Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (75)

Двадесет и шеста глава

„Ню Йорк Таймс“, 8 ноември 1958 г.

ЛАНКАСТЪР ПЕЧЕЛИ СЪКРУШИТЕЛНА ИЗБОРИ НА ПОБЕДА СРЕЩУ БОУЗ И ИНГЪРСОЛ

„Вчера Хейдън Ланкастър влезе в съвременната изборна история на щата Ню Йорк, измествайки от мястото му сенатора титуляр Еймъри Боуз, който се състезаваше с него като независим кандидат. Ланкастър победи и републиканеца Лорънс Ингърсол в надпреварата за американския Сенат.

За пръв път в историята на Ню Йорк, след загуба в първичните избори за кандидат от Демократическата партия, един титуляр участва като независим и е победен от член на собствената си партия.

Ланкастър получи 65 % от гласовете срещу 21 % за Ингърсол и 14 % за Боуз.

Изборът дойде след изпълнена с борба кампания, в която лоялността и патриотизмът на Ланкастър бяха поставени под съмнение от двамата му опоненти. Повечето наблюдатели смятат, че повратната точка дойде през май, когато Ланкастър се защити блестящо по националната телевизия срещу обвинението на Боуз за предателска дейност по времето на службата му като пратеник в НАТО. След разобличаването на нападките на Боуз като мошеничество, базирано върху фалшиви документи и свидетелството на един известен самозванец, резултатите от изборите вече бяха предрешени и знаменитата шестнайсетгодишна кариера на Боуз в Сената — обречена.

Ланкастър изнесе великолепна реч по случай — победата пред ликуваща тълпа поддръжници в хотел «Уолдорф-Астория» рано тази сутрин.

Той благодари на многобройните участници в кампанията си за техните неуморни усилия и се извини на събралите се заради отсъствието на съпругата си. Госпожа Ланкастър се намира неотлъчно до тежко болната си майка, госпожа Хари М. Столуърт, в Палм Спрингс.

Тази вечер в чест на Ланкастър ще бъде даден прием в дома на родителите му в Манхатън. Очаква се да присъстват главните му поддръжници, както и представители на трите държавни власти, желаещи да го поздравят с победата.“

Тес сгъна вестника и го остави на масата. Тя стоеше в кабинета на втория етаж в големия дом на Ланкастър, откъснала се за няколко мига от тълпата гости, изпълваща къщата.

Вестникарското изложение на изборите не можеше да предаде ревностната поддръжка на избирателите на Хал; нито вълнението на множеството тук, тази вечер. Сякаш всеки усещаше, че в този миг се прави история. Като че ли половината от висшето общество на Вашингтон се бе стекла в Манхатън, за да поздрави Хал за победата му и да се опита да спечели благоволението му за в бъдеще. Сенатори, членове на Конгреса, лобисти, журналисти, федерални съдии и дори членове на правителството и техните съпруги бяха тук.

Личното поздравително писмо от президента имаше особено значение за Хал. Това е единственият случай, при който съм доволен и горд да видя как един демократ печели отговорен пост. Ще очаквам да работим заедно с теб през остатъка на моя мандат.

Хал обикаляше сред гостите на първия етаж, подпомаган от родителите си и Том Розман. Не че имаше особена нужда от помощ. Той помнеше всяко име в пъстрата тълпа и знаеше точно как да накара всеки гост да се почувства важен и добре дошъл само с няколко думи и с блясъка на знаменитата си усмивка.

Засега лъжата за Даяна, изглежда, вършеше работа. Майка й не беше и помисляла да се разболява, но Даяна наистина се бе свряла в къщата в Палм Спрингс, далеч от очите и сърцето на съпруга си. Благодарение на добрите връзки на Хал с пресата и известна тиха намеса от страна на самата Тес в телевизионните мрежи, изчезването на Даяна от сцената през последните седмици се замазваше добре.

В правителствените и обществените кръгове беше публична тайна, че Даяна се е забъркана в някакви неприятности. Малко хора се изненадаха от това, тъй като нестабилният й характер и злоупотребата с алкохола доста често правеха впечатление през последните две години. От друга страна, слухът, че неблагоразумието й има сексуален характер и при това извратен, дойде като изненада, защото всички смятаха нейната хетеросексуалност и вярност към Хал за гарантирани.

В семейството съществуваше тайно съгласие, че по някое време след встъпването на Хал в длъжност, може би идната пролет, Даяна ще отлети за Рино^[1], за да се разведе с Хал. Мотивите щяха да бъдат несходство в характерите или каквото друго можеше да звучи най-невинно.

