Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (84)

Шеста глава

24 април 1964 г.

В десет часа на другата сутрин Рон Лукас седеше с Тес в нейната хотелска стая. Предната вечер полетът му бе отменен заради мъгла в Средния Запад и той успя да излети едва днес на разсъмване.

Тес не бе мигнала през цялата нощ. Сега държеше в ръка телеграма, доставена в стаята й в седем часа сутринта.

„ШЕСТ ДНИ“, пишеше в нея.

Тя отмени сутрешната си реч в Търговската камара на Кливланд, за да може да разговаря с Рон. Гледаше лицето му, докато той разучаваше снимките и листа с предупреждението. Щом свърши, му връчи и телеграмата.

— Ето това пристигна преди два-три часа.

Рон я погледна и кимна. Посочи към снимките.

— Какво мислиш за това тук? — я попита. — Смяташ ли, че е вярно?

— Да, мисля, че бащата наистина е Хал — отвърна тя.

— Знаеш ли нещо за момчето?

Тес поклати глава.

— Абсолютно нищо.

Той докосна телеграмата и напечатания лист.

— Откъде мислиш, че са дошли?

— Нямам никаква представа — отвърна тя.

Рон, изглежда, се колебаеше. Преценяваше обстоятелствата и прехвърляше в ума си методите на действие.

— Този едноседмичен срок — рече накрая. — Хич не ми харесва.

Тес кимна. Нямаше нужда от думи, за да му покаже колко е уплашена.

— И слуховете в пресата — каза той. — Предполагам, че нещата са свързани.

Тес сви рамене.

— Вероятно. Съвпаденията също си имат граница.

— Разговаряла ли си със съпруга си? — попита Рон. — Какво знае той?

— Нищо — отвърна тя. — Знам единствено аз.

Настъпи пауза. Тес се чудеше дали ужасът, който изпитваше, си личи в очите й.

— Какво ще правим? — попита.

Рон погледна разхвърляните върху леглото материали.

— Това, от което трябва да започнем, е да разберем кой е източникът. Може и да не се окаже толкова трудно, колкото изглежда. Ако се наложи, ще проуча, и другите кампании. Само времето да не беше толкова ограничено.

Тес кимна.

— Ще се справиш — каза тя.

— Другият проблем е по-сериозен — продължи той, вдигайки една от фотографиите. Нямаме никаква информация, за която да се хванем. Никаква самоличност. Само тези снимки. Не мога да търся едно петгодишно момче в архивите на ФБР. Лицето му няма да фигурира никъде. Прекалено малък е, за да е оставил други следи на този свят, освен удостоверението си за раждане. Жалко, че не са били тъй любезни да го приложат в пакета.

Тес преплете ледените си пръсти.

— Какво ще предприемеш?

— Ще намеря майката — отвърна той. — Ако хората зад всичко това са я купили, това е едно на ръка. Ако не са и тя и хабер си няма, тогава работата е съвсем друга. Но и в двата случая се налага да я открием.

Тес можеше само да кимне. Както обикновено, Рон бе стигнал до същината на проблема. Той нито подценяваше опасността, нито се въздържаше да я атакува с всичките си сили.

— Ще се обадя на някои места, преди да си тръгна оттук — каза Рон. — След това ще движа нещата от Ню Йорк. Дръж ме в течение за местонахождението си. Аз ще ти се обаждам на всеки няколко часа. Ще продължиш ли с кампанията?

— Да, освен ако имаш нужда от мен.

— Добре. Ще поддържаме връзка.

Той вдигна снимките.

— Ще трябва да ги прекопирам.

Тес кимна. Беше щастлива, че ги взима. Тя не можеше повече да ги гледа.

Той стана да си върви. Лаконичен както винаги, засега нямаше какво друго да й каже.

На вратата се спря и се обърна към нея.

— Само още едно нещо. Съпругът ти знае ли за това момче? — Той вдигна една от снимките.

Тес понечи да поклати глава. Но Рон й се изплъзваше зад някакъв черен воал, който падаше от тавана, за да покрие всичко в море от тъмнина. Опита се да заговори, но думите й бяха като ехо под земята, която вече се надигаше, за да я погълне.

Рон закъсня само с миг да забележи погледа в очите й. Преди да успее да я подхване, тя припадна на пода.

Един час по-късно той вече пътуваше обратно за Ню Йорк, а Тес стоеше пред огледалото в хотелската си стая и гримираше посърналото си лице за следобедното обръщение пред Лигата на жените гласоподавателки.

Сега, когато знаеше, че Рон е поел нещата в свои ръце, чувстваше леко облекчение. Но при все това прекрасно съзнаваше трудността на предстоящата задача. Двамата разполагаха с по-малко от шест дни, за да открият един решителен враг и да го обезоръжат. Нямаше да е лесно.

А ако усилията им се проваляха…

Тес размишляваше вече шестнайсет часа над тази вероятност. Самата мисъл бе ужасяваща.

