Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (26)

Седма глава

На десети ноември Лиз бе потънала в работа, довършвайки есенните пазарни анализи на „Телетех“ и подготвяйки се за празниците.

Беше прекалено развълнувана, за да се концентрира върху работата си, защото знаеше, че до няколко седмици животът й ще се промени из основи. Тя и Спенсър Кейн решиха, че новият план трябва да се задейства преди Деня на благодарността. Той я увери, че Пен Маккормик контролира достатъчно гласове в Борда на директорите, за да може това да се осъществи.

До настъпването на Коледа Лиз и Спенсър Кейн щяха да бъдат ръководители на нова корпорация. Въпреки че още не й бяха избрали име, тя знаеше, че компанията ще бъде крупен и значим филиал на „Американска инициатива“. Самата тя щеше да контролира механизмите на новосъздадената организация, но споделяйки титлата и властта със Спенс — перспектива, която не я тревожеше, защото бе сигурна в способността си да го накара да прави всичко, което поискаше от него поне в обозримото бъдеще.

Тя отваряше пощата си както обикновено, с чаша горещо кафе до себе си, когато забеляза едно писмо, адресирано до нея от директора на кадровия отдел в „Американска инициатива“.

Отвори го. Отначало съдържанието му й се стори толкова невероятно, че трябваше да разтърка очи и да го прочете повторно.

„Скъпа госпожо Бенедикт, се казваше в писмото, «Американска инициатива» Ви благодари най-искрено за добрата работа от придобиването на «Телетех» досега.

Във връзка, с важна реорганизация, извършваща се понастоящем в корпорацията, Вашата компания отсега нататък ще бъде закрита поради преобразуването й в нова структура. Всички ръководни длъжности в «Телетех», включително Вашата, ще бъдат съкратени и ще се създаде нов екип, за да поеме предишните отговорности на «Телетех».

Корпорация «Американска инициатива» Ви изпраща най-добрите си пожелания за бъдещата Ви кариера на друго място и изразят благодарността си за Вашите усилия в нейна полза.“

Писмото беше подписано от директора на отдел „Кадри“ и от президента на „Американска инициатива“ Чарлс Оауъл.

Лиз грабна телефона още преди пълното осъзнаване на новината и позвъни на Спенсър Кейн в неговия офис в Маями.

— Офисът на господин Кейн — отговори секретарката.

— Обажда се Лиз Бенедикт от „Телетех“, Калифорния — каза Лиз. — Господин Кейн, ако обичате.

— Един момент. — Настъпи пауза. Лиз почукваше с пръст по бюрото си, ядосана и объркана. Реши, че обявената в писмото ликвидация се отнася за всички останали служители на „Телетех“, а нейният нов пост в „Американска инициатива“ предстои да бъде уреден в отделни разговори. Не й харесваше да се чувства уволнена дори и само временно.

— Госпожо Бенедикт — прозвуча отново гласът на секретарката, — господин Кейн има конференция. Може ли да ви се обади по-късно?

— Предадохте ли му, че е Лиз Бенедикт? — попита Лиз. — Той ще иска да говори с мен. Ще почакам.

— Един момент. — Тонът на секретарката беше студен.

Този път паузата бе по-дълга.

— Съжалявам — каза тя накрая. — Точно сега господин Кейн е зает. Ще трябва да му предам вашето, съобщение. В каква връзка беше то?

Лиз затвори телефона, без да каже нищо повече.

Разбра какво ставаше. Спенсър Кейн никога вече нямаше да си бъде вкъщи за нея. Нито щеше да я потърси или да отговори на обажданията й.

Тя беше уволнена. Нямаше грешка с писмото от Ню Йорк. На най-високо ниво в „Американска инициатива“ бе извършена долна манипулация. И тя бе загубила.

Днешният „Уол Стрийт Джърнъл“, получен със същата поща, както и съобщението за нейното отстраняване, й даде обяснението, което тя вече почти бе формулирала в съзнанието си. Статията се открояваше на страница пета.

