Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pandora’s box, 1990 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Лъчезар Бенатов, 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2014)
Издание:
Елизабет Гейдж. Кутията на Пандора.
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1996
Редактор: Деян Кючуков
ISBN: 954-529-067-6
История
- — Добавяне
Четиринадесета глава
Този петък Лора имаше час при лекаря си.
Трябваше да хвърли наум ези-тура, преди да реши дали да го спази. Бузата и окото й все още бяха насинени от плесника на Тим и тя не искаше наблюдателният доктор да й задава въпроси за случилото се.
Но беше уговорила прегледа още преди три седмици и знаеше, че поради заетостта на доктор Фрийд може да не получи скоро друг час. Затова реши да отиде. През последните седмици имаше моментни пристъпи на умора и слабост и искаше да изключи възможността за анемия или някаква друга физическа причина. Всъщност подозираше, че ужасният стрес, на който бе подложена, се намира в основата на проблема и искаше да чуе мнението на доктор Фрийд за това.
След като сестрата й измери кръвното налягане, тя почака доста, облечена само в престилката, която й дадоха, седнала върху стола за прегледи. Гледаше се в огледалото. Черно-синьото петно на лицето й си личеше въпреки грима, с който се бе опитала да го скрие.
Когато докторът влезе, моментално я попита:
— Какво се е случило с теб?
Лора не беше добра в лъжите, но се опита да излъже.
— Вчера в студиото стативът на апарата ме удари по лицето — каза тя. — Много откачена работа… Загубих равновесие и той се стовари отгоре ми.
— Ммм… хмм — прокашля се неопределено той и докосна с пръсти болезненото място. — Не изглежда толкова зле… Би трябвало да изчезне след два-три дни. Имала си късмет, че не ти е извадил окото.
Той повдигна вежда.
— Съпругът ти не те бие вече, нали?
Тя се разсмя и поклати глава. Доктор Фрийд беше непоправим шегаджия, който обичаше да я разсмива с весели истории, докато я преглеждаше. Но тя знаеше колко бе наблюдателен зад шеговитата си маска. Надяваше се, че непринудената й усмивка успява да прикрие мъката й.
Докторът я прегледа внимателно и й каза да се облече. След това двамата преминаха в офиса му.
— Тъй — рече той. — Чувстваш се уморена. Отпаднала. Не съвсем на себе си. Да не работиш прекалено?
Тя кимна.
— Боя се, че често ми се случва.
— Съпругът ти добре ли се държи с теб? — попита той, гледайки я преценяващо иззад бюрото си.
— Да — успя да промълви тя.
Настъпи пауза. Лора се канеше да повдигне въпроса за стреса, който изпитваше, но не успяваше да намери нужните думи.
— Някакво гадене? — попита докторът.
Тя поклати глава.
— Световъртеж? Замъгляване на зрението? Безсъние?
— Не…
— Кога беше последната ти менструация?
Тя притвори очи, пресмятайки наум дните.
— Преди около три седмици — отвърна. — Мисля, че скоро трябва да ми дойде пак.
— А аз мисля, че по-скоро времето й за идване вече е минало. Лора, не мога да съм сигурен, докато не те изпратя при доктор Ензър за тест. Но притежавам добри инстинкти и обикновено не греша. Смятам, че причината да се чувстваш изтощена е малката личност вътре в теб, която се нуждае от голяма част от енергията ти.
Лора го погледна шокирана.
— Искате да кажете, че съм бременна?
— Това казва кристалното ми кълбо — отвърна той. — Ще ти уговоря час с доктор Ензър за днес следобед. Ще узнаем резултата вдругиден. Можеш ли да почакаш дотогава?
Лора се виждаше в огледалото на стената. Беше бледа като призрак и синьо-черните белези по лицето й бяха по-очебийни от всякога. Но очите й искряха с нова светлина.
— Аз… да, мога да почакам — рече тя.
— Добре. А сега се опитай да се отпуснеш. И не се блъскай повече в никакви стативи — каза той. — Това не е време за злополуки.
Лора кимна.
— Обещавам.
— Много добре. Хайде бягай сега и започвай да мислиш как ще поднесеш добрата новина на тоя твой съпруг.
Когато Лора излезе от кабинета, последните думи звучаха в главата й като предизвикателство, съперничещо неистово с болезнените чувства, които я преследваха от цяла седмица.
Да, тя трябваше да каже на Тим.
Сега всичко се променяше.