Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (81)

Трета глава

15 април 1964 г.

Хотелската стая тънеше в полумрак.

Само бледосиньото око на телевизора осветяваше обстановката. На екрана се виждаше как Хал се усмихва и маха с ръка на аплодиращата тълпа. Чуваше се гласът на коментатора, описващ предизборната кампания.

— Днес Хейдън Ланкастър продължи своята одисея из Средния Запад — говореше коментаторът, — излагайки възгледите си за интернационализъм и мир, основани на икономическа и военна мощ, пред една очевидно възторжена публика. Човекът, наречен „Принц Хал“ от близки приятели и роднини, приличаше наистина на принц в предизборната си обиколка. Неговият чар и духовитост заедно с красноречивите му речи явно са съчетание, с които опонентите му трудно ще се справят. Той вече е спечелил пет предварителни гласувания и няма никакви признаци за отслабване на неизтощимата му енергия.

Тес лежеше гола под копринената нощница. Кимна на себе си след приключване на съобщението. Коментаторът бе свършил добре работата си.

Предприетите от нея задкулисни действия в полза на Хал сред телевизионните мрежи — уговорки и ръкостискания на четири очи без всякакви писмени следи — му осигуряваха доброто отношение на новинарските отдели. Засега стратегията вършеше работа. Отрицателните моменти на развода и повторния му брак, както и оспорваните му възгледи по въпросите на външната политика, бяха заглушени. Всяка вечер емисиите щедро излъчваха красивото му лице, обаянието и топлината на контакта му с огромните тълпи и подчертаваха неговия успех.

Хората от този бизнес дължаха на Тес не една услуга. Тя можеше спокойно да очаква добри отзиви за Хал от всичките три телевизионни канала през време на кампанията и — дай боже — на общите избори. Работата беше вързана в кърпа.

Хал, разбира се, никога нямаше да узнае колко много го бе подпомогнала. Просто нямаше защо да узнава. Неговата работа се състоеше в това да бъде най-силният кандидат, най-добрият бъдещ лидер на американците. А работата на Тес бе да го вкара в Белия дом.

Моментът очевидно бе подходящ за тази задача. Линдън Джонсън, временен обитател на Овалния кабинет, бе готов да предаде юздите на управлението. Нито Робърт Кенеди, нито Хюбърт Хъмфри можеха да се сравняват с Хал — първичните избори вече го бяха показали. Междувременно Рокфелер и Голдуотър щяха взаимно да унищожат шансовете си в кампанията на републиканците. Победителят трябваше да се излъчи от общото събрание в Сан Франциско, за да оглави една безнадеждно разцепена партия.

Предаването свърши. Тес изключи телевизора и легна отново в тъмнината. Работата по кампанията през изминалата седмица я бе изтощила — всеки ден речи, понякога две или три големи явявания пред публика, без да се броят десетките интервюта по летища, самолети и телевизионни студия. Ако не беше вълнуващото очакване в сетивата й, щеше да се отпусне в прегръдките на съня.

Часовникът до леглото показваше десет и двайсет. Скоро трябваше да…

Телефонът иззвъня. Тес бързо вдигна слушалката.

— Ало?

— Аз съм. В коя стая си? — Гласът беше мъжки, дълбок и гальовен.

— Шестстотин двайсет и две. — Тя погледна номера върху ключа на нощното шкафче.

Настъпи пауза. Гласът от другата страна на линията мълчеше. Тя се почуди дали е доловил желанието в гласа й.

— След минута съм при теб.

Тес затвори, стана от леглото и отключи вратата. После свали нощницата си и легна гола в мрака. Тялото й се стегна от копнеж.

Секундите отминаваха като часове. Дочу стъпки в коридора, седна при приближаването им и болезнено въздъхна, когато отминаха.

Побързай. Цялото й тяло тръпнеше. Не можеше още дълго да го понесе.

Най-сетне нови стъпки доближиха вратата. Тишина. После тя долови тихо почукване — просто лек допир с върха на пръста по вратата.

Не каза нищо. Вратата бавно се отвори, за да пропусне влизащата висока фигура с преметнато през ръка палто и куфарче в другата ръка.

Никой от двамата не проговори. Със затварянето на вратата отново настъпи мрак.

