Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (23)

Четвърта глава

31 май 1952 г.

Лиз Бенедикт присъстваше на националното търговско договаряне на „Американска инициатива“ в Ню Йорк, когато срещна Спенсър Кейн.

През първата вечер на договарянето тя обикаляше салоните на хотел „Уолдорф Астория“, ръкувайки се с ръководителите, с които се бе срещала на предишни събирания в Ню Йорк или разговаряла по телефона при ежедневната си работа в „Телетех“. Срещна се и с хора от далечните филиали на „Американска инициатива“ из страната, които до тази вечер бяха за нея само имена, но чиито функции и важност в рамките на конгломерата се бе постарала да научи.

Лу се влачеше замаян след нея, все още пиян от коктейлите на вечеря. Тези дни алкохолът го удряше право в главата, свеждайки го до една вторачена затъпялост, която вбесяваше Лиз. Той просна речите след вечерята, което би я смутило сериозно, ако не беше донякъде традиционен начин за изслушване на подобни речи в американския бизнес.

Малко след десет часа един колега представи Лиз на някакъв висок, строен и изключително мургав непознат, на име Спенсър Кейн. Той имаше гладка черна коса с отблясъка на пушечна цев и кожа, загоряла почти до маслинен цвят от слънцето на Маями, където бе седалището на корпорацията му „Ранд Индъстриз“.

Спенсър Кейн погледна Лиз със светлокафявите си очи, които сякаш се фокусираха едновременно върху няколко неща: безразличния съпруг зад нея, точния й ранг и функция в йерархията на „Американска инициатива“, репутацията — ако имаше такава — до момента и накрая, но не на последно място, красивото тяло под прилепналата й рокля.

Кейн беше доста привлекателен по някакъв застрашителен начин. Имаше нещо змийско и студено в маниерите му, сякаш постоянно бе нащрек. А галещият му, дълбок глас усилваше впечатлението за опасност и зле прикрита чувственост.

От своя страна, Лиз познаваше добре репутацията на този мъж. Той беше вицепрезидент, отговорен за финансите в „Ранд Индъстриз“ — производствен филиал на „Американска инициатива“. Длъжността бе измамно скромна като титла и заплата и представляваше само междинна точка за Кейн, който бе заемал половин дузина подобни длъжности в други компании на „Американска инициатива“ през последните две години.

Той скачаше от една компания в друга и очевидно не се интересуваше от тяхното производство, като придвижването му се дирижираше от босовете в конгломерата. Беше известен като брутален мениджър и амбициозен ръководител, чиито единствени цели бяха максималната печалба и собственото нарастващо влияние в рамките на „Американска инициатива“. Бе четирийсетгодишен и очевидно го подготвяха за висок пост в щаба на корпорацията.

Амбицията му беше безгранична и се говореше, че е готов на всичко в рамките на стандартната бизнес етика и извън тях, за да я задоволи. И по-точно, слухът гласеше, че някои от заеманите от него постове били получени чрез добрите услуги на една или друга съпруга на шеф на фирмата, с която се радвал на специални взаимоотношения. Погледът, с който преценяваше Лиз, моментално потвърди у нея впечатлението, че е използвал както мозък, така и секс, за да стигне до сегашното си положение.

Тя реши да се отнася внимателно с него, защото позицията му в корпорацията бе много по-силна от нейната, по-отдавнашна и на по-високо ниво.

Остави го да задържи ръката й доста дълго, докато ги запознаваха и го гледаше в очите, представяйки го на Лу, който от своя страна промърмори незаинтересован поздрав.

Откъм бара до прозорците се чуваше тиха музика.

— Лу — каза тя, — защо не отскочиш до бара да удариш още едно питие? Аз ще се присъединя към теб след малко.

Лу тихо изчезна. Лиз вдигна едната си вежда, докато се усмихваше в очите на Спенсър Кейн. Той проследи отдалечаващата се фигура на съпруга й, преди отново да я погледне.

