Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (33)

Четиринадесета глава

От деня, станал известен в магазина като „чудото Козловски“, ежедневието в „Лора ООД“ се промени драстично. Персоналът бе поставен буквално на бойна нога, за да освободи Лора за голямото ново начинание.

Тя се зае с разработването на цели серии оригинални модели, всеки от които щеше да притежава същата приспособимост към различните мерки, както вечерната рокля на госпожа Козловски. Все с тази фундаментална концепция в ума, Лора създаваше официални облекла, спортни дрехи, костюми, отделни части от тоалети, дори бански костюми. Всяка дреха можеше да бъде произведена в масов тираж, стига определени детайли от модела да се променяха при всеки отделен размер.

Тим, който се тревожеше от самото начало за цената на това нововъведение в производството, прекара много часове в тайни консултации с една модна доставчица от Седмо Авеню на име Мили Еделман, чиято специалност бяха малките серии от пълни тоалети. Мили, изпечен ветеран в търговските войни, притежаваща откровено чувство за хумор, му сервира смес от добри и лоши новини.

— Не казвам, че тези дрехи не могат да бъдат направени, защото това е възможно — рече тя. — Те могат да се изработят в различните мерки с малките промени в модела, за които говориш, и после самите промени да се възпроизведат масово. Но ти няма да накараш „Дж. К. Пени“ да фалира. Една рокля Лора Блейк ще се продава за трийсет и пет долара. Това е най-ниската възможна цена. Твоята средна клиентка ще трябва да бръкне дълбоко в джоба си, за да събере тия пари. Но ще ти призная, че поне в моите очи тоалетите си струват парите. Мисля, че идеята ви е добра.

Докато Тим се тревожеше за финансовата страна на експеримента, Лора се потопи в непознатото изживяване да създава собствени серии дрехи. Гледаше как новите й модели се раждат в скицника, а след това от плат, сякаш надарени със собствена воля. Въпреки изтощението си бе изпълнена с трескава енергия и възбуда, които я тласкаха от откритие към откритие.

Вече нямаше съмнение — „моделите Лора“ сега бяха пълнокръвна реалност и такова оригинално утвърждаване на женствеността, каквото не бе правено в цялата история на модата. Лора бе открила себе си като дизайнер.

Но тя се тревожеше за пазарния успех на продукта си. След като разбра от Тим, че нейните рокли щяха да струват на средната жена определена финансова жертва, тя се чудеше дали въпросната жена ще реши, че цената си заслужава. В края на краищата моделите й бяха повече от ексцентрични, сравнени с дрехите, които сега се намираха по магазините. Жените можеха да не знаят как да ги използват.

Възможно бе една жена да се поколебае да си купи костюм Лора за ежедневна употреба, защото той щеше да изглежда прекалено моден и специален. А можеше да не го избере и за вечерно облекло, защото нямаше да има класическите, стандартни линии на официалните облекла на Диор и Чапарели. Есенцията на моделите Лора се криеше в комбинацията от елегантност и естественост, достойнство и простота.

Тим не споделяше нейните тревоги.

— Ти трябва да разбереш — казваше той, — че си създала съвършено нов фасон. Естествено, сега той ти изглежда непродаваем. Така е, защото на пазара няма нищо подобно. Но ще дойде ден, Лора, когато жените с презрение ще отминават всички други фасони в модата, защото Лора ще бъде водещият стил. Повярвай ми, не е вярно, че работата ти няма да се продава. Ето, имаш госпожа Козловски и приятелките й, които могат да потвърдят, че може да се носи и е прекрасна. Сега зависи от нас да убедим и модните търговци в същото.

Близо три месеца Лора работи върху новите си модели.

Когато Тим и тя почувстваха, че са готови да излязат пред публика, той смело й уреди нейно собствено ревю за подбрана група нюйоркски търговци и модни журналисти. Чрез различни агенции Лора си намери момичета модели, подходящи за дрехите й. Откри също и някои непрофесионални манекенки, много красиви, но с необичайни фигури, за да демонстрират приспособимостта на тоалетите й към по-нестандартни мерки.

От стотиците модели, оживели в скицника й от началото на проекта, тя избра тези с най-хващащи окото линии. По настояване на Тим не се отдръпна от оригиналната си концепция, а я изложи по един впечатляващ начин. Щом работата й трябваше да се покаже пред преситена група от модни експерти, нямаше смисъл да приглушава най-добрите й качества. Тя трябваше да говори сама за себе си.

В седмиците преди шоуто възбудата в магазина нарасна. Красиви покани бяха разпратени до журналистите и търговците, подбрани от Тим. Ревюто щеше да се състои в един моден салон на хотел „Сейнт Риджис“.

Петнайсети март бе великият ден. Самата Лора облече за шоуто един от най-красивите си модели. Мередит, също облечена в рокля на Лора, изпълняваше ролята на домакиня на церемонията и коментатор на моделите. Както предвиди Тим, шоуто беше добре посетено, защото никой от търговците не искаше да бъде изпреварен от конкурент в откритието на потенциална златна мина и никой от влиятелните модни журналисти не искаше да пропусне евентуална сензационна история.

Но затова пък най-лошите страхове на Лора се оправдаха.

Никой не атакува дрехите й. Никой не им се смя. Никой не напусна залата.

Но и никой не се заинтересува от тях.

Публиката беше любезна и внимателна при демонстрацията на моделите. Мередит описа уникалните модни черти на отделните рокли и обясни революционната процедура с различните мерки, която щеше да позволи масовото им производство със съответните материали и аксесоари.

Когато шоуто приключи, публиката напусна безмълвно. На другия ден пресата се държа така, сякаш никакво ревю не е имало. Единствената публикация за него бе загадъчна, кратка бележка от приятелски настроена репортерка на име Сал и Жиро в „Ежедневника за дамско облекло“.

„Вчера — пишеше в бележката — модни журналисти и купувачи видяха новата линия дрехи на Лора Блейк, чийто магазин в Манхатън прави впечатление напоследък. Моделите на госпожица Блейк са интересни, необикновени и заслужават вашето внимание.“

Статийката включваше и адреса на магазина.

Това беше всичко. Светът на модата показа един учтив, студен гръб на труда на Лора.

Тим беше бесен на самия себе си и на целия моден свят.

— Съжалявам единствено, че те подложих на всичко това — каза той. — Трябваше да знам по-добре от всеки друг колко враждебни са големите модни риби към новия талант. Просто не допусках, че могат да са чак дотам глупави, та да отминат нещо толкова сигурно. — Той разочарован удари с юмрук по масата. — Направо ми иде да се изям от яд. Може да съм те върнал с години назад заради това преждевременно шоу, Лора. Никога няма да си го простя.

Но като вдигна очи, с изненада видя, че Лора очевидно не бе твърде засегната от случилото се.

— Направихме добър опит — каза тя. — Мисля, че си струваше, Тим. И не се тревожи, все ще се оправим някак.

Той я гледаше с любопитство. Не разбираше как тя може да бъде толкова неуязвима за унижението да види най-чудното си вдъхновение пренебрегнато от целия елит на нюйоркските модни познавачи. Наистина, тя бе съвсем спокойна и се дори усмихваше.

Но Тим нямаше как да знае, че под повърхностната си невъзмутимост Лора вече имаше нова идея.