Тя легна назад, отправила с усмивка взор към тавана. Усети го как се приближава до леглото.

Той застана там невидим, загледан надолу към нея. После свали сакото си и го хвърли върху един стол. Тя видя бялото петно на ризата му, подобно на блед призрак сред сенките.

Дъхът замря в гърлото й, когато чу тихото шумолене от събличането на дрехите му. Вътрешната й празнота се сви в болезнен спазъм. Не само мястото между бедрата й пламтеше — цялата й женственост се подчиняваше на този момент.

Накрая го видя гол. Той пристъпи напред, докосна ръба на леглото и се наведе над нея.

Тя почувства как езикът му се плъзва в устата й и същевременно една ръка покри гръдта й. Целувката бавно и чувствено се задълбочаваше, а пръстите му преминаха по корема и се спряха върху бедрата й. Той поглади плавните извивки, наслаждавайки се на ароматната й голота и после с нежна длан разтвори краката й. Чу как дъхът й спря, когато докосна сърцевината й.

Тес го притегли по-близо. Той разбра, че тя не може повече да чака. Желанието й бе толкова горещо, че първия път винаги го искаше бързо. Затова коленичи над нея, ръцете му галеха страните, раменете и гърдите й със странно разбираща нежност и бавно я доближи, докато върхът му не се озова в нейния център.

Един сантиметър, после още един и стоновете й му казаха да бърза, да навлезе по-дълбоко. Той се нагласи внимателно, винаги нежен, защото бавното, деликатно докосване бе основна черта на неговата сексуалност — и дългият мъжки пенис се плъзна гладко в нея докрай.

— Ох! — извика тя като малко момиченце, безпомощна играчка в обятията му. Тялото й лудо се стегна около внимателното стебло и той почувства тръпката на горещата женска плът, даваща му първия си оргазъм и пееща от глад за още.

Сега краката й бяха около кръста му и го притегляха все по-дълбоко, докато дланите й го галеха по бедрата. Прекрасният прът не се помръдна, а остана дълбоко заровен в сърцевината й, очакващ нейния знак, за да започне бавните си удари.

— О, скъпи! — изстена тя. — О, как ми липсваше!

Усети целувката му на бузата си. Телата им бяха сключени в толкова жадна и здрава прегръдка, че можеше да изпадне в несвяст от тази върховна интимност.

Той започна да се движи в нея. Мистичното стебло се плъзгаше навътре и навън, навътре и навън с бавен и постоянен ритъм, но някак по-чувствено и разбиращо с всеки нов тласък. И тя трепереше, тресеше се, молеше и шепнеше; пръстите й танцуваха по цялото му тяло, устните й го целуваха по бузите, устата и очите, докато оргазъм след оргазъм я разтърсваха, както подземен трус разлюлява най-високите сгради на повърхността.

Скоро собствената му нужда започна да тласка в нея до последните, ужасни висини на желанието. Тихите й викове го заобикаляха безпомощни, трескави и радостни. Моментът замайващо се удължи; горещият, бавен пенис работеше в нея, докато тя му се отдаваше като омагьосана робиня и всичките й мисли отстъпиха пред горещото желание, а същността й се разтвори в невъзможния екстаз получаван от него.

Накрая той дойде, прекрасният, бял поток и подскочи вътре в нея като фонтан на младостта, благославяйки най-тайното й място с горещата си мистерия.

После всичко свърши и тя лежеше отмаляла, все още стискайки твърдия член, целуваше устните му, докато бедрата й галеха стегнатия му кръст.

И сега, едва сега, когато първият път отмина и най-острата болка на желанието й отслабна, тя произнесе името му.

— Хал… — Шепотът излезе от самите й дълбини. — Толкова те обичам…

Вместо отговор той нежно я притисна в прегръдката си и я целуна отново. Сякаш цялата му омайна същност бе отдадена на нейните нужди и удоволствия.

Но тя искаше нещо повече.

— Кажи го. — Усмихна се до бузата му и пръстът й докосна устните му.

Настъпи пауза.

— И аз те обичам, Бес — каза той.

— Ах… — Разтърси я кратка тръпка. Звукът на тези скъпоценни думи предизвика един последен спазъм на женско удовлетворение.

