Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (83)

Пета глава

23 април 1964 г.

Тес беше сама в хотелската си стая в Кливланд.

Лежеше на леглото без обувки, изтощена от днешните три предизборни шоута из града. Щеше вече да бъде в пълната с гореща вода вана, ако не бяха вечерните новини по телевизията. Искаше да види последните съобщения за Хал преди банята си.

Едно почукване на вратата я накара да се изправи на крака. Появи се куриер с пакет за нея.

— Трябва ли да се подпиша някъде за получаването? — попита Тес.

— Не, госпожо.

— Добре — усмихна се тя. — Благодаря ви.

Затвори вратата и се отпусна изтощена на ръба на леглото, гледайки как лицето на Уолтър Кронкайт^[1] изпълва телевизионния екран. Тъкмо се мъчеше да отлепи лентата скоч от плоския пакет, когато предаването започна.

— Днес в Охайо една бомбастична новина удари по предизборната кампания на Хейдън Ланкастър — каза Кронкайт. Изтичане на информация от неназован източник подсказа на пресата, че поради неизвестни причини Ланкастър се готви да се откаже от кампанията за президентска номинация от Демократическата партия. При мен в студиото е Питър Уинстън с подробностите.

Тес се вцепени с пакета в ръце. На екрана се появи образът на Хал, усмихнат под десетките репортерски светкавици.

— Хейдън Ланкастър изглеждаше изненадан от слуха — каза репортерът — и се шегуваше с пресата по този повод.

Тес гледаше познатата усмивка на Хал, докато ръката й опипваше съдържанието на пакета.

— Ако ще се оттеглям — каза Хал на жадната за новини тълпа журналисти, — по-добре да запазя печеното пиле от тази седмица и да го занеса вкъщи на жена си.

Озадачена, Тес погледна към съдържанието на пакета. Имаше само един лист хартия със съобщение, напечатано с главни букви, както и няколко фотографии.

Репортерите продължаваха да задават на Хал въпроси, докато Тес четеше съобщението.

„ГОСПОЖО ЛАНКАСТЪР, ИМАТЕ ЕДНА СЕДМИЦА, ЗА ДА УБЕДИТЕ СЪПРУГА СИ ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ КАМПАНИЯТА…“

Отначало думите нямаха смисъл. Тес погледна отново телевизора.

— Въпреки странния слух, който, изглежда, е стигнал едновременно до всички големи информационни агенции — каза репортерът, — Ланкастър прекара много активен ден в Охайо и говори рано сутринта на събрание на Лигата на американските фермери. Пред ентусиазираната публика той продължи да отстоява тезата на кампанията си, че в размирното време, в което живеем, нашите лидери трябва да демонстрират търпение и здрав разум вместо екстремизма, останал ни от времето на Студената война…

Думите заглъхнаха в ушите на Тес, когато отново се върна към печатния, лист в ръцете си.

„… ЕДНА СЕДМИЦА, ЗА ДА УБЕДИТЕ СЪПРУГА СИ ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ КАМПАНИЯТА. АКО НЕ ГО НАПРАВИТЕ, СЪЩЕСТВУВАНЕТО, САМОЛИЧНОСТТА И МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА НЕЗАКОННОТО МУ ДЕТЕ ЩЕ БЪДАТ РАЗКРИТИ ПРЕД ПРЕСАТА. БАЩИНСТВОТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОТВЪРДЕНО, ГОСПОЖО ЛАНКАСТЪР. АКО СЕ СЪМНЯВАТЕ, РАЗГЛЕДАЙТЕ ДОБРЕ ПРИЛОЖЕНИТЕ СНИМКИ.“

Тес побледня. Дланите в скута й изстинаха. Вдигна очи, за да види как Хал маха на аплодиращата тълпа профсъюзни членове. После хвърли настрана напечатаното съобщение, за да разгледа придружаващите го снимки.

Те показваха едно малко момче, може би пет или шестгодишно. Две от тях представляваха доста зърнести фотографии с лошо качество. Но останалите бяха великолепни портрети в едър план, забележителни с акцента си върху изражението и личността на момчето.

То беше на Хал. Тес го разбра моментално.

Човек можеше да гледа тези снимки по различен начин и да научи от тях много неща за детето — но всички те единодушно потвърждаваха, че бащата е Хал. Това се виждаше не само от грубата прилика в линията на косата, брадичката, веждите, тъмните очи, формата на носа. Начинът, по който то гледаше от снимката, премахваше всяко съмнение. Това неповторимо съчетание от прямота и многозначност можеше да има само един източник.

Тес виждаше сина на Хал.

Тя погледна отново телевизионния екран. Новините на Си Би Ес бяха преминали на друга тема. Тя превключи канала и за един кратък момент видя Хал да излиза от лимузината пред някаква сграда и да спира, за да говори с група репортери.

— Има ли нещо вярно в слуха, че ще се оттеглите, сенаторе?

Хал се усмихна.

— По-добре попитайте жена ми за това — отвърна. — Тя ме упреква от месеци, че по толкова време не се прибирам у дома. Ако е решила да ме спре, няма да имам голям избор. Така и не се научих да й казвам „не“.

Хал уверено парира най-острия въпрос на журналистите, отговаряйки, че една кампания няма да е истинска без драматични слухове, но че в този случай няма основание за тях. Той самият е решен да се бори докрай.