Разводът не беше от полза за Хал на този етап от кариерата му. Но двойният стандарт, прилаган към жените в общественото съзнание, щеше да го спаси. Въпреки че всички познаваха страстната му натура, въвлякла го в доста повече или по-малко незначителни връзки, никой не го обвиняваше за това. От друга страна, слухът, че Даяна е изневерявала на своя Чаровен принц, представляваше нещо по-малко простимо. А забранената сексуална природа на нейното неблагоразумие наливаше последната капка в чашата. Тя щеше да изчезне от живота на Хал, без да остави грозен политически белег.

Разбира се, ако Хал някога решеше да се кандидатира за президент, разводът му можеше да се окаже пречка. Но Тес подозираше, че общественото разбиране за невинността на Хал в историята с Даяна ще оправи нещата. Всъщност тя възнамеряваше да използва и влиянието си в новинарските медии, за да затвърди това положение.

В края на краищата Хал бе избраник на съдбата. Нито Еймъри Боуз, нито разводът с Даяна, нито някой бъдещ опонент можеха да преградят неговия път към победите, които по право му принадлежаха.

Това беше щастлива нощ за Хал и още по-щастлива за Тес.

Тя реши да направи малка разходка из горния етаж, преди да се върне долу при Хал. Тъй като отскоро беше близка с Ланкастърови, не познаваше тази част на къщата. Затова, без да знае точно къде отива, накрая се озова в голямо помещение, което наричаха „детската стая“ в памет на дните, когато Хал и Сибил бяха играли тук на дама и „не се сърди човече“ като деца.

Стаята беше празна. Тес затвори вратата след себе си. На стената над камината висеше знаменитата фотография на Хал като плувец, увеличена от Сибил до огромни и почти естествени размери, с може би седем стъпки височина, в рамка по поръчка. Снимката, която родителите на Хал харесваха не по-малко от Сибил, бе поставена тук като един вид наследство, защото в последните години Сибил смяташе стаята за своя, когато се прибираше вкъщи от болницата.

Тес стоеше и гледаше фотографията. Тя бе впечатляваща с красноречивото си разкриване на животрептящата младост на лицето и тялото на Хал. Това бе особено двусмислен образ, тъй като правеше Хал да изглежда почти като момче и все пак изтъкваше нещо вечно и чувствително в него — онова особено качество, което самата Тес се бе научила да обожава тъй страстно, откакто стана негова любовница.

Може би, размишляваше тя, щеше да е добре да си извади копие от снимката. Би било приятно да я има в собствения си апартамент. Така, притежавайки я близо до себе си, сякаш щеше да живее под мистериозното излъчване на усмивката на Хал.

Тя стоеше край библиотеката, заета с тези мисли, когато видя как стълбче дим се издигна от дълбокия диван пред камината и се изви нагоре към скритите светлини, осветяващи снимката.

Бавно се приближи, докато можа да надзърне над високата облегалка на дивана.

Сгушена като малко момиченце, с поглед, прикован във фотографията и без да забелязва догорялата цигара в ръката си, Сибил Ланкастър лежеше върху възглавниците. Въпреки че беше облечена в тънка вечерна рокля, подчертаваща светлата й кожа и руса коса, тя приличаше на изгладняло, безпризорно дете.

— Сибил! — поздрави с усмивка Тес. — Каква изненада. Чудех се къде си. Не съм те виждала цяла вечер. Избягала си, за да останеш за малко сама ли? Не бих казала, че нямаш право.

Сибил дори не показа, че е чула тези приятелски думи. Очите й останаха впити във фотографията, а изражението им бе празно.

Тес определено се почувства неудобно. Никога преди не беше оставала насаме със Сибил. Бяха се срещали само два пъти на Ланкастъровите семейни вечери, когато Сибил не й обръщаше никакво внимание и изчезваше веднага щом преценеше, че е изпълнила задължението си да присъства.

Разбира се, Тес знаеше от Хал, че състоянието на Сибил е много тежко и че тя непрекъснато влиза и излиза от заведения за душевноболни. Също така интуицията й подсказваше, че Сибил изпитва силна собственическа привързаност към Хал. Момичето никога не бе приело Даяна, а нея очевидно харесваше още по-малко.

Тес се държеше най-любезно с нея и дори се опита да играе ролята на по-голяма сестра, за да установи някакво приятелство. Но всичко се оказа безрезултатно. Поведението на Сибил към нея в редките им моменти заедно бе студено, дистанцирано и странно многозначително. Тес разпозна в нея неприятна съперница за чувствата на Хал и скоро реши да се държи на разстояние.