Затворила очи в благодарно щастие, Тес лежеше в обятията на своя съпруг.

Само ако всичко бе толкова просто.

Тези дни те се срещаха тичешком, когато ходът на кампанията им дадеше възможност да останат насаме. Пътуваха с различни самолети от местата, където се намираха, до най-близката точка, за която имаше директни полети. Ако разполагаха с време, вечеряха набързо, разменяха няколко думи за кампанията, изпълнени с предпазлив оптимизъм и внимателно планираха следващата седмица. Споделяха малко клюки от Вашингтон — клюки на тема Ланкастър, за да се поразсеят от общата си загриженост и разбира се, правеха любов.

На повърхността всичко това изглеждаше като пълнокръвния, макар и уморителен живот на един политик, устремен към най-високия пост с любимата жена, на която разчита. Когато Бес и Хал бяха разделени, те разговаряха по телефона поне веднъж дневно. Възходите и спадовете в хода на кампанията ги сближаваха. Щом успяваха да откраднат малко време за себе си, насъбраното им желание един за друг се прибавяше към привързаността на четиригодишния им брак и ги превръщаше в жадни любовници.

Само ако всичко бе толкова просто!

След още няколко мига в прегръдката на Хал, Тес вече го гледаше как се облича. Тя с нежелание се измъкна от леглото и се присъедини към него. Слязоха долу за по едно питие и за късна вечеря. После се върнаха в стаята и се любиха прекрасно, наслаждавайки се като в забавен кадър на лудостта, обзела ги веднага след пристигането му.

Когато свършиха, Хал заспа в ръцете й, а тя остана да лежи, прегърнала го като майка, слушайки сънното му дишане и мислейки за незнайните неща, обитаващи неговото съзнание. Колко изморен бе той от изтощителната кампания! Но все така силен и уравновесен. Способен да издържи на напрежението, да запази чувството си за хумор и същевременно да й бъде добър съпруг.

След известно време тя се измъкна от леглото и зашляпа боса към банята. Отвори несесера си, извади шишенце „Нембутал“ и изтърси в шепата си една сто милиграмова капсула. Спря за миг, погледна хапчето и изтръска още едно. Погълна и двете с чаша вода от чешмата и се върна обратно при съпруга си. Той не бе забелязал отсъствието й. Дълбокият сън го правеше нечувствителен към всичко наоколо.

Тес знаеше, че няма да спи добре тази нощ. Напоследък заспиваше все по-трудно. Страхуваше се, че скоро и нембуталът ще последва съдбата на секонала, милтауна и другите лекарства преди тях, неспособни да се справят с емоциите, които я държаха будна в малките часове.

Погледна Хал с лека, болезнена усмивка. Той беше такъв чудесен съпруг. Отнасяше се с най-нежна обич и уважение към Бес. Нещо повече, погледът му засияваше, когато я виждаше. Бе й дарил нещо скъпоценно от себе си, нещо, доловимо в смеха, прегръдките му, малките мили жестове и закачливите шеги, които понякога си правеше с нея — и преди всичко в доверието му в нейния разум и абсолютна преданост към него.

Да. Хал й беше дал нещо от себе си.

Но не всичко.

Тес знаеше, че у нея има нещо, което той истински обича. Нещо, каращо го да се чувства в безопасност, обичан, защитен и дори щастлив.

Но беше ли това нещо цялото й същество?

И изобщо, беше ли то самата тя?

Тес се изправи пред тази дилема още в деня на сватбата си с Хал. И през последвалите години дилемата ставаше все по-болезнена, без да получи някакъв отговор или по-голяма яснота.

Тя само знаеше, че непрестанно нарастващата й нужда от Хал по нищо не се различава от едно самоизтезание, което неговото очарование и нежност още повече влошаваха, вместо да облекчат.

Когато хвърли за пръв път око на Хал, и през ум не й минаваше, че някога може да се влюби в него.

Но Хал й влезе под кожата. Дали само защото бе толкова неотразим? Наистина, както прякорът му показваше, той беше принц. Нямаше жена, която да не почувства съблазнителното обаяние на личността му и тази съблазън ставаше напълно неотразима, когато се добавеше към красотата на безупречното му мъжко тяло.

