гърбавото. Впрочем, тя сметна, че трябва да остави нещата на съвестта на младата шивачка. И понеже съгрешилите не са твърде разположени да вярват в непогрешимостта на другите, тя си каза, че отчаяното положение, в което бе изпаднала Гърбавото, може би ще я направи по-малко чувствителна. Затова продължи:

— Разбирам, госпожице, че се изненадвате от предложенията, които надминават вашите очаквания. Но трябва да ви кажа, че тук става дума за едно благотворително заведение, което е определено да дава работа или да устройва жени, изпаднали в нужда. То се казва „Света Богородица“ и негово задължение е да им намира място като прислужници или като надничарки. Управителите на това заведение са толкова милостиви, че ако онези, които назначават на своя глава, не са достатъчно прилично облечени, за да изпълняват дадена работа, те им дават и малко дрехи.

Това съвсем правдоподобно обяснение за високите заплати задоволи Гърбавото, защото преди всичко ставаше дума за благотворителна работа.

— Сега разбирам, госпожице — каза момичето, — само че аз нямам никаква препоръка, която да ме предложи на милостивите лица, управляващи това заведение.

— Вие страдате, вие сте трудолюбива и честна, а това е достатъчна препоръка. Само че трябва да ви предупредя, че ще се интересуват дали изпълнявате добросъвестно всичките си християнски задължения.

— Никой не обича и не благославя Бога повече от мен — каза Гърбавото със смирение и непоколебимост, — но изпълнението на някои задължения е работа на съвестта. Ако се изисква такова нещо, предпочитам да се откажа от покровителството, за което ми говорите…

— Съвсем не. Само ви предупредих, че лицата, които ръководят това дело, са много набожни, та да не се изненадате от въпросите им. Освен това нищо не губите, ако опитате. Ако техните предложения са изгодни за вас, ще ги приемете. Ако ви се стори, че ограничават свободата на съвестта ви, ще ги отхвърлите. Това няма да влоши положението ви.

Гърбавото нямаше с какво да оспори последното заключение. То й даваше свобода на действие и разпръскваше всякакво недоверие, затова момичето каза:

— Приемам предложението ви, госпожице, и ви благодаря от цялото си сърце. Но кой ще ме представи?

— Аз. И ако искате — още утре.

— Но може би ще искат някакви подробности за мен…

— Сигурна съм, че уважаемата Света-Перпетуа, настоятелката на манастира „Света Богородица“, ще ви оцени без допълнителни сведения. В обратен случай ще ви попита, ако иска да узнае нещо повече, и вие лесно ще можете да я удовлетворите. И така, уговорихме се за утре.

— Тук ли да дойда, госпожице?

— Не, казах ви, че никой не трябва да знае за идването ви. Ако дойдете още веднъж, може да се разчуе и да се усъмнят. Аз ще ви взема с карета. Къде живеете?

— На улица „Brise-Miche“ №3. Нали ще си направите този труд, госпожице. Достатъчно е да помолите бояджията, който е и портиер, да ми съобщи. Попитайте за Гърбавото.

— Гърбавото ли? — извика Флорин смаяна.

— Да, госпожице, — отвърна шивачката с тъжна усмивка, — всички ме наричат така. Заради смешния ми недостатък, който е и причина за прякора ми — добави Гърбавото и не можа да сдържи сълзите си. — Страх ме е да отида на работа в чужда къща. Има толкова хора, които се подиграват с човека, без да се интересуват колко го нараняват! Но сега не бива да се двоумя — каза момичето и избърса очите си, — ще се покоря на съдбата.

Флорин се натъжи, хвана Гърбавото за ръка и рече:

— Не се разстройвайте, има нещастия, които будят съжаление, а не смях. Мога ли да ви попитам как е истинското ви име.

— Казвам се Магдалина Соливо. Но вие, госпожице, трябва да попитате за Гърбавото, защото ме познават само под това име.

— И така, утре по обяд ще дойда на улица „Brise-Miche“.

— Ах, госпожице, не зная как да ви благодаря за добрината.

— Оставете това. Имам само едно желание — да ви бъда полезна и вие сама ще се убедите. А на Агрикол не отговаряйте. Изчакайте го да излезе от затвора и тогава му кажете, че трябва да пази тайната си, докато се срещне с клетата ми господарка…

— Къде е сега уважаемата госпожица?

— Не знам… Не зная къде я заведоха, когато изгуби ума си. И така, утре ме очаквайте.

— Добре — каза Гърбавото.

Читателят не е забравил, че в манастира „Света Богородица“, където Флорин щеше да отведе Гърбавото, бяха затворени дъщерите на маршал Симон и че наблизо се намираше лудницата, в която откараха Адриана Кардовил.