Така че сега стоеше тук, опитвайки се да измисли достоен начин за отстъпление и да се махне от стаята, когато й се стори, че долавя някакъв неприятен мирис.

Погледна надолу към Сибил. Веднага забеляза горящата цигара в ръката на момичето. Огънчето вече бе стигнало до голата плът на пръстите й и бавно ги изгаряше, докато Сибил лежеше безчувствена, гледайки снимката на брат си.

— Сибил! — извика уплашена Тес, протягайки ръка към най-близкия пепелник и изтърсвайки в него фаса от пръстите на Сибил. — За бога…

Отначало Сибил дори не я погледна. Ръката й беше отпусната като парцал, а очите й изглеждаха стъклени.

Накрая премести поглед от изгорените си пръсти към своята спасителка с лека усмивка, изразяваща сякаш триумф, както и безразличие.

— Стой така — каза Тес. — Ще донеса нещо да те превържа.

Предпочитайки да не тревожи къщата със случилото се, Тес изтича по коридора до банята и се върна с някакъв мехлем и марля. Клатейки в почуда глава от лудостта на Сибил, тя коленичи да почисти раната.

— Може малко да те заболи — каза тя. — Сигурна ли си, че си добре, Сибил? Наистина, трябва да внимаваш повече…

Искаше да звучи приятелски и покровителствено, защото се надяваше, че загрижеността й ще спомогне за едни по-добри отношения със Сибил. В същото време не знаеше какво да каже. Как да разговаря човек с ненормално момиче, което току-що е оставило цигарата си да му изгори пръстите само поради разсеяност? Вглъбена в налудничавия си унес, Сибил не можеше да почувства дори най-силната болка.

Момичето все още не казваше нищо. Тес се разкъсваше между съжалението и смущението си, докато почистваше внимателно пръстите. Дъхът й спря, когато видя мехурите от изгарянето и започна да ги маже с мехлема.

Сибил лежеше безразлична като мъртва и стъклените й очи все така гледаха ведрото лице на Хал върху снимката. Той сякаш се усмихваше благосклонно надолу към тях от своето място на стената.

Когато залепваше с лейкопласт парчето марля, Тес най-сетне чу Сибил да проговаря.

— Бедната Даяна. — Гласът й бе дрезгав и много тих.

Тес се почуди на тази странна забележка, докато превързваше раната. Сибил никога не бе показвала, че храни някакви топли чувства към Даяна.

Независимо от това трябваше да реагира по някакъв начин.

— Една тъжна млада жена — каза тя. — Имала е много лош късмет. Надявам се, че нещата с нея ще се оправят. Понесла е достатъчно…

— Имаше и други преди теб.

Думите прекъснаха Тес. Бяха произнесени с преднамерена яснота, макар че Сибил все още не я гледаше.

Тя надзърна предпазливо в очите на момичето.

— Преди мен? — попита. — Какво искаш да кажеш?

Сибил й хвърли поглед, изпълнен със знание и равнодушие, сякаш наистина бе наясно с всичко, но при все това то не я интересуваше особено.

Тес чакаше.

— Много други — продължи Сибил с тихия си, проникновен глас.

— Знам — каза Тес внимателно, свършвайки с първия пръст и започвайки със следващия. Думите на момичето я разтревожиха. Хрумна й, че Сибил, която бе близка с Хал от толкова години, сигурно знае тайни, които самата тя никога нямаше да разбере.

— Но на него не му пукаше за никоя от тях — каза Сибил.

Тес остана безмълвна, усещайки как смисълът на думите попива в съзнанието й. Почувства, че Сибил притежава оръжия, които можеха да бъдат смъртоносни, ако се използваха срещу жена в нейното деликатно положение като любовница на Хал.

Но тя не беше подготвена за онова, което последва.

— Освен за една — довърши Сибил. Погледът й най-сетне се откъсна от снимката и се втренчи в Тес.

Колко страховити бяха те, тези сини очи на Сибил! Толкова бистри, дълбоки и същевременно ужасяващо празни. Имаше нещо студено в тях, подобно на арктичен лед, а също и нещо грозно, извикващо представата за стара, гнояща рана, някаква безутешна болка, бездънен срам, превърнат в безкрайна омраза към себе си и света.

И тази омраза сега изплува на повърхността в един глас, изпълнен с триумф.