Ако успееше да погребе тази тайна завинаги, тогава можеше да спаси всичко: кампанията, изборите и брака си с Хал. Влязла веднъж в Белия дом, щеше да притежава властта, за която бе мечтала през всичките тези години, и да я използва, за да направи от Хал един щастлив мъж, както и велик президент.

Всичко можеше да бъде спасено, ако успееше да скрие тази истина от света.

И — една странна идея, която й хрумна със страшна сила — тя трябваше да я скрие също и от Хал.

Тес бе напълно сигурна, че той не знае за съществуването на сина си. Ако знаеше за момчето, щеше да го посещава през изминалите години, да му праща подаръци, да му телефонира. Гордостта и любовта му на баща щяха да го принудят да постъпи така. И Тес, която го наблюдаваше неотстъпно, щеше да разбере.

Тъй че Хал не знаеше. Но до шест дни, ако тя не го предотвратеше, щеше да научи.

Тес не можеше да позволи това. Не можеше да се предвиди какво би му причинило това знание, както и на техния брак. Тя не се страхуваше от срама на Хал заради бащинството му на едно незаконородено дете. Страхуваше се от любовта му към това дете.

И може би към майката.

Сега ужасните думи от проклятието на Сибил се върнаха, за да впият нокти в нея много по-дълбоко отпреди.

Освен една.

Една жестока, почти мистична интуиция й подсказа, че малкото момче от снимките е рожба на любовта. Хал не го бе заченал просто ей тъй, в една от многобройните си лекомислени връзки.

Не. Това момче бе родено от тайнствената жена, чието притежание над сърцето на Хал бе пречка в живота на Тес през всичките тези болезнени години. И ако Хал научеше за сина си — след бурен скандал, който със сигурност щеше да помете с един удар политическата му кариера — той щеше да научи и за майката.

И това би бил краят на всичко. Защото, нямайки какво повече да губи — без репутация, която да пази, без кариера, Хал щеше да отлети право в прегръдките на жената, която бе обичал, жената, родила сина му, и нямаше да погледне назад към живота, живян тъй храбро и без желание през всички тези години.

Това бе кошмарът, който не даваше на Тес да мигне, откакто видя тези снимки. Това бе катастрофата, която трябваше да предотврати на всяка цена. Тя се бореше не само за да спаси кампанията на един мъж за висок пост. Бореше се и за собствения си живот като съпруга на Хал.

Тя постави последния руж върху бледите си бузи. И за свое учудване видя в огледалото една красива и сдържана млада жена, готова да произнесе непринудена реч пред Лигата на жените гласоподавателки и да отговори на слуховете за кампанията на съпруга си с откровено отричане.

През целия си живот тя бе майсторка в скриването на истината. Днес и през идните дни вродената й дарба за увъртане щеше да бъде подложена на по-сериозна проверка от всякога.

И в този изумителен обрат на съдбата й се криеше особена ирония. Упоритата личност на Тес нямаше да й позволи да я оцени, но тя я усещаше като забит в сърцето си нож. Грехът, който се опитваше да прикрие, можеше да бъде по един странен начин неин собствен грях. Защо иначе се мъчеше толкова отчаяно да го скрие от Хал и останалите хора?

Но нямаше време за подобни мисли. Гръбнакът й, здрав като стомана, щеше да я спаси. Тя щеше да поведе тази битка и да я спечели, ако победата изобщо бе възможна. С помощта на Рон щеше да спаси Хал от анонимната заплаха за кампанията му. Щеше да го изведе през останалите първични избори. Той щеше да спечели номинацията. И през ноември да бъде избран за президент.

Веднъж влязъл в Белия дом, той щеше да промени хода на историята и да спре болната тенденция към хаос и объркване, настъпила след смъртта на Кенеди и засилваща се с всеки изминал ден. Щеше да отклони Америка от страховитата й фикс идея за международен конфликт. Да спре надпреварата във въоръжаването със Съветския съюз, както Кенеди се опита и не успя да направи. Да сложи край на безумната авантюра във Виетнам, преди тя да е прераснала в трагедия с размерите на Корея или дори по-лоша.

Той щеше да доведе програмите на Кенеди за бедността и гражданските права до логичния им завършек. И да измисли нови програми, смели инициативи за утвърждаване позицията на Америка като велика световна сила, запазвайки същевременно моралното лидерство, което страната имаше опасност да загуби.

Хал идеше да извърши всички тези неща и не само тях. А тя — да му роди деца, много деца, децата, които знаеше, че той иска повече от всичко на света. Щеше да го подкрепя със силата си и да го задоволява с любовта си. Животът им заедно щеше да бъде дълъг и щастлив.

Ако тя оцелееше идната седмица. Ако съхранеше тайната си.

Той никога нямаше да научи за малкото момче от онези ужасни фотографии. Защото Тес нямаше да допусне това.

И когато всичко приключеше и опасността останеше зад гърба им, тя щеше да открие жената, стоварила този срам върху Хал, за да я унищожи.