Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (107)

Двадесет и девета глава

1,15 сутринта

Тес лежеше в леглото си в къщата в Джорджтаун.

Дясната й ръка се протегна инстинктивно за Хал. Спомни си твърде късно, че той не е тук и никога вече няма да бъде.

Остави ръката си да падне върху завивките и затвори очи.

Доведеният от ФБР лекар й даде силно успокоително. Но той нямаше как да знае, че през тези трудни години Тес бе привикнала към много лекарства. Затова бе напълно будна и с ясно съзнание.

Ужасът вътре в нея нямаше дъно и затова не можеше да се изправи пред него. Но бързият ум на Тес работеше трескаво.

Тя знаеше, че случилото се тази вечер означава нейният край. Това знание я правеше спокойна и я въоръжаваше с ново коварство.

Време бе да предприеме финалните действия, които щяха да доведат духовния й живот — ако не физическото й съществуване — до закономерен завършек. Трябваше да свърши необходимите неща. Веднъж приключила с тях, можеше да се отдаде на забравата, да отиде в затвора, където и да е, знаейки, че всичките й сметки са разчистени.

През цялото време чуваше от всекидневната шепота на полицаите и хората от ФБР. Те разговаряха за мъжа от басейна, убил Хал, и същевременно решаваха какво да съобщят на пресата.

Мислеха си, че разбират случилото се тази вечер. Но те не подозираха причините и никога нямаше да ги узнаят.

Само Тес бе наясно с всичко сега, когато бе прекалено късно да го спре.

И това знание я въоръжаваше за предстоящата й задача.

Тя тихо се изправи на крака. Леко и предпазливо отиде до гардероба и потърси никакви дрехи.

Намери обикновен сив костюм, облече го и отиде в банята. Гримира се набързо, върна се в спалнята, и измъкна най-голямата си чанта от гардероба.

Вътре, поставен от нея преди няколко години, лежеше малък пистолет. Тя извади пълнителя, увери се, че е пълен и го постави обратно в чантата. После, след кратък размисъл, взе две големи шишета с хапчета от аптечката и също ги сложи вътре.

Залости вратата на спалнята, превъртайки безшумно ключа в ключалката. Провери дали има пари в портфейла си, облече едно леко палто и се обърна към прозореца.

Вън, естествено, имаше репортери и полицаи. Но те бяха събрани пред главния вход в очакване на изявление.

Страничната алея между тази къща и съседната бе тъмна. В края на краищата беше среднощ.

Тес внимателно отвори прозореца докрай. Плъзна се навън с чантата в ръка и отново го затвори след себе си.

После изтича на пръсти надолу по алеята. Знаеше, че само една пряка я дели от Уискънсин Авеню, откъдето лесно щеше да хване такси.

Седнеше ли веднъж в таксито, можеше да си отдъхне. Мисията й не бе лека, но тя не се съмняваше, че ще я изпълни докрай.

Щеше да стигне до Ню Йорк, преди да успеят да я спрат.