Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (32)

Тринадесета глава

В един иначе обикновен петък през есента, когато магазинът вървеше като че ли по-добре от всякога, Тим внезапно изненада Лора с неочаквано предложение.

— Не бих искал да развалям собствената ти представа за себе си, Лора — каза той, — но истината е, че работата на шивачка просто не ти подхожда.

Седяха в любимия си ресторант в Гринич Вилидж, същият, в който Тим за пръв път предложи на Лора да започне самостоятелен бизнес.

Лора се изненада.

— Какво искаш да кажеш, Тим? — попита. — Мислех, че нещата вървят съвсем добре. Имаме много доволни клиентки и повече работа, отколкото можем да поемем…

— Прекалено много клиентки. — Той поклати глава. — Точно в това е проблемът, Лора. Талантът ти превъзхожда нашето предприятие. Със сегашната си организация не можем да задоволим пазара, който си създала за своето производство. Но това е само половината от проблема. Забравила ли си откъде тръгна, Лора?

Тя го гледаше, объркана от думите му.

— Целта на работата ти — поясни той — беше да стигнеш до жените, които не могат да намерят харесваните от тях модни облекла в магазините, и да им дадеш дрехи на прилична цена, в които да изглеждат добре. Хубаво, ти постигна по забележителен начин това за определена група жени, открили те чрез устна препоръка. И ако случайно не си забелязала, някои от тези жени са много влиятелни. Но огромната част от трудни за обличане жени, които са с ограничен бюджет или не влизат в роклите на Диор, са си все още в същото положение. Достатъчно дълго съм в бизнеса, за да знам, че лозето не ще молитва, а мотика, Лора. Ти трябва да стигнеш до тези жени. Когато го направиш, ще задоволяваш пазар, който плаче за продукцията ти. И ще постигнеш успеха, който наистина заслужаваш.

Веждите на Лора бяха леко смръщени.

— Но как, Тим? — попита тя. — Какво още мога да направя, което не съм сторила досега? Да наема още шивачки?

Тим поклати глава.

— Това ще бъде само разширен вариант на досегашната ти дейност. Трябва да се откъснеш от модните поръчки, Лора, и да навлезеш в готовото облекло.

— Но Тим, всичките ми дрехи са скроени за определени индивиди. В това е целият смисъл на работата ми.

— Е, налага се да го промениш. — Изражението на Тим беше сериозно и непреклонно.

— Но как?

Той се усмихна.

— Ти си геният. Ти ще разбереш как. А когато го направиш, аз ще съм до теб, за да продавам. Но в случай, че се изкушиш да останеш на място и да продължиш да вършиш същото, Лора, не забравяй: има милиони жени, които се нуждаят от това, което можеш да им осигуриш. Тези жени не намират нищо готово, което да задоволи представата им за себе си. Те просто плачат за твоята продукция. Трябва само да си изградиш концепцията, моста, който ще ти позволи да стигнеш до тях. И щом веднъж го измислиш, аз ще ти го построя.

Лора мислеше над идеята му. Това бе примамлива главоблъсканица. Как можеше да открие „мост“ между скроените за трудно обличащи се жени дрехи и пазара за готово облекло, същия този пазар, който не успяваше да ги задоволи?

От подобна задача можеше да й се завие свят. Но тя не спря да мисли върху нея.

И стана така, че отговорът дойде от най-неочакван източник.

Една постоянна клиентка на Лора от Горен Уест Сайд, госпожа Козловски, се намираше веднъж в магазина, избирайки дрехи, когато забеляза прекрасната рокля върху един манекен на витрината. Това бе особена, прилепваща, изящно скроена вечерна рокля, сякаш предназначена за стройните модели на „Воуг“ или „Харпърс Базар“. Лора я направи по свое хрумване, тъй като хареса скицата си и я уши от бледоморава коприна, с черен ширит.

— Само да можех да нося такова нещо — вайкаше се госпожа Козловски. — Но в него ще изглеждам като хипопотам. Къде ти, с моите крака. Лора, ти и Мередит сте щастливи, че имате такива безупречни фигури и можете да носите подобни прелести.

Лора вдигна с любопитство очи от бюрото си. Помисли за момент, сетне се изправи, заобиколи бюрото и погледна внимателно госпожа Козловски, а след това роклята. Внезапно я обзе някакво вдъхновение.

— Нека се опитам да я пригодя за размерите ви, госпожа Козловски — рече тя. — Ще променя една или две линии, може би малко и подгъва… Обзалагам се, че мога да я направя да ви пасне като ръкавица.

— С това мое туловище? Продължавай да си мечтаеш, Лора — каза госпожа Козловски с явен скептицизъм.

