Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (96)

Осемнадесета глава

Филаделфия, 2,45 следобед

Търпението на Тес се изчерпваше.

Тя се обаждаше на Хал във всеки свободен миг от дванайсет часа насам и все не успяваше да се свърже с него. Последните отчаяни напъни на кампанията поглъщаха остатъка от времето и енергията му. Ако не говореше пред публика, то пътуваше с кола или самолет. В отговор на обажданията й сътрудниците му можеха само да й дадат неговите приблизителни координати. Това бяха безплодни опити да хване човек, когото превратностите на тази луда кампания бяха превърнали в призрак.

Затова, когато на вратата на хотелската й стая се почука и се появи куриер с дузина рози и бележка от Хага, Тес го посрещна с изненада и облекчение.

„ЛИПСВАШ МИ УЖАСНО, пишеше в бележката. ДА ПРИКЛЮЧВАМЕ С ТАЗИ ВЪРТЕЛЕЖКА. ЩЕ СЕ ВИДИМ ДОВЕЧЕРА ВКЪЩИ, ЩЕ ИЗСТУДИМ МАЛКО ШАМПАНСКО И ЩЕ ЧАКАМЕ ЗАЕДНО РЕШЕНИЕТО НА ИЗБИРАТЕЛИТЕ.“

Беше подписана: „С ОБИЧ, ХАЛ“.

Тес седна на хотелското си легло и притисна розите до гърдите си.

— Хал — прошепна тя. — Любов моя…

Значи в края на краищата той не я беше забравил. Мислил бе за нея през цялото време. Усмивката, която видя на лицето му по време на телемоста, е била изпълнена със същата обич, изразена сега с тези цветя.

Тя погледна часовника си. За да се срещне с нея във Вашингтон, той би трябвало да отмени последните си речи в Индианаполис и Кълъмбъс. И тя щеше да направи същото. Ако побързаше, можеше да се прибере у дома преди него и да подготви къщата в Джорджтаун за интимна вечеря.

А когато останеха заедно сами, щеше да му каже, че вече нищо не го заплашва и че изпитанието е отминало, без да му разкрива какво е било заложено на карта, нито своята собствена роля във всичко.

Довечера щеше да бъде в обятията на съпруга си.

С тази мисъл Тес протегна ръка към телефона, за да се обади на своя секретар по кампанията.