— Само за една — каза тя, забивайки ножа още по-дълбоко в сърцето на Тес, макар че именно тя превързваше в този момент раната й. Думите бяха изречени бездушно, без всякаква интонация, абсолютно зловредни в своята цел.

Тес пребледня. Пръстите й се разтрепериха над превръзката. Можеше да почувства очите на Сибил върху себе си, докато словата кънтяха в съзнанието й. Смисълът в тях сякаш проникна направо в сърцето й, преди да успее да ги осмисли с ума си. И очевидно точно това целеше Сибил.

Тес беше силна жена. Тя бе унищожавала решителни противници, врагове, притежаващи повече власт от нея по времето, когато се бе разправяла с тях. Личността й бе изградена върху твърдата решимост да води всяка битка, за да получи каквото иска и върху пълната й липса на страх от човешко същество.

Но Сибил не беше човек. Разяждащият я недъг бе разтворил човешките й качества в зловеща смес от болезнени кошмари и ги бе заменил с нещо зло, нещо, което не бе уязвимо за човешките оръжия.

С тази мисъл Тес се принуди да срещне очите на Сибил. Опита се да я смрази с най-ледения си поглед. Но все още държеше ръцете на момичето в своите и знаеше, че Сибил ще усети тревогата й. Съчетаната магия на лудостта и враждебността на Сибил беше смазваща.

Тес почувства как омекна. Само ако темата бе нещо друго, а не Хал… Но беше твърде късно. Отворената от Сибил рана се разширяваше, ставаше по-дълбока, разрязваше щита на нейната гордост и всички бариери на чувствата й, за да стигне директно до женското й сърце, каквото тя не притежаваше, преди Хал да й го даде.

И от тази отворена рана излязоха три думи, думи, които Тес би дала всичко, за да потисне, думи, които щяха със сигурност да доставят удоволствие на бездушното създание, атакувало я с такава хирургическа точност; думи, които, независимо от всичко не успя да задържи в себе си.

— Коя е тя?

Все още държеше изгорената длан в своята. Взря се в Сибил. Очите на момичето бяха оловни, матови и все пак светеха със змийско задоволство.

Тес погледна нагоре към снимката на Хал на стената и после отново към Сибил.

— Коя е тя? — изсъска и думите бяха като експлозия върху устните й.

Сибил не отвърна нищо, но продължаваше да я фиксира със същия поглед.

— Коя е тя? — Тес не можеше да види колко широко са разтворени очите й. Нито съзнаваше как стиска с всички сили изгорените пръсти на Сибил, мачкайки пресните рани, опитвайки се да проникне през пластовете лудост до човешката уязвимост и болка.

Но Сибил само повдигна иронично вежда в отговор на това напразно мъчение. Очите й сякаш се смееха от душа.

После заговори с подигравателно лиричен тон.

— Питай човека до басейна — каза, поглеждайки нагоре към снимката.

Тес последва погледа й и видя усмихнатия образ на Хал. Разбира се, последното нещо на света, което би направила, бе да попита него за истината в думите на Сибил. Разрушителната сила на евентуалния му отговор можеше да бъде неограничена.

Тя пусна ръката на Сибил, оставяйки на мира току-що превързаната рана. Истинската рана се намираше в нейното собствено сърце. И Сибил бе посяла там едно семенце, нанасяйки удара си в най-подходящия момент с бруталния инстинкт на матадор, точно когато Тес се поздравяваше за победата си над Даяна и безоблачното бъдеще, очакващо я с Хал.

Това бе рана, за вероятността от която Тес не бе и подозирала допреди две минути. Но сега, когато тя бе отворена, когато змийското мълчание на Сибил и посятото от нея съмнение я бяха разширили и задълбочили до смъртоносни размери — сега Тес разбираше, че тя никога няма да зарасне. Налагаше се да живее с нея, да не спи заради нея, да се бори напразно да я затвори — отсега нататък и може би завинаги.

Сибил бе сторила това.

И едва доловимата усмивка на Сибил, легнала отново върху възглавниците, за да гледа снимката на брат си, потвърждаваше, че тя знае точно какво е направила, знае, че копието й е поразило целта и е намерило ахилесовата пета на тази жена, която бе срещнала тъй неотдавна.

Тес се изправи. И също погледна нагоре към красивото, момчешко лице на Хал, присъединявайки се към съзерцанието на Сибил. И тогава почувства как един смъртен ужас и някаква странна, непозната топлина обземат сетивата й.

Тя тихо се обърна и напусна стаята, за да потърси Хал. Никога не бе изпитвала такава отчаяна нужда от него, както сега.