Лора разглеждаше клиентката си. Госпожа Козловски бе изключително привлекателна жена за онези, които я познаваха добре. Имаше къдрава кестенява коса, красиви сини очи, хубава кожа и жизнерадостен нрав. При това се държеше по един изключително женствен начин.

Накратко, госпожа Козловски бе всичко онова, която една жена трябва да бъде. Изискана, интересна и по свой собствен начин доста сексапилна. Но краката и ръцете й бяха малко къси, раменете закръглени, а ханшът — широк, фигурата й бе много далеч от тази на манекенка.

През последните две години Лора успяваше да я облича с изобретателно скроени дрехи, които изтъкваха добрите й страни, без да привличат вниманието към недостатъците на фигурата. Но сега това бе истинско предизвикателство: да я направи да изглежда добре в елегантна вечерна рокля, предназначена за много по-висока и слаба фигура.

И Лора си спомни препоръката на Тим: търсеният ефект трябваше да се постигне без специално прекрояване на роклята за тялото на госпожа Козловски. Вместо това се налагаше да приспособи модела по такъв начин, че той да може да се произвежда масово както в оригиналния си размер, така и с мярката на госпожа Козловски — и да изглежда еднакво добре и в двата случая, свален направо от закачалката.

Проблемът изглеждаше неразрешим. Но острият интелект на Лора и вродената й упоритост я караха да мисли, че ще успее да открие отговора.

— Нека опитам — каза тя на госпожа Козловски. — Ще бъде само един експеримент и няма да ви струва нищо. Ако роклята ви стане, ще бъде безплатна — подарък от мен. Ако не, ще я изхвърлим и няма да мислим повече по този въпрос.

Госпожа Козловски сви рамене.

— Добре, Лора, щом искаш… Но не се разочаровай много, ако накрая изглеждам като най-добре облечения хипопотам в Горен Манхатън.

Близо две седмици Лора работи през свободното си време над този проблем.

Драпираше по сто различни начина материята върху манекен с размерите на госпожа Козловски в работната стая на магазина. Мъчеше се да възпроизведе тънкия кръст и стегнатия корсет на вечерната рокля по начин, който да подхожда на специфичната структура на госпожа Козловски, вместо да й противоречи.

Скоро разбра очевидната причина, поради която дизайнерите на висша мода просто игнорираха подобни фигури и се концентрираха върху стройните манекени, правещи моделите им да изглеждат плавни и елегантни. Беше трудно да се постигне подобен ефект с една по-ниска и пълна женска фигура.

И като резултат, разбира се, всички госпожи Козловски по света въздишаха и свиваха разочаровано рамене, когато гледаха рекламите в списанията, пълни с модели на висшата мода, които никога нямаше да облекат, защото тези модели просто не им подхождаха.

Само да можех да нося това! Тези думи бяха тъжният химн на милиони жени, чувстващи се отрязани от самата мода и принудени да преравят закачалките в магазините в търсене на оскъден асортимент от по-малко вълнуващи рокли, които биха изглеждали що-годе прилично върху тях.

Необходимо бе да се изтъкне вродената елегантност на обикновената жена, фините й маниери, грациозното й движение, скритата й чувственост. Лора до голяма степен бе постигнала това в дрехите си по поръчка. Сега трябваше да го постигне и в дизайна на готово облекло.

Тя се запали от предизвикателството. Оставаше до късно след полунощ, ден след ден, правейки скица след скица на фигурата на госпожа Козловски в различни модели. И докато го правеше, забеляза, че си спомня Матис, Мане, Джорджоне и другите художници, които бе изучавала в университета. В техните работи голото женско тяло бе чудесен, приспособим предмет. То можеше да се представи във всевъзможни форми и всяка една от тях беше прекрасна. Привлекателността на женския пол не се ограничаваше само с един негов образ.

Без да се стряска от трудността на задачата си, Лора започна да променя някои от линиите на харесаната от госпожа Козловски рокля. Промени един шев на рамото, един клин в корсажа и падането на плата в полите. Сетне импулсивно промени дължината на роклята с няколко сантиметра.

После й хрумна, че трябваше да избере нов цвят. Оригиналният бледоморав цвят, изглеждащ толкова добре върху манекена осма мярка, нямаше да отива на по-ниска фигура. След двайсетина минути размишление се спря на тъмнозелено, което добави в скицата си.

Тогава изведнъж осъзна, че платът е неподходящ. На тънката коприна, използвана на манекена, липсваше твърдост, за да запази линиите си върху фигурата на госпожа Козловски. След още размисъл избра един сатен, купен преди месец от дизайнера на платове на Седмо Авеню.

Сетне й дойде друго вдъхновение и реши да добави ивица към деколтето и да направи корсажа малко по-нисък.