Или ужасната прокоба, произнесена от лудата Сибил в деня на встъпването на Хал в длъжност, обсеби по някакъв начин студеното сърце на Тес и постави в центъра му образа на Хал, подобно на нелечима болест?

Проклятието, което Сибил остави след себе си, преди да влезе в гроба…

Освен една.

Само една.

Тази вечер, когато Хал даде семето си на своята вярна от четири години съпруга, чието тяло благодарение на младостта, но също и на бездетността й все още притежаваше гъвкави, девичи контури, сладката чувственост на докосването му бе същата, както винаги. Той я облада по един нежен, съпружески начин, изпълнен с желанието му да достави удоволствие на своята жена.

Но все още се усещаше онова загадъчно отсъствие, сякаш част от него я нямаше или той се разминаваше с най-дълбоката част на Тес и се отдаваше на нещо извън нея, пропускайки онова, което тя с цялото си сърце се опитваше да му даде.

Ясно беше, че той се старае да прикрие това малко отсъствие, тази малка тайна, да я смали до едва доловим полутон в любовта си, за да не я забележи съпругата му. Но така тя още по-ясно я долавяше. И това непрекъснато й доказваше, че стрелата на Сибил е улучила целта си и наистина има друга жена. Майсторка в разгадаването на тънкостите в мъжката страст, Тес нямаше как да не почувства истината. Сибил не блъфираше. Макар и от гроба, тя все още въртеше ножа си в раната.

През изминалите пет години Тес бе посветила живота си на три задачи. Първата, разбира се, бе да подготви Хал за Белия дом. Сега се намираше близо до успеха на този план.

Втората бе да му роди дете. Тук се бе провалила напълно. Опитваха се да имат дете още от деня на сватбата. Тя се консултира с най-добрите гинеколози на Европа и Америка. Събра кураж да експериментира с лекарствата за забременяване, предписани й от специалистите. Измъчваше се ден след ден и нощ след нощ от мисълта за противозачатъчните средства, които бе използвала при предишните си бракове. Дали те не бяха увредили по някакъв начин плодовитостта й?

Нищо не помагаше. И с всеки изминал месец тя виждаше как разочарованието, което Хал храбро криеше от нея, се отразява все повече на щастието му. Макар той да се опитваше да омаловажи проблема, Тес съзнаваше напълно, че желанието му да има деца е много по-силно от стремежа му към политически успехи. Бездетността им с Даяна се явяваше основният фактор, подкопал навремето техния брак. И когато се бе оженил за Бес, той вярваше, че децата най-сетне ще дойдат. Обаче проклятието го бе застигнало отново. Защото Бес явно не можеше да забременее.

Третата задача на Тес се състоеше в това да накара Хал да я обича.

Идеята би се сторила абсурдна на един страничен наблюдател. В края на краищата тя бе направила своето завоевание, бе отвоювала Хал от предишната му жена и притежаваше толкова голяма част от него, че човек би се учудил защо ще иска повече.

Но иронията в тази нейна задача не я правеше по-малко сериозна. Всъщност тя бе сериозна до смърт.

Защото Тес беше влюбена в Хал. Не тъй както преданата, меланхолична Бес или жизнерадостната Лиза Бонд, нито като гъвкавата, чувствена Лиз Бенедикт, или като което и да било друго свое превъплъщение — а като самата себе си. И искаше повече от всичко на света Хал да я обича като такава, а не като маската, която бе създала, за да го хване на въдицата си.

Но това бе невъзможно. Хал се бе оженил за една дегизирана самозванка. Тя беше лоялната Бес, майчински настроената млада вдовица, на която той даде доверието, а накрая и ръката си. Хал не знаеше нищо за истинската жена зад тази маска. А колкото до Тес, чийто хищнически живот й бе наложил маскировката като постоянна защита срещу света, тя познаваше истинската си същност дори по-малко от съпруга си. Защото винаги бе прекалено заета със своите завоевания, за да се погрижи за изграждането на собствена личност със силни и слаби страни, както при всяко нормално човешко същество.

Така тя се сблъска с трагичната дилема на необходимостта да се крие зад маската си и същевременно да я проклина, защото тя поставяше преграда между нея и съпруга й. Сънуваше ученически сънища, че е галена и желана от своя приказен принц такава, каквато е, а междувременно знаеше, че самата тя няма по-голямо желание да се изправи пред истинския си облик, отколкото Дориан Грей би пожелал да погледне държаните си дълги години на тавана грехове.

