Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (99)

Двадесет и първа глава

Сградата на Новия сенат, 8,00 вечерта

Хал седеше зад бюрото си в сенатския офис.

Беше тук почти от час, наслаждавайки се на самотата, без да отговаря на звънящия телефон.

Знаеше, че Том и другите му сътрудници искат да разговарят с него за последните изявления пред пресата и преди всичко за едно изявление за утре вечер в случай, че загуби в някой или всички първични избори. Така или иначе, вниманието на медиите щеше да се стовари като лавина, особено върху това дали той ще се откаже, или не, след утрешните резултати.

Но сега Хал имаше нужда да остане сам.

Напусна къщата в Джорджтаун, след като остави бележка за Тес, в която я информираше, че трябва да свърши някои последни неща в офиса, преди да се върне да прекара вечерта с нея.

Но не спомена, че тези последни неща представляваха всъщност подготовката му за онова, което идеше да й каже довечера.

Резултатите от допитванията го бяха убедили, че утрешният ден ще бъде лош за него. И той мислеше, че знае защо.

Слуховете в пресата не бяха само прах в очите. Някой искаше да го спре. Можеше да има само едно истинско оръжие зад кампанията срещу него през тази последна седмица.

И то трябваше да е жена.

Сексуалният живот на Хал беше обществена тайна във Вашингтон от много години, така, както бе легенда във висшето общество преди влизането му в политиката. Всеки в държавната администрация знаеше, че извънбрачните връзки крият рискове. Но тази практика бе така широко разпространена, че виновните в подобно поведение обикновено се осланяха на страха на опонентите си да хвърлят първи камъка.

Тази логика не беше неоснователна. Въпреки това на всеки няколко години в Конгреса или в изпълнителната власт нечия кариера се проваляше заради сексуален скандал. Такива епизоди се случваха, когато въпросният индивид имаше враг, достатъчно решителен, за да направи атаката си публична и достатъчно могъщ, за да вярва, че е в състояние да унищожи жертвата си, без самият той да се опръска от калта.

Хал имаше такива врагове — не само в Капитолия, но и в Комитета на началник-щабовете, в Съвета за национална сигурност и на други места. Сега някой искаше да го спре и може би разполагаше с достатъчно мощно оръжие, за да го накара да се оттегли.

Хал прехвърли наум личния си живот от навлизането си в политиката досега. Наистина имаше някои любовни връзки, но те едва ли бяха повече от тези на болшинството му колеги. Все пак той беше достатъчно самокритичен, за да се почуди дали с непрекъснатите си изневери на Даяна не бе предизвикал несъзнателно съдбата. А може би те просто представляваха начин да изрази личната си неприязън към самата политика и към обществения живот, който така и никога не успя да приеме в сърцето си. Може би през цялото време бе искал да го хванат и накажат, за да може най-сетне тъжната истина за брака и любовния му живот да си каже думата дори ако това трябваше да му коства кариерата.

Но ето че миналото се връщаше, за да го преследва сега, когато Даяна я нямаше в живота му, а до него се намираше вярната, смела Бес. Затова тази вечер той се прибра у дома, за да бъде с нея.

Възнамеряваше да й довери цялата истина и да я помоли едновременно за прошка и съвет. Подозираше, че на утрешните избори ще се представи наистина слабо. Може би в края на краищата моментът бе подходящ, за да се оттегли. Бе посветил толкова много от живота си на политиката… Може би сега му се удаваше възможност да се измъкне от нея и да се опита да заживее свой личен живот с Бес. Все пак тя бе най-добрият му приятел и той не би сменил нейната преданост за нищо на света.

Само трябваше да остави зад себе си този жесток политически цирк, да замине с нея някъде далеч и да започне да живее на нова сметка. Може би щеше да си намери друга, по-подходяща професия. Може би, когато постоянното напрежение на политическите войни останеше зад тях, Бес щеше да забременее. И тогава пред тях би се отворил един цял нов живот.

Заслужаваше си да помисли над това. Трябваше да го изложи пред Бес и да я попита за мнението й.

Тези мисли кръжаха в ума на Хал, докато телефонът на бюрото му продължаваше да звъни. Той погледна часовника си — осем и десет. Скоро щеше да си отиде у дома при Бес. Копнееше да види красивите й зелени очи, да чуе звука на гласа й, да почувства мекото й тяло в ръцете си. Трябваха му само още няколко мига, за да събере кураж за каквото имаше да й казва.

Внезапно помисли за басейна на приземния етаж. Трийсет или четирийсет дължини щяха да му помогнат да измие от душата си мръсотията от последната седмица и да го подготвят за интимната вечер с жена му.

Хал стана на крака. Да, помисли той. Точно това му трябваше. Едно топване в басейна, за да изчисти съзнанието си, да се откъсне за няколко минути от сушата и после — вкъщи, при Бес.

Сега му беше времето.