Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (79)

Първа глава

„Вашингтон Поуст“, 12 април 1964 г.

ЛАНКАСТЪР И РОКФЕЛЕР ИЗПРАВЕНИ ПРЕД ЕВЕНТУАЛНО СЪПЕРНИЧЕСТВО

„С наближаването на първичната предизборна кампания двете партии показват нарастващи признаци на увереност в избора си на непобедим кандидат за президент.

Убийството на Джон Ф. Кенеди даде на републиканците възможност да изтръгнат победата от ноктите на една вече изглеждаща несъкрушима демократическа династия. Сега, когато Кенеди е мъртъв, а на Линдън Джонсън се гледа от всички като на временен президент, републиканците изгарят от нетърпение да намерят достоен кандидат, чийто възгледи да бъдат приемливи за мнозинството американци.

Този кандидат, изглежда, ще бъде или Нелсън Рокфелер, губернатор на Ню Йорк и влиятелен републикански ветеран, или Бари Голдуотър, крайно консервативният сенатор от Аризона, чиято популярност сред републиканците нарасна изключително през последните години.

Единствената пречка пред Рокфелер, който с лекота спечели решителната победа в първичните избори в Ню Хампшър през март, изглежда, се явява разводът с първата му жена през 1962 година и повторният му брак през 1963 година с бившата вариететна звезда госпожица Мърфи. Независимо от това Рокфелер се впуска в надпреварата убеден, че центристките му възгледи и огромният му политически опит ще му позволят да победи Голдуотър това лято и избраника на Демократическата партия през ноември.

Голямата новина от лагера на демократите дойде от неочаквана посока. Хейдън Ланкастър, сенатор от Ню Йорк от 1959 година и популярна фигура още от ранните си дни като европейски пратеник на Айзенхауер, е спечелил досега пет от седемте първични надпревари с убедителни победи над противници като Джонсън, Хюбърт Хъмфри и Робърт Кенеди.

Ланкастър, уважаван сенатор и автор на няколко важни законопроекта във вътрешната и външната политика, представлява един вид политически куриоз. Макар и ревностен либерален демократ по въпросите на вътрешната политика (той красноречиво подкрепи в Сената законопроекта на Кенеди за гражданските права същия следобед, в който Кенеди беше застрелян в Далас), той не се побоя да се дистанцира от твърдата антикомунистическа външна политика на партията си и е отявлен противник на нахлуването във Виетнам.

Навремето Ланкастър публично изразяваше възхищението си от умерената външна политика на Дуайт Айзенхауер и това му спечели доста врагове и от двете партии. Демократите центристи го подозират в републикански пристрастия, докато хардлайнерите и от двете страни намират отношението му към комунизма за твърде меко. Неколцина консервативни критици предсказаха, че той няма да може да работи като президент нито с Конгреса, нито с Пентагона заради спорните си възгледи по важни въпроси като Виетнам.

Енергичните поддръжници на Ланкастър го смятат за безупречен заместник на мястото на убития Кенеди. Подобно на него Ланкастър е млад, красив, очарователен и блестящ оратор. Както и Кенеди, той е герой от войната, макар Медалът на честта на Ланкастър за проявената му почти нечовешка храброст в Корея далеч да превъзхожда с блясъка си службата на Кенеди през Втората световна война. Подобно на Кенеди Ланкастър произхожда от богата и влиятелна фамилия — макар че Ланкастърови, стари републиканци, трудно могат да бъдат сравнени със самоиздигналия се ирландски клан на политиците Кенеди.

Интересно е да се отбележи, че главната политическа слабост на Ланкастър е същата като тази на Рокфелер — той е разведен и женен втори път за бившата госпожа Уинтръп Бонд. Имайки предвид популярността на първия му брак с Даяна Столуърт, би изглеждало, че разводът на Ланкастър ще му навреди много сред избирателите. Но първичните избори засега показват съвсем друга картина. Госпожа Бес Ланкастър се проявява като привлекателна и красноречива поддръжница на своя съпруг. Наблюдателите предполагат, че избирането на Кенеди като първи президент-католик може да е поотпуснало строгите възгледи на обществеността. Изглежда, че американците нямат нищо против идеята да избират между един разведен Рокфелер и един разведен Ланкастър през ноември.

Битката обещава да бъде тежка и вълнуваща. Тя ще постави Рокфелер или Голдуотър, и двамата начело на мощни предизборни организации, срещу младия Хал Ланкастър, герой от войната, чийто оспорвани политически възгледи и брачно минало, изглежда, само засилват блясъка му. Републиканците чувстват, че шансът им да отнемат Белия дом от демократите е настъпил по-рано от очакваното. Но Ланкастър, с предвижданите му съкрушителни победи в оставащите първични избори и чар, равен, ако не и по-силен от този на Джон Кенеди, може да се окаже най-опасният враг за републиканците от години насам.

Освен ако не се случи нещо, и то скоро, което да опетни сияйната броня на Ланкастър.“