— Репутацията ти те изпреварва — каза тя.

— Не много неблагоприятна, надявам се. — Усмивката му бе лека и уверена.

— Напротив — отвърна тя. — Всъщност чувам все повече неща за „Ранд“ от хора, които сигурно и двамата познаваме. Разбирам, че вършиш там страхотна работа. А виждам, че и слънцето ти понася.

— Благодаря. Забелязвам, че и на теб ти понасят някои неща.

Той я гледаше по-внимателно и тя почувства как очите му я опипват, попиват извивките на тялото й, правата, чиста линия на раменете, твърдите гърди под роклята.

— Знаеш ли — каза тя, — вярвам, че имаме повече общи неща, отколкото всеки от нас осъзнава. Обзалагам се, че и за двама ни ще бъде от полза да обменим някои мисли и наблюдения.

— Струва ми се добра идея. Защо не отидем да пийнем нещо?

Кейн погледна над рамото й към бара, където Лу седеше сам с чаша уиски пред себе си и очите му й казаха какво си мисли.

— Ти водиш — усмихна се тя.

Отидоха в един тих клуб извън хотела, където никой от договарянето нямаше да ги прекъсне. Прекараха там повече от час, обсъждайки кариерите си в „Американска инициатива“, миналото и бъдещето на корпорацията и ролята на компаниите си в нейните рамки.

Лиз откри, че Спенсър Кейн е запознат със специализацията на „Телетех“ — електроника и телевизионни технологии, тъй като бе заемал висок пост в подобна компания в Чикаго преди две години.

Тя разбра също, че двамата са единодушни за най-близкото бъдеще на света на бизнеса като цяло. Въпреки експанзията на производствените мощности, причинена от войната, неотдавнашните разработки даваха да се разбере, че бъдещето на американското богатство не беше в тежката индустрия. Високите заплати, извоювани от американските профсъюзи, щяха скоро да направят невъзможно за Съединените щати да се конкурират с чуждестранните производители, използващи евтина работна ръка. Дните на Америка като най-напреднал индустриален гигант бяха преброени.

Бъдещето лежеше във високите технологии и спектъра от професии и услуги на „белите якички“. Америка на петдесетте и шестдесетте години на двайсети век трябваше да бъде световен лидер в технологичното обновление, ако искаше да остане велика сила. И това обновление трябваше да се фокусира върху подходящите пазари в подходящото време, за да бъде избегната постоянната заплаха от рецесия.

Лиз слушаше внимателно думите на Спенсър Кейн и си даде труда да му направи не един комплимент за неговата интелигентност и подготовка. Но същевременно през цялото време го преценяваше с цялата сила на инстинктите си и започна да разбира, че на него му липсва смелостта и остротата на собствените й възгледи. Той не беше интелектуален новатор, нито сериозен изследовател на света на бизнеса.

Беше просто акула: мъж, печелещ на всяка цена, без да подбира средствата, достатъчно умен, за да намери линията на най-малкото съпротивление към властта и търсения пост, и преди всичко толкова амбициозен, че не се колебаеше да се стреми към самия връх на пирамидата и смело да насочва стъпките си към него.

Кейн представляваше бизнес коварството в най-чистата му форма. Щеше да стигне далеч в корпоративния свят. Липсваше му искрата идеализъм, отличаваща великите ръководители от обикновените бизнесмени, но тъкмо тази липса на по-висока идея, тази безскрупулна концентрация единствено върху властта, го правеше още по-опасен. Можеше да бъде много страшен противник.

От друга страна, би могъл да се превърне и в безценен приятел. И така, Лиз го слушаше внимателно, изразявайки възхищението си с лиричен, натежал от двусмислени нотки глас. Знаеше, че той се интересува от нея. И нещо повече, женският радар й казваше, че притежава някаква слабост. Не можеше още да я идентифицира, но подозираше, че ще съумее идеално да я използва.

