Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pandora’s box, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012)
Разпознаване и корекция
sonnni (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Елизабет Гейдж. Кутията на Пандора.

Американска. Първо издание

ИК „Колибри“, София, 1996

Редактор: Деян Кючуков

ISBN: 954-529-067-6

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава

Този петък Лора имаше час при лекаря си.

Трябваше да хвърли наум ези-тура, преди да реши дали да го спази. Бузата и окото й все още бяха насинени от плесника на Тим и тя не искаше наблюдателният доктор да й задава въпроси за случилото се.

Но беше уговорила прегледа още преди три седмици и знаеше, че поради заетостта на доктор Фрийд може да не получи скоро друг час. Затова реши да отиде. През последните седмици имаше моментни пристъпи на умора и слабост и искаше да изключи възможността за анемия или някаква друга физическа причина. Всъщност подозираше, че ужасният стрес, на който бе подложена, се намира в основата на проблема и искаше да чуе мнението на доктор Фрийд за това.

След като сестрата й измери кръвното налягане, тя почака доста, облечена само в престилката, която й дадоха, седнала върху стола за прегледи. Гледаше се в огледалото. Черно-синьото петно на лицето й си личеше въпреки грима, с който се бе опитала да го скрие.

Когато докторът влезе, моментално я попита:

— Какво се е случило с теб?

Лора не беше добра в лъжите, но се опита да излъже.

— Вчера в студиото стативът на апарата ме удари по лицето — каза тя. — Много откачена работа… Загубих равновесие и той се стовари отгоре ми.

— Ммм… хмм — прокашля се неопределено той и докосна с пръсти болезненото място. — Не изглежда толкова зле… Би трябвало да изчезне след два-три дни. Имала си късмет, че не ти е извадил окото.

Той повдигна вежда.

— Съпругът ти не те бие вече, нали?

Тя се разсмя и поклати глава. Доктор Фрийд беше непоправим шегаджия, който обичаше да я разсмива с весели истории, докато я преглеждаше. Но тя знаеше колко бе наблюдателен зад шеговитата си маска. Надяваше се, че непринудената й усмивка успява да прикрие мъката й.

Докторът я прегледа внимателно и й каза да се облече. След това двамата преминаха в офиса му.

— Тъй — рече той. — Чувстваш се уморена. Отпаднала. Не съвсем на себе си. Да не работиш прекалено?

Тя кимна.

— Боя се, че често ми се случва.

— Съпругът ти добре ли се държи с теб? — попита той, гледайки я преценяващо иззад бюрото си.

— Да — успя да промълви тя.

Настъпи пауза. Лора се канеше да повдигне въпроса за стреса, който изпитваше, но не успяваше да намери нужните думи.

— Някакво гадене? — попита докторът.

Тя поклати глава.

— Световъртеж? Замъгляване на зрението? Безсъние?

— Не…

— Кога беше последната ти менструация?

Тя притвори очи, пресмятайки наум дните.

— Преди около три седмици — отвърна. — Мисля, че скоро трябва да ми дойде пак.

— А аз мисля, че по-скоро времето й за идване вече е минало. Лора, не мога да съм сигурен, докато не те изпратя при доктор Ензър за тест. Но притежавам добри инстинкти и обикновено не греша. Смятам, че причината да се чувстваш изтощена е малката личност вътре в теб, която се нуждае от голяма част от енергията ти.

Лора го погледна шокирана.

— Искате да кажете, че съм бременна?

— Това казва кристалното ми кълбо — отвърна той. — Ще ти уговоря час с доктор Ензър за днес следобед. Ще узнаем резултата вдругиден. Можеш ли да почакаш дотогава?

Лора се виждаше в огледалото на стената. Беше бледа като призрак и синьо-черните белези по лицето й бяха по-очебийни от всякога. Но очите й искряха с нова светлина.

— Аз… да, мога да почакам — рече тя.

— Добре. А сега се опитай да се отпуснеш. И не се блъскай повече в никакви стативи — каза той. — Това не е време за злополуки.

Лора кимна.

— Обещавам.

— Много добре. Хайде бягай сега и започвай да мислиш как ще поднесеш добрата новина на тоя твой съпруг.

Когато Лора излезе от кабинета, последните думи звучаха в главата й като предизвикателство, съперничещо неистово с болезнените чувства, които я преследваха от цяла седмица.

Да, тя трябваше да каже на Тим.

Сега всичко се променяше.