Мъчейки се да се овладее, Тес погледна отново снимките и си отбеляза факта, че времето на пристигането им съвпадна със странния слух, накарал журналистите да хукнат по петите на Хал. Това не беше случайност.

Намираше се в голяма беда и го знаеше. Целият й живот, изпълнен с преодоляване на бедствия и печелене на кървави битки, я бе снабдил с инстинкта да разбира кога е уязвима и кога врагът се приближава, за да нанесе смъртоносния си удар. Сега моментът беше такъв. Но този път не само тя бе набелязаната жертва. А и Хал.

Имате една седмица…

Тес си пое дълбоко въздух. Знаеше, че е способна на чувства и те ще се проявят рано или късно. Разбираше, че я очаква голямо страдание. Но сега бе важно само да използва целия си ум и изобретателност, за да намери оръжие срещу надвисналата заплаха.

Тя се изправи, намали докрай звука на телевизора и вдигна телефона. Позвъни в хотела на Хал в Кълъмбъс^[2]. Обади се един сътрудник и й каза, че Хал и Том Розман още не са се прибрали от късните следобедни интервюта. Очакваха ги скоро и той щеше да предаде на Хал да й се обади.

Без да затваря, Тес набра друг номер и стискаше палци, докато далечният апарат звънеше.

Накрая някой вдигна слушалката и един познат глас се обади.

— Рон — каза тя, — слава богу, че си там. Аз съм. Слушай, имаме голяма неприятност.

Настъпи пауза.

— Има ли нещо общо с новините? — попита мъжът.

— Така мисля. Още не съм сигурна за нищо. Рон, трябва веднага да ти покажа нещо. Аз съм в Кливланд, в хотел „Мидтаун Плаза“. Кога най-скоро можем да се срещнем?

— Мога да взема самолет от летище „Ла Гуардия“ още тази вечер — каза Рон. — Ще се обадя да проверя разписанието и ще ти позвъня. Доколко сериозен е проблемът?

Тес отвори уста да отговори и се спря. Погледна слушалката в ръката си. Реши, че всичко е възможно. Който и да стоеше зад този план за шантаж, положително бе в състояние да подслушва един хотелски телефон.

— Не мога да говоря за това сега — каза тя. — Просто побързай. Ще чакам да ми се обадиш.

Тес затвори телефона и се изправи. Трескавата възбуда не й даваше покой и тя крачеше напред-назад из стаята като животно в клетка. Видя лежащите върху леглото снимки, но нямаше куража пак да ги погледне отблизо. Съзнанието й бе празно, лишено от всякаква мисъл и стратегия.

Внезапният звън на телефона й дойде като спасение. Мислейки, че е Рон, тя изтича да го вдигне.

— Бес? — прозвуча гласът на Хал. — Току-що ми предадоха, че си ме търсила. Гледа ли новините?

— Хал. — Любимият глас извика сълзи в очите й. С всички сили се помъчи да се овладее. Не биваше да позволи Хал да разбере колко е разтревожена. — Хал, какво става? — попита накрая. — По телевизията даваха…

— И аз знам толкова, колкото и ти — каза той. — Но не мисля, че е нещо сериозно. Някой пуска прах в очите на публиката. Говорих с Том за това и той смята, че на опозицията не й харесва как вървят първичните избори и иска да размъти водата, та да види дали не може някак да ни попречи. Напълно ги разбирам.

— Не си ли… чул нещо повече? — попита тя.

— Какво искаш да кажеш?

Тес нервно прехапа устна. Не смееше да издаде онова, което вече знаеше.

— Имам предвид нещо повече от това, което казаха по новините.

— Абсолютно нищо — отвърна той и увереният му глас я успокои. — Между другото, нападнаха ли те вече по въпроса?

— Не, още не са — рече тя. — От следобед насам не съм се срещала с никакви репортери.

— Е, вероятно няма да ти се размине. Том казва просто да се усмихваш непрекъснато. Отговори им с някаква шега, ако можеш да я измислиш, или им кажи направо, че историята е фалшива. Трябва да удържим на бурята, Бес, и толкова. Това е цената, която плащаш, когато си начело. Но не се тревожи, всичко ще утихне след няколко дни. Ако имаше нещо сериозно в цялата работа, досега да съм го разбрал.

— Да, Хал — каза тя слабо. — Разбира се.

След това направи всичко възможно да отвръща на небрежния му, закачлив тон до края на разговора. Щом приключиха, затвори очи и си пое дълбоко дъх.

Той не знаеше.

Бе разбрала каквото й беше нужно. Хал се намираше в пълно неведение относно истинската заплаха зад слуховете около своята кампания. Само Тес я знаеше.

И нещата трябваше да си останат такива.

Тя отиде до леглото и погледна снимките на малкото момче и ултиматума върху напечатания лист.

Имате една седмица, за да убедите съпруга си да се оттегли…

— Една седмица — прошепна Тес, а уморените й очи бяха приковани в снимките. Щеше ли да й бъде достатъчна?

Тя затвори очи и стисна здраво юмруци.

Запази спокойствие, си каза. Не изпадай в паника.

Но докато седеше сама в безличната хотелска стая, очаквайки Рон да й се обади, Тес бе по-неспокойна, отколкото когато и да било в своя живот.