Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (85)

Седма глава

През следващите три дни зад кулисите във Вашингтон се развиваше трескава дейност.

Във вторник вечерта госпожица Джулиет Съмърс, секретарка във Вашингтон и отдавнашна любовница на ръководителя на кампанията на един от основните кандидати за президент от Демократическата партия, прие покана за среща с красив и състоятелно изглеждащ непознат, който й кавалерства през цялата романтична вечер от вечеря и танци, преди да я отведе с лимузината си „Линкълн Континентал“ в едно отдалечено място и да опре нож в гърлото й.

Непознатият учтиво я попита дали любовникът й е споделил за някаква роля на предизборния си екип в настоящите слухове за Хейдън Ланкастър. Когато тя отрече да знае каквото и да било във връзка с аферата, дрехите й бяха търпеливо разрязани със същия дълъг нож и вече гола, й зададоха същия въпрос. Хлипайки през сълзи на болка и ужас, тя повторно заяви неведението си. Този път й повярваха.

Също във вторник вечерта господин Алън Граф, ръководител в кампанията на друг изтъкнат кандидат, беше спрян на улица Х от непознат мъж и натикан в една кола. Показаха му снимки, в които видя самия себе си без дрехи, в компрометиращи пози с различни мъже, стари и млади. Един от тях бе главният съветник на кандидата.

Господин Граф, заплашен с разкриване на хомосексуалните му приключения пред съпругата и трите му деца, получи сърдечен инфаркт пред събеседника си и се наложи спешно да бъде настанен в болницата „Джорджтаун“. Но не и преди да увери непознатия — както сам вярваше, с последните си думи на тази земя — че не знае нищо по въпроса, макар, естествено, кампанията на неговия кандидат да имала единствено полза от проблемите на Ланкастър.

В сряда съпредседателят на Демократическия национален комитет, известен като близък приятел на ръководителя на трета важна кампания, бе дискретно потърсен и запознат с документални доказателства за нелегалното изпиране от негова милост на милиони долари, получени като помощ за кампанията чрез различни вестникарски корпорации в една банка в Пуерто Рико. Този индивид, когато му съобщиха, че отклоняването на тези суми, представляващо федерално престъпление, ще се свърже директно с него и ще се разгласи публично до два часа, ако не прояви разбиране, също успя да убеди посетителите си, че не знае нищо за скандала с Ланкастър.

Също в сряда в град Арлингтън, щата Вирджиния, апартаментът на журналистката, получила първа неприятната информация за Хейдън Ланкастър, бе разбит. Бяха откраднати различни документи, свързани с личния й живот, включително и с любовните й афери с не един и двама видни вашингтонски мъже. На следната сутрин се състоя среща с нея.

Обясниха на привлекателната млада репортерка, че сексуалните й услуги, разменени срещу няколко сензационни истории, и връзките й, поддържани с определени обществени фигури, които бе представила в благоприятна светлина, щяха скоро да гарантират изгонването й от журналистическата общност без надежда да упражнява отново избраната си професия, ако не разкриеше на двамата непознати източника на слуховете за Ланкастър.

За жалост тя можа само да обясни, че източникът бил анонимен и показа на посетителите разпечатаното съобщение от телетайпа си.

Разследването не свърши дотук. Почти всеки, свързан с големите кампании, бе получил материална облага по едно или друго време от потока средства, намиращи се на неуловимата граница между държавните фондове, дарения за кампаниите и откровени рушвети, които превръщаха Вашингтон в такова вълнуващо място за живеене. Деветдесет процента от гореспоменатите хора имаха незаконни любовници. От тях, може би четирийсет процента бяха хомосексуалисти. Всички тези индивиди бяха проследени и заплашени с разкрития, ако не разкажеха каквото знаят по въпроса за Ланкастър.

Слухът за тези действия се разпространи бързо. Вашингтон навлезе в период на тиха паника, когато колективните му грехове се озоваха на сантиметри от дневната светлина. Никой не знаеше, че информацията бе търпеливо събрана от Рон Лукас и неговите хора в продължение на няколко години по поръчка на Бес Ланкастър в очакване именно на такъв ден и случай.

Но работата вървеше бавно. Който и да се намираше зад слуха за Ланкастър, бе много хитър и прикриваше добре следите си. Хората, които бе най-вероятно да знаят източника на шантажа, всъщност нямаха и понятие за него.

Вашингтон не знаеше нищо повече от пресата или американската публика за внезапно надвисналия над Ланкастър облак.

Рон Лукас нареди на хората си да работят по двайсет и четири часа в денонощието. Той разбираше, че време няма, а трябваше да запази в тайна разследването си. Който и да се намираше зад получената от Тес заплаха, явно използваше само най-тесен кръг доверени хора или дори само един-единствен външен човек.

Междувременно всичко, което Рон вече знаеше за миналото на Хейдън Ланкастър, от младежките му години в Чоут, през ранната му правителствена кариера и до настоящето, бе внимателно и многократно пресято в опит да се открие самоличността на непознатото малко момче, което можеше да е негов незаконен син.

Всяка известна любовница на Хейдън Ланкастър, която имаше вероятност да е забременяла от него през последните шест години, се следеше, пощата й се отваряше, а домът й се претърсваше.

Но отговорът все още се изплъзваше на Рон и хората му.

След седемдесет и два часа той вече бе готов за по-драстични мерки. Притежаваше събрана информация за всички важни кандидати, която, ако попаднеше в нужните ръце, щеше да е достатъчна, за да предизвика оттеглянето им от президентската надпревара. Ако не се откриеше скоро източникът на заплахата към Хал, щеше да започне кампания на масов шантаж срещу най-блестящите имена в американската държавна политика. Всеобщият терор, предизвикан от такъв ход, можеше да бъде толкова силен, че който посмееше първи да хвърли камък по Ланкастър, сам щеше да бъде унищожен само за часове.

Ефектът от подобна кървава баня в изборния процес и може би в историята на страната щеше да бъде унищожителен. Той можеше да ликвидира политическите кариери на някои от най-добрите ръководни таланти на страната. Но ако не се откриеше друг начин, и то за часове, това най-агресивно разрешение оставаше единствено възможно.

Тогава отговорът дойде изневиделица.