Повече от час те се дебнаха един друг, предпазливи, алчни, опипващи взаимно сигналите си, подготвяйки се за по-интимния тест, който знаеха, че предстоеше.

Точно преди полунощ те едновременно решиха, че вече е време да се включат в битката.

— Погледни колко е часът — каза Спенсър Кейн.

Лиз просто се усмихна.

Стаята му бе на двайсет и третия етаж.

Камериерките вече бяха оправили леглото му. Единствената бледа светлина идваше от нощната лампа.

Лиз влезе преди него. Докато й окачваше палтото, тя се обърна, за да го погледне, а тялото й вече изпращаше към него неуловими сигнали за готовност. Видя, че очите му бяха влажни от желание.

Тя прокара пръст по плоския си корем под роклята и му отправи съвсем лека подигравателна усмивка. Изглеждаше невероятно млада. В нея имаше някакво гъвкаво безсрамие, липсващо преди това. Бизнес маниерите й бяха изчезнали със затварянето на вратата.

— Е — каза тя, а тялото й се очерта в меката светлина на лампата, — ето ни тук.

Усмивката й се задържа достатъчно дълго, за да може той да види как езикът й облиза устните.

Той се приближи и грубо я сграбчи в прегръдката си. Целувката му бе жадна и проникваща. Пръстите, стискащи раменете й, бяха железни. Нямаше съмнение за физическата му сила.

И явно не бе свикнал да чака за удоволствията си.

Тя прекара длани под сакото, надолу до стройните хълбоци и после нагоре по гръбнака му, чувствайки твърдите ленти на мускулите под пръстите си. Личеше, че той тренира редовно, може би с тежести.

Бе приела също и сигналите, съдържащи се в целувката му. Те бяха двусмислени, но отговорът се криеше в грубостта им. Кейн искаше нещо. Нещо специално. И тя очакваше да разбере след малко какво именно.

— Колко си силен — прошепна тя до бузата му, а ръката й го галеше по гърдите.

— Сега ще ти покажа колко.

Лиз се отдръпна малко назад, след което започнаха да се разсъбличат един друг. Първо неговото сако, после нейната рокля, сетне ризата и връзката му, след това комбинезона й и неговите панталони. И двамата се наслаждаваха на бавното сваляне на дрехите и постепенното разкриване на голите си тела.

Сутиенът й падна, откривайки толкова зрели и твърди гърди, че при вида им дъхът му секна в гърлото. Само по пликчета, тя се отдалечи кокетно, за да събере дрехите си и да ги сгъне върху един стол.

Обърна се и видя силуета му на фона на светлината — стегната, здрава фигура на мъж, чийто дълбок гръден кош се повдигаше въпреки волята му от накъсаното дишане на желанието. Раменете му бяха квадратни, а крайниците дълги и стройни.

Тя се усмихна при гледката на издутината между краката му.

— Хм — изгука тя. — Виждам Лондон, виждам и Франция…

Веждата й се повдигна подигравателно, докато наблюдаваше как скритият секс пулсира при звука на гласа й.

— Е? — попита тя. — Няма ли да ми го покажеш?

Не без известна мъжка гордост от члена си той си свали шортите. Дълъг, твърд пенис се появи като меч от ножница.

Следвайки примера му, тя леко разтвори крака и изви гръб, докато сваляше пликчетата си до коленете. Стоеше така и го гледаше изотдолу, закачлива и подканяща, а после бавно се изправи и остави парчето плат да падне в краката й.

Преди да успее да го изрита на килима, Кейн се озова върху нея, ръцете му обвиваха кръста й и той здраво се притисна о корема й, притегляйки я грубо към себе си.

Отново я целуна силно, дланите му се плъзнаха до меките кълба под кръста й и я притиснаха до слабините му. Тя чу стона в гърлото му. Хладнокръвно галеше бедрата му и се наслаждаваше на възбудата, която тялото й предизвикваше в него.