СЪЗДАВА СЕ НОВО ПОДЕЛЕНИЕ НА „АМЕРИКАНСКА ИНИЦИАТИВА“

„Ръководителите на корпорацията «Американска инициатива» обявиха днес образуването на нов отдел, който ще се занимава с развитието на телевизионните технологии и в частност с въвеждането на цветната телевизия като потребителски продукт.

Новото поделение, наречено «Телтрон», ще бъде базирано в Бостън. Негов главен ръководител ще е Спенсър М. Кейн, сегашен вицепрезидент, отговарящ за финансите в «Ранд Индъстриз» и бивш ръководител в няколко компании на «Американска инициатива».

Ние смятаме новото поделение за един от своите важни приоритети — каза Чарлс Пауъл, президент на «Американска инициатива».

Спенс Кейн е един от нашите най-способни и енергични хора и най-подходящият човек за този пост. Опитът му във финансите и маркетинга е равен на вещината му в областта на телевизионните технологии.

Развълнуван съм от поверената ми отговорност — сподели определеният за ръководител Кейн в телефонно интервю. — Цветната телевизия е ключът към бъдещето на електронните медии през следващото десетилетие и аз очаквам да работя настъпателно с колегите си от «Американска инициатива», за да се озовем на прага на тази революция.“

Лиз изпусна вестника на бюрото пред себе си. Снимките на Спенсър Кейн и Чарлс Пауъл й се усмихваха от статията.

Сега разбра всичко. Уволнението й беше истинско и окончателно. В плановете на „Американска инициатива“ за новото поделение нямаше място за нея.

В края на краищата Кейн я бе надхитрил.

Дори в този ужасен момент, когато основите на нейната власт и дори съществуване се измъкваха изпод нозете й, Лиз хладнокръвно анализира ситуацията и осмисли случилото се.

Кейн бе поел делови риск. Той знаеше, че със загубата на Лиз капацитетът за нововъведения на новата му компания значително ще намалее. Знаеше, че никога няма да успее да я ръководи така добре сам, както с вдъхновението и интелекта на Лиз зад гърба си.

Но по природа създание на корпоративната джунгла, Кейн бе разбрал, че талантът на Лиз върви ръка за ръка с нейната амбиция. Обвързването на кариерата му с нея щеше да бъде опасно. Рано или късно тя можеше да реши да го изостави, както той я оставяше днес.

Така че той бе постъпил по най-благоразумния начин. Бе предпочел чистата власт и длъжност пред творчеството. Беше използвал Лиз, докато имаше какво да научи от нея, и после я бе захвърлил. И ако хоризонтите на новата му телевизионна компания се стесняваха донякъде от нейното отсъствие, то позицията му в „Американска инициатива“ ставаше много по-сигурна.

Кейн бе амбициозен мъж. За него цветната телевизия представляваше само трамплин. Ако успееше с този си план да придобие достатъчно власт в рамките на конгломерата, можеше един ден да свърши като президент на самата „Американска инициатива“ или поне като ключов член на Борда, подобно на приятеля си Пен Маккормик, с когото тази двойна игра несъмнено бе свързана.

А ако бе продължил да разчита на Лиз, сигурно тя щеше да бъде издигналата се към тези висини, а той — загубилият.

Лиз се усмихна при мисълта колко предпазлив и мъдър бе Кейн. Не можеше да отрече това в дъното на съзнанието си, защото през цялото това време там се бе спотайвал неоформеният, но реален план да му отсече главата, когато контролът й над телевизионния пазар я направеше достатъчно силна, за да мине без него. Той я разбра прекалено добре.

Тя сбърка, като надцени интелектуалното си превъзходство над него и нуждата му от техническите нововъведения, с които тя можеше да обогати новата компания.

И нещо по-лошо, бе прекалено уверена в личната си власт над него.

