Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (94)

Шестнадесета глава

30 април 1964 г., 11,00 сутринта

Тес седеше пред камерата на едно телевизионно студио във Вашингтон. До две минути щеше да се присъедини към Хал чрез телемост, ръководен от коментатора на Ен Би Си в Ню Йорк.

Хал се намираше в Детройт. Веднага след интервюто щеше да се качи на самолет за Индиана, където трябваше да изнесе важна реч пред ветераните от войните. Самата Тес, след двете си публични изяви във Вашингтон днес, трябваше същия следобед да бъде във Филаделфия, а до утре сутринта в Ню Йорк.

През последния час тя на няколко пъти се опита да се свърже с Хал по телефона, но не успя. Той беше напуснал веднага мястото на последната си реч, за да отиде в студиото на Ен Би Си в Детройт. По-рано през деня Тес поне десет пъти разговаря с неговите помощници в кампанията, но тогава пък той се намираше в самолета от Охайо и отново бе недостижим.

Тя проклинаше безкрайните речи, срещи, самолетни полети и други задължения, които й пречеха да се свърже с Хал в хода на кампанията. Реши, че когато това изпитание най-сетне приключи, ще остане близо до Хал поне една година и няма да се качи без него на самолет дори ако животът й зависи от това.

Но днес повече от всякога раздразнението й достигна връхната си точка. Защото имаше съдбовни, чудесни новини за Хал, а нямаше никакъв начин да му ги каже.

В този момент, докато гримьорката полагаше последния руж върху умореното й лице, тя видя Хал на монитора. Той говореше с някого извън обсега на камерата и гледаше в напечатан лист, вероятно резюме от Том Розман за последните събития в кампанията.

Утре беше денят на първичните избори. Макар Хал да бе свършил великолепна работа, успокоявайки бурята от слухове за своята кандидатура, допитванията сочеха, че доста трудно ще спечели утрешния вот. Опонентите му бяха набрали сили от натрапчивото повтаряне в пресата на възможността за неговото оттегляне, тъй че в четирите големи първични гласувания и петте партийни вота се предвиждаха съвсем близки резултати.

От вдругиден кампанията отново щеше да се превърне в конно надбягване. Водачеството на Хал оставаше в миналото. А с наближаването на партийната конференция трябваше най-сетне да се изработи решителна стратегия за спечелване на номинацията.

Само ако можеше да поговори с него! Но сега Тес гледаше образа му на монитора и проклинаше телемоста от хиляда мили разстояние, който я караше да се чувства тъй близо до съпруга си, но не й позволяваше да размени с него няколко думи насаме.

Тя видя как лицето на Хал грейна в момчешка усмивка към една невидима точка извън камерата.

— Ку-ку — чу се гласът му във високоговорителите на студиото в Омаха. — Виждам те.

Тес се изчерви, като осъзна, че той говори на нея. Сигурно я гледаше в своя монитор от студиото в Детройт.

— Нали е красива? — попита той хората около себе си. — Изглежда много по-добре от мен. Това не е честно. Ще ми съсипе имиджа.

Тес се усмихна на шегата му и изпрати въздушна целувка в камерата. В действителност съвсем не се чувстваше красива. Дори на монитора лицето й изглеждаше бледо и изпито. Но съзнаваше какъв късмет бе за нея и Хал това интервю. То им даваше възможността да представят здрав семеен съюз пред публиката в навечерието на първичните избори.

Въпреки че никой не го казваше открито, носеше се клюка за сексуална причина зад слуховете около Хал през последната седмица. Тя се дължеше вероятно на изпълнения с чувствени полутонове образ на Хал — неуспешният му брак с Даяна Столуърт, неговата бездетност, красотата на Даяна и Бес, огромният му чар пред женското население и накрая нашепваните на ухо истории за голямата му мъжественост като любовник.

Затова беше изключително важно Хал и Бес да изглеждат щастливи и интимни в това едновременно появяване пред националната аудитория.

Но всички тези съображения не значеха нищо в сравнение с новините, които тя имаше за Хал. Малкият пакет, донесен тази сутрин от куриера за спешни доставки, съдържаше тъкмо нужното оръжие, за да се сложи веднъж завинаги край на заплахата срещу него.

Макар че не биваше да разкрива пред Хал съдържанието на пакета или да му разказва за ужасната тайна на изпитанието си през последните шест дни, можеше поне да му съобщи, че най-лошото е преминало и опасността е вече зад гърба им.

Само ако можеше да размени няколко думи насаме с него!

Продуцентът в студиото броеше на глас последните секунди преди интервюто. Водещият на телемоста се появи на екрана. Той представи Хал и Бес на зрителите и зададе първия си въпрос на Хал.

— Сенатор Ланкастър, вашата кампания пострада през последната седмица от упорития слух, че ще отпаднете от първичната надпревара. Въпреки че вие отрекохте слуха, допитванията до общественото мнение показаха значителен спад на рейтинга ви. Някои наблюдатели предвиждат загубата ви на всички големи първични избори утре. Кажете ми, каква ще бъде вашата стратегия, ако се получи такъв отрицателен резултат? Какво ще направите, за да възстановите успешния ход на кампанията си — ако, разбира се, тя изобщо може да бъде спасена?

Както се бе опасявала Тес, това беше мъчен въпрос. Тя погледна в монитора, за да види как ще се справи Хал.