Някак си не се изненада, когато един дълъг, твърд пръст раздели гладките й обли бедра и опипа тайните места между тях, сигнализиращ нужда от проникване там, където тя можеше да не го желае.

— Ммм — измърка тя и окуражаването й бързо премахна скрупулите му.

Можа да чуе въздишката му. Сега имаше половината отговор. Но само половината — интуицията й го казваше. Сякаш само една част от него беше ангажирана в тази прелюдия към секса, докато другата оставаше скрита зад устните и дланите му. В ласките му се долавяше намек за разочарование и това ги правеше по-настойчиви.

Той бързо я повдигна, държейки я под кръста, а краката й нежно се обвиха около него. Задържа я така за един дълъг момент, демонстрирайки силата си. После се наведе, за да я остави на леглото.

Целуваше гърдите й, хапейки нежно твърдите зърна. После целувките му се спуснаха надолу към пъпа.

Разтвори краката й, задъхан от възхищение пред тези дълги, гъвкави бедра, перлено бялата кожа, благоуханния триъгълник върху слабините.

Започна да я изследва, всеки път малко по-грубо и с всеки изминал миг езикът и пръстите му бяха все по-възбудени от копринената чистота на плътта й.

И тогава изведнъж тя почувства първото му ухапване, предпазливо, но страстно. Болката я прониза и почти я извади от равновесие, но тя я потуши със силата на волята си и тихо прошепна одобрението си.

— Ммм. Още, Спенсър…

И докато казваше това, въоръжена с женските си сетива за скритите извори на мъжката страст, за невидимите признания на въздишки, устни и пръсти, разбра, че той иска и тя да му причини болка.

Започна да го прави, откривайки и запалвайки нервите на желанието му. Скоро те си причиняваха болка по сто различни начина. Треперейки и работейки, телата им се сблъскваха голи в тъмнината, а стоновете им замираха в звуконепроницаемите стени на стаята.

И тя реши, че е разбрала слабостта му. Той обичаше да причинява болка на жените, но се стесняваше да им разкрие, че иска и те да му отвръщат със същото, и то колкото се може повече. Мъжката гордост в него не искаше да признае тази скрита нужда.

Предвиждайки вече бъдещите вариации, които щяха да извършат заедно, тя здраво хвана члена му с дългите си пръсти и започна да го стиска — ритмично малко наказание, което предизвика горещи стонове на екстаз от устните му.

Беше толкова сигурна в себе си, че работеше върху него все по-бързо, чуваше го как стене, докато удоволствието му нарастваше от причинената болка. Междувременно усети грубото му проникване в нея като далечно гъделичкане някъде по тялото си — усещане, напълно заглушено от силната й воля.

Накрая, извън себе си, той стигна своя апогей. Самата тя демонстрира брилянтен оргазъм, стенейки от удоволствие заради получения от него екстаз. Когато всичко свърши, те лежаха в прегръдките си, задъхани и задоволени.

Спенсър Кейн беше потаен мъж, реши тя. Но не достатъчно хитър, за да го скрие от нея.

Така че тя се усмихна, когато най-сетне го пусна и потупа одобрително слабините му, за да покаже възхищението си от размера и способностите на члена му.

И отбеляза предимството си пред него.

Правиха любов още три пъти, преди тя да вземе душ и да си отиде. И всеки път той навлизаше в забранени нейни места и оставяше оргазма си там, защото беше ясно, че не изпитва удоволствие от естествения начин за посяване на семето си.

Тя гостоприемно посрещаше перверзиите му и ги окуражаваше с уверени длани, които смесваха болката и удоволствието в една лирична симфония, импровизирана от нея върху плътта му.