Спомни си сексуалната им връзка. Нямаше как да не се възхити от неговото коварство. Той изигра най-трудната роля на мъжка зависимост, която тя можеше да си представи. Излъга я там, където болеше най-много — в женските й инстинкти.

Тя си спомни първата им нощ заедно, когато с рефлексите на спортист, реагиращ за части от секундата, бе усетила тайните в неговите желания и си бе поставила задачата да ги разпали, за да го направи зависим от нея. Знаеше, че има нещо тайнствено и прикрито в неговата сексуалност, нещо, което той не издаваше — но се самозалъга, че го е разгадала напълно още през първата нощ.

Е, беше сгрешила. Спенс през цялото време бе държал коз, за който не бе и подозирала. И дори по време на следващите един след друг оргазми бе успял да го запази скрит. Всичко е било само един театър.

Беше я надхитрил в леглото, както и в покера на корпоративната конкуренция. Именно тя бе разкрила повечето от намеренията си и трябваше да заплати за това съответната цена.

Унижението беше пълно. Нищо чудно, че си бе направил удоволствието тя да получи това студено писмо с уволнението си в същия ден, в който „Джърнъл“ обявяваше ликвидацията на „Телетех“. Искал е тя да научи за съдбата на компанията си от вестника.

Тя огледа офиса си, картините по стените, гледката на града навън през прозореца, фотографията на Лу върху бюрото. Междувременно чуваше звън на телефони и напрегнати гласове във външния офис и коридора. Новината за „Телетех“ сигурно плъзваше сред ужасените служители. Собственият й телефон зазвъня неистово. Тя не му обърна внимание.

Именно тук, в тази сграда, тя дойде при Лу като Лиз Дамерън, невинно изглеждаща млада дипломантка, и получи работата на помощник-завеждащ отдел в „Електронни изделия Бенедикт“. И оттук започна своето изкачване нагоре, установявайки контрол над компанията, без да направи нито една погрешна стъпка, за да я връчи след това на тепсия на „Американска инициатива“.

Всичките й постижения бяха станали тук. А сега й бяха отнети.

Огледа картотеките си, спретнато подредени с доклади, проекти и изследвания, които представляваха сърцевината на работата й в „Телетех“. Беше време да ги освободи, да каже довиждане на компанията, построена от нея върху развалините на „Електронни изделия Бенедикт“.

С усилие на волята Лиз потисна кипящата жлъч в себе си. Днес трябваше да е хладнокръвна. Не биваше да губи самообладание. Засега щеше да остави бойното поле на победителите. Но утрешният ден беше нещо отделно. Никой не можеше да предвиди бъдещето. Това и само това представляваше единственият и неотменим закон на бизнеса.

Погледна надолу към снимката на Спенсър Кейн, усмихнат и красив.

— Пак ще се видим, Спенс — прошепна.

Но първо трябваше да се свършат неотложните неща.

Тя премести поглед от образа на Кейн върху неотдавна направената снимка на Лу, която държеше на бюрото си. Фотографът трябваше да я ретушира, за да прикрие нездравия цвят и увисналите му черти. Въпреки най-доброто си желание Лу изглеждаше като жалка сянка на ръководител — един шут, маскиран като влиятелен и целеустремен мъж.

Лиз мислеше за съпруга си. По нейно настояване той промени неотдавна завещанието си, като остави на Барбара и децата половината от състоянието си. Това, което оставаше, не беше много. Едва стигаше за приличен дом и облекло.

Мислите й се насочиха към собственото й бъдеще. Светът на бизнеса й бе обърнал гръб и само от нея зависеше да открие начин, за да го накара да промени решението си. Предстоеше й дълъг път, както и доста бързо размесване на картите. Време бе да преразгледа приоритетите си. И да направи жертви.

За Лу Бенедикт място в това бъдеще нямаше.

Той бе изпълнил предназначението си.