— Виж, Дейвид — започна той, — с риск да бъда неучтив, преди да отговоря на въпроса ти, първо ще кажа „здравей“ на жена си, която не съм виждал от девет дни и осем часа. Здрасти, Бес. Как си?

Тес потръпна от радост и изненада, докато въпросът на Хал ехтеше в празното студио. Колко умно и предвидливо от негова страна да я заговори направо по този начин! Тя трябваше да потисне нахлулите в очите й сълзи от усещането за неговата далечна нежност.

— Аз съм добре, Хал — успя да каже, преглъщайки думата „скъпи“, която беше на върха на езика й. — Липсваш ми.

— Ти ми липсваш още повече — усмихна се Хал. — Трябва да кажа, Дейвид, че да имаш жена, толкова добра в кампанията като Бес, е нож с две остриета. Обичам да чета всеки ден за нея във вестниците и да я гледам по телевизията. Но тук наоколо няма кой да ми помогне да си завържа вратовръзката. Хич не ми е лесно.

Тес бе във възторг от съпруга си. Той не само успя да я поздрави и да й изпрати любовта си на повече от хиляда мили разстояние, докато милиони зрители стояха помежду тях, но и направи точно необходимото изявление пред тези зрители. Той обичаше съпругата си, нуждаеше се от нея и тя му липсваше — това го правеше човечен и демонстрираше пред всички щастливия му брак.

Тес продължи да слуша, докато той парираше въпроса на коментатора с обоснован отговор за нелепостта на слуховете около себе си. Обясни, че в тази фаза е естествено кампанията да се изостря и че лично той очаква нападателна и тежка борба, която да му осигури номинацията още на първото гласуване на партийната конференция през август.

— Вих искал да задам следващия си въпрос на вашата съпруга — рече водещият, щом Хал приключи. — Кажете ми, госпожо Ланкастър, какво мислите, че трябва да се направи в кампанията на съпруга ви, за да излезе тя изпод загадъчния облак, обгърнал я през последната седмица?

Тес успя да се усмихне въпреки врящите вътре в нея тайни.

— Как да ти кажа, Дейвид — рече тя, — мисля, че най-доброто, което Хал Ланкастър може да направи оттук нататък, е да бъде самият себе си. Според мен, някой личност или личности, които се боят от неговата популярност сред американците, разпространяват слухове в отчаян опит да го възпрат. С други думи, Хал плаща цената затова, че води в надпреварата. Но гласоподавателите знаят за какво се бори той, а когато всичко в кампанията бъде казано, само техният глас ще има значение. Аз имам пълно доверие в Хал, както и милиони други американци. И за да се разклати тази вяра, ще е необходимо нещо много повече от необосновани слухове.

— Благодаря ви, госпожо Ланкастър — рече коментаторът. — Виждам, че за съжаление времето ни изтича. Пожелавам и на двама ви късмет в утрешния ден. Има ли нещо, което бихте желали да кажете накрая?

Тес виждаше красивото лице на Хал на монитора. Той гледаше право в нея, с нежно и закачливо изражение.

Тя се опита да измисли нещо, но нужните думи не идваха.

Всичко е наред, скъпи. Сега си в безопасност. Вече нищо не ни заплашва.

Обичам те!

В тази част от секундата Тес усети иронията в това, че е разделена с Хал от същата тази медия, върху която имаше толкова голяма власт през изминалите години. С помощта на телевизията бе станало възможно почти да протегне ръка и да го докосне през цялата страна. Но имаше и милиони други зрители, които можеха да чуят всяка нейна дума. И заради тях тя трябваше да изглежда в най-добрата си форма, съвсем непринудена дори когато изгаряше от желание да сподели с Хал чувствата в сърцето си.

Виждайки, че й се бе вързал езикът, Хал разчупи леда.

— Помни, че утре трябва да гласуваш, скъпа — каза той. — И не забравяй за кого.

— Няма да забравя — завърши тя слабо, опитвайки се да му каже с усмивката си колко много го обича и как има нужда да поговори с него.

Интервюто приключи.

В суматохата на студиото Тес трескаво опитваше да се измъкне, за да позвъни на Хал. Накрая продуцентът я заведе в собствения си офис и я остави да използва телефона му. Тя се обади в студиото на Ен Би Си в Детройт и попита за сенатор Ланкастър. Трябваше й известно време да убеди предпазливата телефонистка кой се обажда и защо сенаторът трябва да говори веднага с нея. Паузата се удължи, докато телефонистката се опитваше да прехвърли разговора в самото студио. Тес чакаше като на тръни.

— Съжалявам, госпожо Ланкастър — каза гласът след една-две минути. — Съпругът ви е излязъл веднага след интервюто. Доколкото разбрах, бързал е да хване самолета. Ще оставите ли някакво съобщение?

— Не, няма — въздъхна разочаровано Тес. — Благодаря ви, все пак.

Тя затвори телефона. За сетен път връзката между нея и Хал изглеждаше упорито прекъсната.

Трябваше да се говори с него колкото се може по-скоро. Но в плановете й имаше и друг елемент, по-спешен дори от Хал.

Предстоеше й да направи копие от записа, получен сутринта от Лесли Къран, и да го изпрати на съответния адрес най-късно до вечерта.