В паузите те разговаряха и пиеха отлежало уиски от бара, скрит от управата в стенния шкаф. Тя му разказа за идеите си за разширяване на концепциите, които бе започнала да развива в „Телетех“. Компанията й бе само начало за нея, малък трамплин за подробно разработени планове с международно значение. Младата телевизионна индустрия, обясни тя, не беше достатъчно прозорлива, за да види изправените пред нея технологични възможности. Тя възнамеряваше да хване тези възможности и да ги експлоатира докрай. И смяташе, че той сигурно би желал да научи повече за нейните идеи.

Лиз почувства, че сега е моментът — когато вече го държеше в сексуално подчинение — да му покаже колко важна можеше да бъде за него на корпоративно ниво. Остави го да види мащабите на амбицията й и острия й поглед върху пазара. С неговите контакти и нейната оригиналност простиращата се пред тях власт бе буквално неограничена.

Той слушаше внимателно нашепваните му идеи, които, изглежда, го възбуждаха не по-малко от тялото й. Тя усещаше как либидото му се събужда за живот всеки път, когато го изненадваше с концепция, за която никога преди не бе чувал, нито помислял, с верига от производствени мощности и пазари, по-съзидателна, отколкото някога си е представял за възможно.

И премълчаваше толкова, колкото и предлагаше, правейки го нетърпелив да чуе повече.

Пенисът му се втвърдяваше в дланите й, докато гласът й го стимулираше и скоро бизнес разговорът се превръщаше в любовен шепот и чувствени намеци. За секунда тя го правеше хлъзгав и горещ и той трябваше да я има отново.

Така те разговаряха и правеха любов, говореха и отново се любеха, сякаш двете форми на удоволствие бяха неразличими една от друга. И в пресметнатите си думи, както и в болезнените си ласки, тя разбра езика, който той копнееше да чуе, сложи ръка на съкровището, което предизвикваше глада му и го довеждаше до крайност.

Когато се изправи, за да си тръгне, вече бе сигурна, че го притежава. Познаваше както сексуалните му нужди, така и умствените му ограничения. И онова, което отначало подозираше, че е неразгадаема чувствена енигма зад начина му на правене на любов, се оказа плосък мазохизъм, лесно манипулиран от нея. Колкото до хитростта му в бизнеса, тя бе само повърхност, без интелектуална дълбочина. Да, той беше опасен съперник, но тя бе повече от достойна за него.

Уговориха се да се срещнат отново след две седмици тук, в Ню Йорк. Сега конференцията ги отвличаше; имаха нужда от повече време, за да се опознаят и да обсъдят нейните сложни планове. Планове, които му се щеше да са измислени от него.

Тя го остави в три часа сутринта. Отново облечена, изглеждаше елегантна и прекрасна както винаги. Той стоеше гол на прага, излагайки на показ тялото си и липсата на срам, докато й изпращаше въздушна целувка за довиждане.

— Довиждане, хубавецо — рече тя с леко намигване. — Ще се видим пак.

— Ще чакам с нетърпение — кимна той.

Когато се върна в стаята си, тя завари Лу да хърка шумно в леглото заедно с дрехите. Знаеше, че заспиването облечен представлява неговият начин да я укори за това, че го бе изоставила. Не му обърна внимание, а се съблече и си легна с лека усмивка, размишлявайки само за момент, преди да потъне в спокоен сън.

На другата сутрин четири червени рози бяха донесени в стаята й с картичка, подписана „Ранд Индъстриз“. Това бе начинът на Спенсър Кейн да се похвали, че я е притежавал четири пъти под носа на съпруга й.

Лиз закачи една от розите на ревера си за сутрешните срещи. Лу, изглежда, не забеляза нищо.

Следващия следобед те си тръгнаха за Калифорния. Докато седяха заедно в самолета, Лу говореше за незначителни неща, на които тя не обърна внимание, тъй като размишляваше над успеха на пътуването си до Ню Йорк.

Само тя си знаеше колко е добра.

Бе отишла на търговското договаряне с единствената цел да срещне Спенсър Кейн.

И бе успяла.