Объркването на Тес бе такова, че тя вече не бе сигурна в нищо. Чудеше се дали маската й не се пропуква под напрежението на любовта. Спохождаха я странни мисли. Би ли могла самата тя да спечели Хал, както го бе сторила Бес? Какво би се случило, ако Хал някога разбереше коя е истинската жена зад Бес? Щеше ли да се отвърне ужасен?

Това бяха страшни въпроси, които я изпълваха с боязън и трепет. Те отваряха врата към агонизиращи съмнения, за чието съществуване не бе и подозирала преди. Но най-болезнено от всичко бе това, че те насочваха острия й ум и богато въображение към единствената тема, способна да я съсипе — непознатата жена, която според проклятието на Сибил притежаваше сърцето на Хал.

Тя не можа да се сдържи да не разследва съпруга си. Наетите от нея детективи, най-добрите в страната, изровиха и събраха доказателства за дузини негови любовни афери с най-различни жени: журналистки, политически сътруднички, вашингтонски съпруги, актриси, млада модна дизайнерка, комедийна звезда от Бродуей и дори една съдийка.

Имаше снимки, документиращи повечето от тези връзки. Но какво можеше да разбере от тях? Поради самата им многобройност и дискретността на Хал, беше невъзможно да се узнае коя от тези партньорки наистина бе обичал, коя именно носеше в сърцето си.

Така Тес се озова обратно там, откъдето бе тръгнала в деня, когато жаравата на любовта, готова да лумне в нея, заискри от жестоките думи на Сибил Ланкастър.

Тя бе влюбена жена, която не знаеше със сигурност дали я обичат. И за тази болест нямаше лек. Тя ставаше все по-остра, по-мъчителна с всяко докосване на съпруга й, с всяка негова усмивка след раздяла. Притежанието само на част от него представляваше безкрайно по-ужасно мъчение, отколкото ако не го притежаваше изобщо.

Тя ревнуваше не само от неоткриваемата, мистериозна и безлика жена, но и от самата себе си. Защото, спечелвайки Хал за Бес, го бе загубила за истинската си същност. Той принадлежеше на една непозната и зад нейната маска Тес се чувстваше най-самотната жена на света.

И тъй, с отминаването на всеки месец без дете и с приближаването на перспективата за Белия дом, докато нежността на съпруга й неуловимо се пропиваше от напрежението от бездетността и умората на голямата амбиция, мъчението на Тес ставаше все по-болезнено. Само да не бе влюбена! Само ако нещата днес имаха същия смисъл, както преди да срещне Хал. Но не. Сега играта беше друга. Каквото Даяна бе изстрадала през годините с Хал, сега измъчваше Тес хилядократно повече. Защото за Даяна Хал е бил само учтив непознат, а за Тес той беше толкова близък и същевременно тъй далечен…

Тя лежеше в мрака до съпруга си и слушаше тихото му, равномерно дишане. В съня той имаше лицето на момче. Колко невинен беше, а каква болка можеше да причинява! Може би двете неща вървяха по някакъв начин заедно. Тя се чувстваше твърде изтощена, за да размишлява над тази енигма.

Двете хапчета нембутал притъпяваха глухо сетивата й, но сънят все още не идваше.

Утре тя щеше да каже довиждане на съпруга си, да го изпрати в неговата политическа битка и да се бори яростно за него по време на отсъствието му. После, след няколко дни, отново щеше да се озове в прегръдките му и да вкуси онази скъпоценна негова част, която й даваше сили и бе кръвта на нейния живот. Тя бе лекарство, но също, уви, и отрова, защото, примесена с любовта й, образуваше биле, причиняващо болка, каквато само една жена можеше да понесе.

Тя протегна ръка, за да докосне и погали косата на Хал. Почувства как тялото му се размърда. От устните му се откъсна въздишка, той се пресегна в съня си и я прегърна.

За кого въздъхна, Хал? Чии ръце сънуваш тази нощ?

Тес затвори очи.

Не спи…

Думите все още танцуваха като демони в съзнанието й, докато потъваше в неспокоен сън.