Когато свърши, някои от по-дребните детайли изпъкнаха. Разбра, че са й необходими нови, по-ненатрапчиви копчета. Колието, гривната, дори обувките и чантата също трябваше да подхождат на новия изглед на променения модел.

Всички тези подробности изкристализираха в скицата на Лора. Развълнувана, тя откъсна време от работата си, за да потърси из целия град аксесоарите от своето въображение. Изгради модела парче по парче у дома в апартамента си, работейки с напълно различни материали, за да получи същия ефект, постигнат с такава лекота върху манекена осма мярка, но сега върху по-ниска и пълна фигура.

Седмица по-късно роклята беше готова. Лора седеше в люлеещия се стол, подарен й от Тим, и съзерцаваше творението си уморена, но щастлива. Усещаше, че е направила нещо изключително.

Следващият въпрос бе дали то щеше да изглежда добре и върху госпожа Козловски.

Другият вторник това се изясни. Лора посрещна клиентката си в магазина и лично я отведе в пробната. Накара я да се отвърне от огледалото, докато работеше. Тим, чийто инстинкт му подсказа, че ставаше нещо важно, чакаше отвън заедно с Мередит и сестрата на госпожа Козловски, Карън, която я бе придружила дотук.

Точно както Лора очакваше, роклята прилегна идеално. Тя грижливо подреди аксесоарите, промени малко прическата на госпожа Козловски и я изведе от пробната стаичка.

Тим и Мередит бяха там, също както и Карън и още две-три други клиентки, случили се в момента в магазина.

— Ето ни — каза Лора, пропускайки госпожа Козловски напред.

Всеобщо мълчание настъпи в стаята.

Тим тихо подсвирна. Мередит кимна, възхитена. Сестрата на госпожа Козловски стоеше с отворена уста, твърде изумена, за да може да промълви.

Госпожа Козловски се бе обърнала да се погледне в огледалото и сега очите й бяха пълни със сълзи.

— Лора — каза тя с приглушен глас. — Ти ме направи да изглеждам красива.

Настъпи продължителна тишина. После Лора чу Тим да задава въпроса, въртял се в ума му през цялото време:

— Нима искаш да кажеш, че можеш да пуснеш това в масово производство?

Добрият стар Тим! Все с неговия бизнес, помисли си Лора.

— Няма да е съвсем същото при всички размери — рече тя. — Ще трябва да има леки промени в модела при различните мерки. Също и в плата, цвета и малки изменения в кройката. Но не е необходимо да бъде по поръчка. Тъй че, да, става за масово производство.

Лора съобщи своята революционна концепция така естествено, сякаш роклите се произвеждаха по този начин от десетилетия.

Госпожа Козловски не я слушаше. Тя все още гледаше с премрежени очи трийсет и четири годишната си фигура, показана най-сетне в цялата елегантна красота, стояла сякаш затворена в нея през всичките тези години. Лора бе отключила една врата към тялото й, стояла залостена през целия й пълнолетен живот.

— Лора — каза тя с дълбока въздишка, — бих ти платила с всичко, което имам и което мога да заема, за този тоалет. Ти ме накара да се почувствам жена. Направи ме да се чувствам красива. Не съм изпитвала подобно нещо отпреди да родя първото си дете.

Тим поклащаше глава.

— Лора, ти си гений.

Сестрата на госпожа Козловски пристъпи напред, за да я прегърне, а после прегърна и Лора.

— Кога е моят ред? — попита тя.

Всички се стълпиха наоколо, изучавайки тоалета в подробности, молейки госпожа Козловски да се обърне и поздравявайки едновременно нея и Лора. Беше невъзможно да се обясни как Лора бе сторила онова, което постигна. Цялото далеч надхвърляше простата сума на съставящите го части. И същевременно всеки отделен детайл на тоалета — интелигентната кройка на подгъва, деколтето, шевовете, дизайнът на плата и цветовете, дори обувките — беше напълно необходим за цялостния резултат.

Лора не можеше да осъзнае, че похвалите, отправени към нея, идват от различни гледни точки. Клиентките, възхищаващи се от роклята на госпожа Козловски, се питаха след колко време ще могат и те самите да притежават подобни тоалети. Мередит се учудваше на изключителното въображение и творческия талант на Лора. Тим събираше цифри в ума си и решаваше на кой търговец на модна конфекция да разкрие първо тази тайна. Госпожа Козловски попиваше радостните си сълзи с кърпичка и мислеше за чудото, постигнато от Лора със собственото й познато тяло и шепа прости материали.

Всички в стаята усещаха, че стават свидетели на нещо историческо. Миналото бе изтрито не само за Лора и нейната клиентка, но може би и за милиони разстроени жени.

Това, което виждаха, беше бъдещето.